Определение № 548 от 08.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3830/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на Л. Н. Т. срещу определение №108 от 21.03.2014г. по гр.д №1640/2014г на ІІІ г.о на Върховен касациоинен съд, с което на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК (изм. ДВ бр.100 от21.12.2010) е оставена без разглеждане касационната жалба на настоящата и други жалбоподатели срещу въззивно решение на Окръжен съд –Монтана, постановено по обективно съединени искове с правно основание чл. 135 ЗЗД, при цена под размера на чл. 280 ал.2 от ГПК за всеки от исковете. В частната жалба се изтъква оплакване за неправилност, според жалбоподателите искът касае няколко имота, цената е следвало да се определи сборно Така е била събрана и държавната такса .Позовава се на случаи, в които ВКС е разглеждал касационни жалби по оценяем иск с предмет няколко имота ,без да се позовава на недопустимост. В отговор ответникът О. Д. И. оспорва съображенията на жалбоподателката. Частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение е законосъобразно. Постановеното от въззивния съд решение е извън критерия за допустимост на касационо обжалване по чл. 280 ал.2 от ГПК ( изм. ДВ бр.100 от21.12.2010) с оглед цената на всеки от исковете, а критерият дали те са предявени при обективно и субективно съединеняване не е свързан с това дали дължавната такса била определена, съответно внесена диференцирано, или сборно При обективно съединени искове цената се съобразява по отделно за всеки от тях, а не сумарно. От безспорната констатация относно цената, в случая под 5000 лева за всеки от двата иска, следва че касационната жалба слещу въззивното решение не е подлежала на разглеждане и обжалваното определение е законосъобразно.Позоваването на определение,постановено от състав на ВКС по друго дело,в което при същите според жалбоподателката обстоятелства критерият за допустимост на чл. 280 ал.2 ГПК не е бил приложен, т.е касационна жалба е била разгредана, вместо да се върне, не променя извода, че настоящето определение е законосъобразно, а именно то е предмет на съдебен контрол. По изложените съображения ВКС, ІІІ г.о,