Определение № 715 от 12.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4454/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. В. И. и А. Е. И. против решение № 916/21.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 720/2022 г. от състав на АС – София. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД е основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение от състав на СГС. Съдът е приел, че ищецът извежда активната си процесуална легитимация от наличието на неудовлетворено вземане срещу първия ответник по сключен с него договор за заем от 22.10.2009 г., като представя писмени доказателства за сключването на този договор. Наличието на посоченото в исковата молба правоотношение не е оспорено от ответниците, нито е оспорена истинността на представените по делото писмени доказателства, с които същото се установява. Прието е, че активната процесуална легитимация на ищеца се установява от представените по делото писмени доказателства – договор за заем от 22.10.2009 г., запис на заповед от 22.10.2009 г., разписка-декларация от 22.10.2009 г. и влязло в сила на 10.09.2019 г. решение №3576/04.06.2018 г. по гр.д.№3717/2016 г. на СГС – ГО – 7 състав. Прието е, че същите доказателства установяват и пасивната процесуална легитимация на ответника Н. И., а пасивната процесуална легитимация на ответницата А. И. произтича от сключения между нея и първия ответник брачен договор от 16.11.2012 г., който е и предмет на предявения в настоящото производство иск. Съдът е посочил, че брачният договор представлява двустранна правна сделка, с която лицата, които предстои да сключат брак или съпрузите уреждат своите имуществени отношения, свързани с брака, както и с неговото прекратяване. Ако брачният договор се сключва по време на съществуващ брак, няма пречка съпрузите да уговорят, че придобит имот в режим на съпружеска имуществена общност ще стане индивидуална собственост на единия съпруг, като в този случай договорът има вещнопрехвърлително действие, съгласно чл.39, ал.3 СК. Прекратяването на брака води до автоматично прекратяване на брачния договор, с изключение на онези негови клаузи, които уреждат последиците от прекратяването и са предназначени да действат след него – чл.42, ал.1, т.3 СК. При липсата на клаузи относно имуществените последици при прекратяването на брака, настъпилото по силата на брачния договор вещнопрехвърлително действие се запазва. Прието е, че сключеният между ответниците брачен договор инкорпорира действие на разпореждане с правата на ответника Н. И. в недвижимия имот - Апартамент №...., находящ се в [населено място], придобит по време на брака между ответниците в режим на СИО, в полза на съпругата му, което е безвъзмездно. С извършеното действие се намалява актива на имуществото на длъжника Н. И., поради което извършеното с договора разпоредително действие е увреждащо за кредитора, по смисъла на чл.135 от ЗЗД. В конкретния случай е прието, че процесният брачен договор от 16.11.2012 г. е сключен, след като е възникнало качеството на „длъжник“ за първия ответник, с факта на сключване на договора за заем чрез предаването на заемната сума на 22.10.2009 г., и даже след настъпване на изискуемостта на задължението за връщане на заемната сума на 28.03.2010 г., поради което съдът е приел, че релевирано възражение, че към момента на сключването на брачния договор ответникът Н. И. все още не е имал качеството на длъжник, тъй като вземането на ищеца не е било съдебно установено, е неоснователно. Прието е, че със сключването на брачния договор от 16.11.2012 г. на основание чл.27, ал.3 от СК, е била прекратена съпружеската имуществена общност върху имота-предмет на договора. По силата на чл.28 от СК, при прекратяването на СИО дяловете на двамата съпрузи са равни. Същевременно, по силата на сключения брачен договор, е настъпил вещнопрехвърлителен ефект по отношение на притежаваната от съпруга 1/2 идеална част от имота-предмет на договора, и същата е била придобита от съпругата. Като краен извод съдът е приел, че се установява по несъмнен начин наличието на всички материални предпоставки за основателност на предявения иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Конкретния правен въпрос, който може да се изведе от изложението, доколкото същото съдържа множество оплаквания по съществото на спора е, приложима ли е разпоредбата на чл.135, ал.1 ЗЗД по отношение на брачен договор, с който се прехвърлят вещни права върху недвижим имот. Брачният договор представлява двустранна правна сделка, с която лицата, които предстои да сключат брак или съпрузите уреждат своите имуществени отношения, свързани с брака, както и с неговото прекратяване. Ако брачният договор се сключва по време на съществуващ брак, няма пречка съпрузите да уговорят, че придобит преди сключването на договора имот в режим на съпружеска имуществена общност ще стане индивидуална собственост на единия съпруг, като в този случай договорът има вещнопрехвърлително действие съгласно чл.39, ал.3 СК. Прекратяването на брака води до автоматично прекратяване на брачния договор, с изключение на онези негови клаузи, които уреждат последиците от прекратяването и са предназначени да действат след него – чл.42, ал.1, т.3 СК. При липсата на клаузи относно имуществените последици при прекратяването на брака, настъпилото по силата на брачния договор вещнопрехвърлително действие се запазва. В този смисъл е практиката на ВКС – решение по гр. дело № 4858 по описа за 2019 г., ІІ-ро гр.отд. и др. Вещнопрехвърлителното действие на брачния договор води до извод, че и по отношение на него следва да се прилага разпоредбата на чл.135 ЗЗД, като с оглед наличието на съдебна практика относно характера на брачния договор и неговите последици по отношение на това му действие, както и ясната и ненуждаеща се от тълкуване разпоредба на чл.135 ЗЗД, води до липсата на соченото касационно основание. С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 6 404, 41 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС