Определение № 162 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1823/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 5020/02.12.2013 година на търговско дружество [фирма] със седалище [населено място] заявена чрез адв. Н. Б.- САК срещу Решение Nо 371 от 10.10.2013 година постановено по гр.възз.д Nо 247/2013 година на ОС-Смолян по допускане на делбата, в частта с която са зачетени права в съсобствеността на въззиваемите Й. Д. М., Т. Д. М. и Г. Й. Н. и делбата е допусната с тяхно участие. С посоченото решение ,окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция по допускане на съдебна делба на незастроен ПИ / бивша НИВА/ с площ от 3 130 кв.м. в строителните граници на [населено място], с идентификационен номер No 69345.11.127 по КК, имот пл. Nо 446, участващ в УПИ за почивна станция - П. на С. К. при посочените права. За да допусне делбата, определяйки в полза на търговското дружество –касатор права в съсобствеността от 191/315 идеални части т.е. 60.63 %, решаващият окръжен съд е възприел изцяло съображенията на първата инстанция, че ищците – Й. Д. М., Т. Д. М. и Г. Й. Н., като наследници по закон на общия на страните наследодател Д. М. К. /п.01.03.1963 год. / и деца и внучка в коляното на дъщерята Ц. Д. / п. 2004 г./се легитимират като сънаследници/ съсобственици по силата на наследяването, след като по силата на влязло в законна сила Решение No 78 от 25.07.2007 год.по гр.д. Nо 21/2007 год. на РС-Пещера по иска на Г. Н. срещу З. С. Д. / трето лице помагач / по чл. 42 б.”б’ ЗН е прието за установено, че Саморъчното завещание на Ц. Д. / една от дъщерите на общия наследодател и баба, съответно прабаба на тези ищци / в полза на З. С. Д.- наследник и по закон в коляното на С. Д./ п.1992 г./, е нищожно и съответно същата не е могла валидно да се разпореди с правата от ‘ завещателката’/ нейния наследствен дял/ по това завещание в полза на търговското дружество [фирма] С. при сключване на сделката по НА Nо 160/2006 год.. В мотивите на съдебното решение са изложени и съображения за неоснователността на заявеното от търговското дружество, при условията на евентуалност придобивно основание на частите на тези наследници, а именно придобивна давност на основание чл. 79 ал.2 ЗС. С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални правила по преценка на доказателствата и е необосновано, отменителни основания по см. на 281 т.3 ГПК. Искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се мотивира с довод, че по въпроса - прекъсва предявен иск за делба приобивната давност за конкретни идеални части на недвижим имот, течаща за ответника, когато с този иск за делба ищецът не е заявил претенция за собственост спрямо въпросните идеални части, от коя дата се счита предявен иска за собственост, от лице различно от първоначалните ищци и ответници, което лице е встъпило в процеса след образуването му – от датата на постъпване на иска за делба или от датата а заявяване на претенциите за собственост, произнесен в противоречие с Решение от 26.05.2010 година по гр.д. Nо 300/2010 година на ОС-Плевен, с което се приема, че „предявяването на иск за делба на процесния имот не прекъсва давността по реда на чл. 116 б.”б” ЗЗД, тъй като по принцип давността се прекъсва само с предявяване на иск за собственост срещу владелецът ,който в последствие е уважен’, Решение 26.03.2012 год. по В. гр.д. Nо 852/20ч11 год. на ОС-Добрич, с което се приема, че давността спира да тече само за съдебно предявената част от спорното право, но не и за тази която не е била съдебно предявена” и Решение Nо 48 от 18.06. 2013 година по гр.д. Nо 101/2013 год. на АС-Бургас, с което се приема, че ‘действително давността по чл. 116 б.”б” ЗЗД се прекъсва с предявяването на иск за спорното право, но само когато той е предявен от носителя на това право срещу лицето, което владее имота. Поддържа се искане за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите: добросъвестно ли е владението, основаващо се на нищожно придобивно основание, чиято нищожност произтича от порок във формата му за действителност и за който порок приобретателят не е знаел и какво е присъединеното владение на последващ приобретател, също незнаещ за нищожността на основанието на праводателя му, с довод, че по делото се касае до хипотеза, аналогична на разясненията по ПП ВС 6-74- владение, получено а нищожно придобивно основание поради опорочена форма за валидност, без приобретателят да е знаел за порока. По въпроса противопоставими ли са последиците на съдебно решение, което не е вписано, а подлежи на задължително вписване, на трети лица, които не са участници в конкретното съдебно производство и не са правоприемници на страните, искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа с довод, че възприетата позиция на въззивния съд е в противоречие с разясненията на ТР 3/20109 год. на ОСГК на ВКС. Поддържа се теза, че въпросът допустимо ли е в гражданския процес съдът да събира доказателства по свои почин, без молба или искане на някоя от страните в производството и да използва тези решения за мотивиране на решението си и без да даде възможност на страните да изкажат своите възражения и съображения е произнесен от въззивния съд в противоречие със задължителна съдебна практика – Решение Nо 272/ 05.07.2011 год. по гр.д. Nо 1047/2010 год. на ВКС-I г.о.- основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .- не може неотносима хипотеза, не е свързана с виждане за приложимост на процесуални правила. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и по въпроса: императивна ли е правната норма на чл. 183 ГПК и следва ли съдът да изключи от доказателствения материал документ по делото, който е бил изискан като доказателство в оригинал или съответно в официално заверен препис, но това не е направено и може ли съдът да мотивира решението си на такъв документ произнесен от въззивния съд в притиворечие с Решение Nо 362/ 15.07.2010 год. по гр.