Определение № 1329 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3544/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 551/03.05.2023 г. по гр.д. № 374/2023 г., с което Окръжен съд – Варна, изменяйки решение № 3452/14.11.2022 г. по гр.д. № 4456/2022 г. на Районен съд – Варна в частта за законните лихви след предявяване на иска, е осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на Г. Л. Н. на основание чл. 432, вр. чл. 390 КЗ сумата 8 004.00 лв. – обезщетение за имуществените вреди от ПТП от 30.11.2021 г.

Решението се обжалва от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните процесуалноправни въпроси, уточнени съгласно указанията в т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС:

1. Процесуалните правила допускат ли в решението по чл. 432 КЗ да се приеме, че увреждащият механизъм е настъпил така както се твърди в исковата молба, въпреки че ответникът го е оспорил своевременно, а съдът да се позове само и единствено на протокола за ПТП, представен към исковата молба?

2. Длъжен ли е въззивният съд в решението по чл. 432 КЗ да изложи собствени мотиви по възражението за съпричиняване, когато в жалбата ответникът се е оплакал, че първостепенният съд неправилно го е отхвърлил?

3. Когато искът по чл. 432 КЗ е установен по своето основание, но в приетото заключение на съдебната автотехническа експертиза няма отговор на задачата, каква е действителната стойност на имуществените вреди, длъжен ли е съдът, съгласно чл. 162 ГПК, да събере и други доказателства за релевантния факт?

Касаторът счита, че въпросите обуславят решението – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителната по чл. 280, ал. 1 ГПК. Позовава се и на очевидна неправилност. Основанието за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК обосновава с доводи, че само от прочита на решението личи, че възражението за съпричиняване е отхвърлено неправилно, и че размерът, до който искът е уважен, е неоснователно завишен. По същество касаторът се оплаква, че решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 179, чл. 162, чл. 153 и чл. 154 ГПК, причината материалният закон да бъде приложен неправилно (чл. 432 и чл. 390 КЗ) – касационните основания по чл. 281 т. 3, пр. 2 и 3 ГПК. Претендира разноски.

Ответникът по касация Г. Н. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че след като ответникът обжалва осъдителното първоинстанционно решение по иска по чл. 432 КЗ в размера над 4 445.00 лв. до 8 004.00 лв. – обезщетение за имуществените вреди на собствения на ищеца лек автомобил Мерцедес Б 180 ЦДИ с рег. [рег.номер на МПС] от ПТП от 30.11.2021 г., то е влязло в сила в необжалваната част и поражда последиците, изяснени с ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк.д. № 3/2016 г. ОСГТК на ВКС – сила на пресъдено нещо по правопораждащите вземането факти. Поради това е намерил, че е длъжен да възприеме следната фактическа обстановка: на 30.11.2021 г., около 6:38 ч. водачът на л.а. Рено Меган с рег. [рег.номер на МПС] /другият участник в ПТП е нарушил знак Б1 STOP: Пропусни движещите се по пътя с предимство! Навлязъл е в пътя с предимство – от [населено място] към Летище Варна, по който се движи ищецът, и виновно е причинил вредите на неговия л.а. Мерцедес Б 180 ЦДИ, застрахован при ответника „гражданска отговорност“ на автомобилистите – така както са описани в заключението на САТЕ. Приел е, че в своето решение дължи да разгледа единствено възражението, с което ответникът е оспорил иска по размер, а в жалбата си се е оплакал, че стойността на запазените части на застрахования лек автомобил е по-висока от тази, установена от първостепенния съд, и застрахователното обезщетение следва да се намали до размер на сумата 4 445.00 лв. Приел е, че по това възражение ответникът не оспорва извода на първата инстанция за „тотална щета“ в смисъла, дефиниран в чл. 390, ал. 2 КЗ, при която обезщетението се определя по пазарната стойност на застрахованото при ответника МПС – в случая, за сумата 8 700.00 лв., но за да се избегне неоснователно обогатяване е необходимо да се намали със стойността на запазените части (чл. 499, ал. 1, т. 2 КЗ). Съгласно неоспореното от страните и прието пред първата инстанция заключение на САТЕ, тяхната стойност е 696.00 лв. Въззивният съд е заключил, че искът по чл. 432 КЗ за сумата 8 004.00 лв. е изцяло основателен, а е длъжен да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен до пълния предявен размер.

При тези мотиви на въззивния съд първите два процесуалноправни въпроса не обуславят решението. Тяхното обуславящо значение изключва възприетата от въззивния съд сила на пресъдено нещо на осъдителното първоинстанционно решение от това, че ответникът го е обжалвал в размера над 4 445.00 лв., и приложените последици, изяснени в тълкувателното решение по частичния иск. По първите два въпроса е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол поради липсата на повдигнат от касатора въпрос, който обективно да се свърже с ТР № ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк.д. № 3/2016 г. ОСГТК на ВКС. Само с отричане на приложимостта на това тълкувателно решение е възможно да се изведе задължение за въззивния съд самостоятелно да изясни увреждащия механизъм, като зачете или не материалната доказателствена сила на протокола за ПТП (чл. 179 ГПК), респ. задължение да се произнесе и по другите възражения, които ответникът е свързал с оплакванията във въззивната жалба.

Третият повдигнат въпрос също не е обуславящ в смисъла по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е приел, че стойността на запазените части на собствения на ищеца автомобил, застрахован при ответника, е в заключението на САТЕ. Следователно не може да се приеме, че на такава задача вещото лице не е отговаряло. Респ. не е необходимо да се разсъждава за приложението на чл. 162 ГПК, която задължава съдът да определи размера на иска по своя преценка или според заключението на вещото лице, когато искът е доказан в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер. Според мотивите в обжалваното решение, случаят е различен.

Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е обосновано с доводи, че само от прочита на решението личи неразгледаното възражение за съпричиняване и завишения размер, в който искът е уважен. Действително, само от прочита на решението личи, че въззивният съд е разгледал само възражението на ответника, свързано с прилагането на чл. 390, ал. 2, вр. чл. 499, ал. 1, т. 2 КЗ. Както се поясни обаче причините за това въззивният съд е свързал със задължителното действие на тълкувателното решение по частичния иск (чл. 130, ал. 2 ЗСВ) и с приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ. Следователно не може да се твърди, че е очевидно необосновано и при грубо нарушение на процесуалния закон, т.е. да е очевидно неправилно в смисъла на това основание за допускане на касационен контрол.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът/ответник по иска следва да възстанови разноските пред настоящата инстанция, направени от ответника по касация/от ищеца. Те се изразяват в уговорения и заплатен адвокатски хонорар.

При тези мотиви, съдът