Определение № 144 от 12.02.2010 г. на ВКС, I т. о., ТК

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Б. М. 144 ООД В. против определение № 487/18.11.2009 г. по в.ч.гр.д. № 487/2009 г. на Варненски АС, с което се потвърждава определение № 3166/28.09.2009 г. по гр.д. № 1898/2009 г. на Варненски ОС, с което се прекратява производството, образувано по искова молба на частния жалбоподател против Ю. Б. от В., като наследник на починалия на 8.01.2007 г. Ст. С., на основание чл.135,ал.1 и чл.134,ал.1 ЗЗД, относно: 1. обявяване за недействителни по отношение на ООД отказите от иск от ответницата, предявени от нейния наследодател Е. С., /когото е заместила след като е починал/, по 4 бр. гр.дела на Варненски ОС, 2. овластяване на ищцовото ООД да упражни надлежна защита на имуществените права чрез продължаване на исковото производство по посочените 4 бр.дела. По тези дела ООД е било конституирано като трето лице-помагач на ищеца ЕТ. С обжалваното определение е прието, че липсват доказателства ответницата да е длъжник на ищеца, както и че липсва втори ответник-трето лице с което тя е договаряла във вреда на ищцовото дружество. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че обжалваното определение е в противоречие с практиката на ВКС и че касационното произнасяне ще е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, тъй като в практиката не е открит казус наподобяващ настоящия, /въпреки че, едновременно с това, се представя практика на ВКС/. В частната жалба са посочени следните въпроси: материалноправни- Длъжник ли е продавачът на наследство към купувача по отношение на вземания от висящи производства, по които неговия праводател е бил ищец, Отказите от искове по тези производства представляват ли действия, с които длъжникът го уврежда по смисъла на чл.135 ЗЗД, Допустимо ли е бездействието /отказ/ на длъжника да събере вземанията на своите длъжници, да се ограничи и преодолее не просто чрез сурогацаинен иск, а чрез встъпване във вече заведени производства по реда на чл.134,ал.2 ЗЗД?, процесуалноправни- Допустимо ли е съдът да се мотивира със служебно събрани доказателства, които не са приобщени, спорни са и са неверни, и правомощията му по чл.278,ал.2 изр.2 /вероятно от ГПК/ означават ли, че страните не разполагат с възможност да ги оспорят, Допустимо ли е съдът да се аргументира с неотносими към предмета на делото обстоятелства, Допустимо ли е съдът да не обсъди всички доводи във въззивната частна жалба. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Материалноправен или процесуалноправен въпрос, а не определението, е това което обуславя приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК. Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане. Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен по делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Първата група въпроси нямат пряко отношение към основните изводи на въззивния съд. Независимо от това, твърдяното противоречие не е налице и липсва обективен идентитет на разрешените въпроси по конкретния правен спор и приложените съдебни актове, който обуславя възможност за преценка за противоречие в практиката на съдилищата. Цитираните ППВС 1/29.03.65 г. по гр.д. № 7/64 г. и решения на ВКС преповтарят средствата с които разполага кредиторът за обезпечение на вземанията в глава VІІ на ЗЗД-косвеният и отменителният иск, залогът, ипотеката и др., както и предпоставките за предявяване на иска по чл.135 ЗЗД, установените от закона елементи на фактическия състав на правото на кредитора по чл.135 ЗЗД да обяви за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника. Неоснователен е довода на частния жалбоподател, че “не е необходимо длъжникът да е договарял и изобщо да има трето лице, след като вредата е безусловна”. Няма такава съдебна практика. Точно обратното. Практиката е категорична, че в производството по чл.135 ЗЗД страните по сделката, чиято относителна недействителност се иска, са задължителни другари и постановеното решение следва да има сила и за двамата. При положение, че една от страните е заличена, няма пречка искът да се предяви само срещу другата-опр. № 145/27.03.2009 г. по ч.гр.д. № 94/2009 г. на ВКС-ІІІ г.о. по чл.274,ал.3 ГПК. Обаче, подобно твърдение в исковата молба няма. Отделно от това, предмет на делото са отказите от иск от ответницата по 4 бр. граждански дела на Варненски ОС, които са били предявени от нейния наследодател и когото тя замества след неговата смърт. Видно от мотивите на обжалваното въззивно определение, безспорно е, че и по четирите дела Б. М. ООД е конституирано като трето лице-помагач на ищеца ЕТ и то след като с договор от 5.07.2006 г. ЕТ продава на ООД своето търговско предприятие, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. В този смисъл е и заключението на ССЕ, че към датата на откриване на наследството починалият Ст. С. не оставил в наследство права и задължения на ЕТ М. 43. За четирите определения с които се прекратява производството по всяко от делата, няма данни да са обжалвани от третото лице-помагач, сега касатор, съобразно неговите правомощия-ТР № 109/16.04.1985 г. ОСГК. Втората група въпроси имат ясна дефинитивност в доктрината и практиката. Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Затова е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение /определение/, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване. Релевираната предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК би била налице в случай при който произнасянето по конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос се оказва свързано по необходимост с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на неяснота, непълнота или противоречивост на последния-чл.5 ГПК, или тогава, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. Касаторът не е мотивирал и посочил нито един от тези случаи. По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да бъде допускана до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.