д. Nо 536/2010 год. на ВКС-II г.о. и Решение No 174 от 07.10.2013 год. по гр.д. No 1992/2013 год. на ВКС-II г.о.. В срока по чл. 287 ГПК са постъпили становища- отговор съответно от ответника по касация М. И. от [населено място], от ответниците Й. М., Т. М. и Г. Н., Р. Т. Д. и Е. И. Б. / ищци по делото/ чрез адв. Г.К. - АК П., с които обстойно се оспорва както наличието на основания за допускане на касационното обжалване, така и основания за отмяна на обжалваното решение. Постъпил е отговор и от З. Д.- трето лице помагач чрез адв.Н. М.- АК С., с който се поддържа основателността на исканията по касационната жалба на търговското дружество. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като съобрази релевираните основание по чл. 280 ал.1 ГПК и изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване изискванията на чл.283 ГПК и тези по чл. 280 ал.2 ГПК, след като се касае до конститутивен иск за съдебна делба на недвижим имот. След преценка на релевираните доводи и приложената съдебна практика, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Съгласно разясненията, дадени с ТР 1/2009 година на ОСГКТК на ВКС за да е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, касаторът следва да обоснове тезата си за съществуваща противоречива съдебна практика на съдилищата,като представи такава, обективирана с влезли в сила решения, даващи разрешение на конкретно формулирания материално-правен или процесуално –правен въпрос. В случая, поставения въпрос: прекъсва ли предявен иск за делба приобивната давност за конкретни идеални части на недвижим имот, течаща за ответника, когато с този иск за делба ищецът не е заявил претенция за собственост спрямо въпросните идеални части, от коя дата се счита предявен иска за собственост, от лице различно от първоначалните ищци и ответници, което лице е встъпило в процеса след образуването му – от датата на постъпване на иска за делба или от датата а заявяване на претенциите за собственост, не може да се приеме, че се разрешава противоречиво от съдилищата. Никога не е имало спор, че искът за делба, като конститутивен иск чрез който, по желание на някой от съсобствениците една спорна съсобственост се трансформира / според установените от законодателя способи по извършване на делбата/ в безспорна индивидуална собственост имплицитно съдържа в себе си иск за установяване обема на собствеността в идеални части на всеки един от съделителите. Доколкото би се приело наличие на противоречие по цитираните съдебни решения Решение от 26.05.2010 година по гр.д. Nо 300/2010 година на ОС-Плевен, Решение 26.03.2012 год. по гр. В.д. Nо 852/20011 год. на ОС-Добрич и Решение Nо 48 от 18.06. 2013 година по гр.д. Nо 101/2013 год. на АС-Бургас, то това противоречие не може да се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, при наличието на решения на ВКС по чл. 290 ГПК, съставляващи задължителна съдебна практика, с които се приема тезата че искът за делба прекъсва давността - така Решение Nо 260/ 11.06.2012 год. по гр.д. Nо 136/ 2012 год. на В.-I г.о. Не може да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите: добросъвестно ли е владението, основаващо се на нищожно придобивно основание, чиято нищожност произтича от порок във формата му за действителност и за който порок приобретателят не е знаел и какво е присъединеното владение на последващ приобретател, също незнаещ за нищожността на основанието на праводателя му, тъй като по делото се касае до хипотеза, която не е аналогична на тази по разясненията по ПП ВС 6-74. По делото се касае не до порок на формата на придобивното основание на страната релевирала права по давност ,т.е. не е налице владение, получено а нищожно придобивно основание поради опорочена форма за валидност, без приобретателят да е знаел за порока. Нищожността касае придобивното основание на прехвърлителя, който след като не е притежавал права, не е могъл и да ги прехвърли. Именно с оглед на основния правно релевантен факт, а именно, че след обявяване на саморъчното завещание за нищожно е налице безспорно установена липсата на основание ползващата се от завещанието З. С. да придобие наследствения дял в коляното на наследника Ц. Д., то проблема с противопоставими на последиците на съдебно решение, което не е вписано, а подлежи на задължително вписване, по отношение на трети лица, които не са участници в конкретното съдебно производство и не са правоприемници на страните, е ирелевантен за спора, а още по малко е в противоречие с разясненията на ТР 3/20109 год. на ОСГК на ВКС, третиращ въпроса за надлежно придобити права от собственик, които в последствие се връщат на отпаднало основание. Въпросът за допустимостта в гражданския процес съдът да събира доказателства по свои почин, без молба или искане на някоя от страните в производството и да използва тези решения за мотивиране на решението си и без да даде възможност на страните да изкажат своите възражения и съображения, не може да се приеме за обуславящ изхода на спора по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, тъй като не касае проблема с притежанието на наследствения дял в коляното на Ц. Д.. Същият извод следва и относно процесуално-правния проблем за това императивна ли е правната норма на чл. 183 ГПК и следва ли съдът да изключи от доказателствения материал документ по делото, който е бил изискан като доказателство в оригинал или съответно в официално заверен препис, но това не е направено и може ли съдът да мотивира решението си на такъв документ,, който също няма отношение към спорния предмет по касационната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия