Определение № 528 от 05.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4122/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Метрополитен“ ЕАД против решение № 3493 от 05.06.2025 г., постановено по в. гр. д. № 3827 по описа за 2025 г. на Софийския градски съд, ГО, II-Ж въззивен състав, с което е отменено решение № 2524 от 15.02.2025 г. по гр. д. № 20022 по описа за 2024 г. на Софийския районен съд, 76 състав, в частта за отхвърляне на предявения от С. Г. Ц. против „Метрополитен“ ЕАД иск с правно основание чл. 200 КТ за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв. и е постановено друго решение за присъждане на тази разлика. Първоинстанционното решение в частта, с която касаторът е осъден да заплати на С. Г. Ц. 5 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 16.02.2024 г., не е обжалвано и е влязло в сила. Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по въпроса за прилагането на принципа за справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №50023 от 09.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 1537/2022 г. на III ГО на ВКС. С. Г. Ц. не взема становище по касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: В исковата молба С. Г. Ц. е заявила, че по силата на трудов договор № РД-15-313/30.08.2019 г. заема в „Метрополитен“ ЕАД длъжността „касиер/билетен, той и чистач“ с работно място – метростанция „Интер Експо Център Цариградско шосе“. Посочила е, че на 16.2.2024 г. в 22:03 часа, в края на работния ден, слизайки по стълбите на работното си място, за да отнесе останалите от продажбата превозни документи и парите от извършени продажби в специален сейф, находящ се на перона на метростанцията, паднала още на първите стъпала и се търкаляла до най-долния им край. Изпитала силна болка и не успяла да стане. Ищцата потърсила помощ по телефона от колегите си, които позвънили на спешния телефон 112. Екипът на Бърза помощ откарал ищцата в болница, където, поради оплаквания от болки в цялото тяло, й били направени необходимите изследвания и рентгенови снимки, от които се установило, че е получила „фрактура радии ин парс дист с вклиняване“. Това наложило гипсиране на счупената в областта на китката дясна ръка. С влязло в сила разпореждане № 35116 от 26.2.2024 г. на НОИ злополуката била приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. В резултат от трудовата злополука ищцата била в домашен амбулаторен режим на лечение в периода 17.2.2024 г. – 16.4.2024 г. Изложила е, че вследствие на увреждането е претърпяла болки и страдания в период по-дълъг от два месеца, както и загуба на сън, не можела да се обслужва сама поради гипсираната й ръка, не можела да извършва движения с нея, не можела да се грижи за домакинството си и да се грижи сама за себе си и за личната си хигиена без помощта на съпруга си. Ето защо ищцата е поискала работодателят да бъде осъден да й заплати сумата 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие от трудовата злополука. В отговора на исковата молба „Метрополитен“ ЕАД е оспорило предявения иск по размер. Софийският районен съд е приел, че са налице предпоставките да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл. 200 КТ и е определил размера на дължимото обезщетение на 5 000 лв. Спорът, пренесен пред въззивната инстанция, е бил единствено по въпроса за размера на обезщетението. За да уважи иска до пълния предявен размер от 10 000 лв., въззивният съд е взел предвид обстоятелството, че периодът на възстановяване от претърпяното от ищцата увреждане е около два месеца, като през цялото време тя е изпитвала болки и страдания. Отчел е, че претърпените болки били интензивни в началния период веднага след настъпване на трудовата злополука, като дори ищцата не е могла да се изправи преди пристигане на екип на Бърза помощ, включително и с чужда помощ. Съобразил е, че претърпяното от ищцата увреждане е счупване на дясната ръка – водеща за ищцата, което, освен интензивни болки през целия възстановителен период, е довело и до затруднения при извършването на ежедневните дейности. Това е наложило ищцата да бъде подпомагана от своите близки за изпълнение на ежедневните си дейности от битов характер, което е създало неудобства както за самата нея, така и за семейството й. От анализа на така изложените мотивите на въззивния съд не се установява основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения от касатора въпрос за прилагането на принципа за справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука. В практиката на ВС / ППВС № 4/1968 г ./ и ВКС са дадени разяснения, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Според практиката на ВКС такива обстоятелства са например продължителността на лечението и извършените медицински интервенции, перспективата и трайните последици, възрастта на увреденото лице, възможността да продължи трудовата си кариера, икономическата обстановка в страната и др. Съдът е длъжен не само да посочи, но и да извърши преценка в тяхната съвкупност на релевантните в конкретния случай обстоятелства. В настоящия случай, при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е съобразил посочените критерии и е взел предвид относимите факти и обстоятелства по делото. Съдът е отчел характера на увреждането – счупена дясна ръка; периода на възстановяване – около два месеца; интензитета и продължителността на болките и страданията на ищцата; както и обстоятелството, че се е наложило ищцата да бъде подпомагана от своите близки за изпълнение на ежедневните си дейности от битов характер, което е създало неудобства както за самата нея, така и за семейството й. Противно на твърдението на касатора, икономическата конюнктура също е взета предвид от въззивния съд. С оглед средната месечна работна заплата от 2 139 лв. за месец февруари 2024 година по данни на НСИ присъденото обезщетение не може да се окачестви като прекомерно и водещо до неоснователно обогатяване. Действително с посоченото от касатора решение № 50023 от 09.03.2023 г., постановено по гр. д. № 1537/2022 г. на III ГО е разгледан сходен случай, но присъденото обезщетение в размер на 7 000 лв. е съобразено с икономическата конюнктура в страната към момента на настъпилата трудова злополука – през 2017 г. Касаторът твърди, че съдът не е направил пълна и точна преценка на всички обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като не е съобразил липсата на осакатявания и загрозявания. В исковата молба обаче не са наведени такива твърдения, поради което не е било необходимо въззивният съд да обсъжда дали такива обстоятелства са налице и от какво значение са за размера на обезщетението за неимуществени вреди. Установените по делото критерии са напълно достатъчни, за да обосноват присъдения от въззивния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди. Ето защо по поставения от касатора въпрос касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение