Определение № 1803 от 10.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 2550/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Юробанк България“АД, [населено място], срещу решение № 535/15.08.2024г. по възз.т.д.№ 200/2024г. на САС. С него е потвърдено решение № 384/20.01.2024г. по гр.д.№ 601/2023г. на СГС, с което се осъжда „Юробанк България“АД, [населено място], да заплати на ТИСЕНКРУП ПРЕСТА ДЕ МЕКСИКО СА ДЕ СВ, регистрирано в Мексико, на осн. чл.49, във вр. чл.45 ЗЗД, обезщетение за имуществени вреди в размер на 287 505.83лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба на 18.01.2023г. до окончателното изплащане, и направените по делото разноски.

Касаторът намира, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. По същество оспорва изводите относно наличие на виновно противоправно поведение на негови служители, реалното настъпване и претърпяването на вреда от ищеца, наличието на причинна връзка и размера на дължимото обезщетение. По изложените подробни съображения искането е за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на иска. Претендира за присъждане на разноски пред всички съдебни инстанции.

В приложените изложение и допълнително изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, освен основанието за директен достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност, са поддържани основанията за допускане на касационно обжалване едновременно по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Допустим ли е отказ за извършване на платежна операция/ изпълнение на платежно нареждане от страна на доставчика на платежни услуги на платеца /банката/ при липса на изрична императивна разпоредба, позволяваща такъв отказ?

2. Представлява ли нарушение от страна на доставчика на платежни услуги на платеца /банката/ извършването на платежна операция/ изпълнението на платежно нареждане при липса на изрична императивна разпоредба, задължаваща банката да не разрешава разпореждане със сумите по сметката на титуляра?

3. Има ли правно значение несъответствието в наименованието на получателя на превода и клиентския идентификационен номер /IBAN/ при изпълнение на платежна операция от страна на доставчика на платежни услуги при преводи в рамките на ЕС/Съюза?

4. Резултатите от извършена комплексна проверка по чл. 14 ЗМИП/отм./, вр. с чл.10 ЗМИП, дават ли основание на доставчика на платежни услуги сам да блокира суми по сметки на свои клиенти или да отказва извършването на изходящи преводи от сметки на свои клиенти?

5. Наличието на основание по чл. 17, ал.2 ЗМИП за прекратяване на вече установени делови взаимоотношения дават ли основание на доставчика на платежни услуги сам да блокира суми по сметки на свои клиенти или да отказва извършването на изходящи преводи от сметки на свои клиенти?

6. Налице ли е нарушение на чл. 8 от Регламент ЕС 2015/ 847 на Европейския парламент и Съвета от 20.05.2015г. относно информацията, придружаваща преводите на средства, кредитирането на платежната сметка на получателя без да се изисква допълнителна информация при преводи на средства в рамките на Съюза и наличие на номерата на платежните сметки на платеца и на получателя?

7. При преводи на средства в рамките на ЕС/Съюза има ли задължение доставчика на платежни услуги да изисква допълнителна информация при наличие на номерата на платежните сметки на платеца и на получателя, съгласно чл.8, вр. с чл. 5, § 1 от Регламент ЕС 2015/ 847 на Европейския парламент и Съвета от 20.05.2015г.?

8. При несъответствие в наименованието на получателя на превода и клиентския идентификационен номер /IBAN/ при изпълнение на платежна операция от страна на доставчика на платежни услуги при преводи в рамките на ЕС/Съюза следва ли банката на получателя да върне превода на наредителя само на това основание?

9. Следва ли съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно и всички въведени от страните доводи и възражения и следва ли съдебното решение да бъде постановено след тяхната съвкупна преценка?

10. Налице ли е причинна връзка между неизпълнението и вредата, когато вредата е следствие от поведението на кредитора?

11. Налице ли е причинна връзка, като елемент от състава на чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, между извършването /допускането на изходящи от сметката банкови преводи, предхождащи постъпването на превода от ищеца и вредата, настъпила за ищеца от неполучаването на сумата по превода му?

12 .Налице ли е причинна връзка, като елемент от състава на чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, между поведението на банката на получателя на суми, предхождащо постъпването на превода от ищеца, и вредата, настъпила за ищеца от неполучаването на сумата по превода му?

С писмен отговор и допълнителен писмен отговор ищецът, чрез адв. М. Х., оспорва наличието на основание за допускане на обжалване. Претендира за присъждане на разноски, съгласно молба - списък по чл. 80 ГПК.

Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Въззивното решение е постановено при следната установена и безспорна фактическа обстановка: На 09.04.2020г. ищцовото дружество, което няма договорни отношения с ответната банка и не е ползвател на предоставяна от нея платежна услуга, е наредило чрез CITIBANK NA(Лондон) валутен превод на сумата 387 093.45 евро, с която сума ответната банка е кредитирала банковата сметка в евро на своя клиент „Лионел мениджмънт“ ЕООД/ което е имало открити в банката още две банкови сметки – в щатски долари и в лева/. В платежният документ за наредения от ищеца валутен превод не е посочено основание, а посоченият в него бенефициент( TSR CO.LTD) е различен от титуляра на банковата сметка ( „Лионел Мениджмънт“ ЕООД).

Преди това, на 19.03.2020г., същата банкова сметка в евро на „Лионел Мениджмънт“ ЕООД е кредитирана с наредения от F AND F WINES INTERNATIO валутен превод за сумата 273 820.50 евро с посочени бенефициент„Лионел Мениджмънт“ ЕООД и основание/ номер на фактура/, след което, на 24.03.2020г., ответната банка е получила swift съобщение, обективиращо искане за връщане на този превод, като нареден измама, а впоследствие за връщането на сумата управителят на „Лионел мениджмънт“ ЕООД е дал съгласие и е подписал платежно нареждане.

На 16.04.2020г., в 7.30.23ч., ответната банка е получила електронно писмо, с което банката на ищеца е поискала незабавно анулиране на плащането по транзакцията от 09.04.2020г., поради измама, и блокирането на всички суми по сметката. През следващите дни ответната банка е изпратила няколко swift съобщения, с които иска информация относно статуса на искането за анулиране на плащането и блокиране на сметката, но още на същия ден, на който е получила искането от банката на ищеца, 16.04.2020г., в 14.49.57ч., е осчетоводено преводно нареждане, с което наличната по сметката на „Лионел мениджмънт“ ЕООД сума в размер на 273 820.50 евро е възстановена на платеца на валутния превод от 18.03.2020г. за тази сума.

С влязло в сила на 01.09.2021г. съдебно решение „Лионел Мениджмънт“ ЕООД е осъдено да заплати на ищеца сумата 387 093.45 евро, с левова равностойност 757 088.98лв., получена с преводното нареждане от 09.04.2020г. по банковата сметка на дружеството в „Юробанк България“ АД, ведно със законната лихва, считано от 16.07.2020г. и разноски. По образуваното от ищеца против „Лионел Мениджмънт“ ЕООД изпълнително дело е погасено задължение в общ размер 468 583.15лв. и е останала за събиране сумата от 517 172.02лв., от които 495 336.71 лв. – главница и 21 835.31лв. лихви.

Въззивният състав е споделил и доразвил изводите в първоинстанционното решение, че в пряка причинна връзка с осъществена /в периода март-16.04.2020г./поредица от противоправни бездействия и действия на служители на ответната банка/ в централното управление и в клона в [населено място], на които е възложена работа по изпълнение и осчетоводяване на входящи и изходящи валутни преводи/ е настъпила имуществена вреда за ищеца в размер на разликата между наредената от ищеца на 09.04.2020г. сума и получената от ищеца по образуваното от него срещу „Лионел Мениджмънт“ ЕООД изпълнително дело, поради което са налице предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на ответната банка, на осн. чл.49, във вр. с чл.45 ЗЗД.

Относно първия елемент от фактическия състав на търсената имуществена отговорност– наличие на виновно противоправно поведение на служители на ответната банка въззивният състав е приел, че полученото на 24.03.2020г. swift съобщение за връщане на валутния превод от 18.03.2020г., като нареден с измама, е първият непосредствен повод за възникване на основателно съмнение, че клиентът на банката „Лионел мениджмънт“ ЕООД е участник в банкова операция, свързана с изпирането на пари, или за наличие на средства с престъпен произход. Намерил е, че това съмнение е следвало да се засили още повече, когато на следващия ден, 25.03.2020г., в изпълнение на заповед на ДАНС – Дирекция „Финансово разузнаване“, е спряна като съмнителна банкова операция на същия клиент на банката по левовата му сметка в банката за сумата 19 590лв. Въззивният съд е констатирал, че още тогава са били налице предпоставките по чл.14 ЗМИП за прилагане по отношение на клиента на банката „Лионел мениджмънт“ ЕООД на мерките за комплексна проверка, но по делото няма данни банката да е предприела действия в тази насока. Въззивният съд е обсъдил наредените от същия клиент на банката до получател в Хонг Конг с електронно банкиране на 20.03., 23.03. и 25.03.2020г. преводи. Въз основа на анализа им е констатирал, че, в случай, че е била направена проверка, в съответствие с чл.10, т.5 ЗМИП, на сделките и операциите, извършвани през времетраенето на отношенията на банката този клиент – само 28 дни, е щяло да бъде установено, че общият размер на преведените на 20.03.2020г. и на 23.03.2020г. суми значително надхвърля уговорения в договора дневен лимит и това не само би могло да послужи като основание за едностранно прекратяване на договора от банката, но и буди съмнение за недобросъвестно поведение на клиента. Въззивният съд е обсъдил и представените от клиента на банката декларации за наредените на 20.03.2020г. преводи и ги е съпоставил с подадената от него декларация при откриването на сметките. Изтъкнал е, че от регистрацията си на 13.02.2020г. до 25.03.2020г. дружеството не е извършвало дейност, а от откриване на сметките на 26.02.2020г. до 25.03.2020г. по тях не са постъпвали никакви други суми, освен наредения с измама на 18.03.2020г.валутен превод. Въз основа на това е констатирал, че, ако ответната банка беше извършила комплексна проверка за изясняване на произхода на средствата, прилагайки способа по чл.66,ал.1, т.5 ЗМИР за проследяване на паричните потоци…, то тя щеше да достигне до извода, че в декларациите клиентът й е посочил невярна информация. Въззивният съд е обсъдил и факта, че клиентът на банката е извършил на 20.03.и на 23.03.2020г. поредица от валутни преводи към дружество в Хонг Конг в съвсем кратко отстояние във времето. Приел е, че подобен начин на разплащане е необичаен, нормалната търговска практика го изключва и единственият логичен извод е, че с поредицата от плащания клиентът е искал да заобиколи чл.2 от Наредбата за сведенията и документите, представяни на доставчиците на платежни услуги при извършване на презгранични преводи и плащания към трети лица, изискваща попълване на декларация за плащане в размер на 30 000лв. или повече. Въззивният състав е приел, че извършените по този начин от клиента на банката валутни операции са свързани по см. на § 1, т.14 ДРЗМИТ и те заедно отговарят на критериите за прилагане на мерките за комплексна проверка. Направен е краен извод, че всички тези коментирани факти в максимална степен осъществяват предвидената в чл.14 ЗМИП предпоставка – съмнение за изпиране на пари и/или наличие на средства с престъпен произход, обуславяща прилагане на мерките за комплексна проверка по отношение на клиента на банката „Лионел мениджмънт“ ЕООД. Посочено е, че служителите на банката е следвало да предприемат нужните действия за установяване на произхода на средствата, наредени с въпросните валутни преводи, и за актуализиране на оценката на риска от пране на пари. Изтъкнал е, че в случай, че това задължение беше изпълнено и клиентът беше квалифициран като такъв с по-висок риск с произтичащите последици в деловите взаимоотношения с банката, служителите в банковия клон би следвало да осъществяват мониторинг на бъдещите транзакции по сметките му.

По отношение на извършената от ищеца транзакция на сумата 387 093.45 евро с вальор 09.04.2020г. въззивният съд е приел, че тя е следвало да бъде преценявана като необичайна/ с по-висок риск/, тъй като преди всичко изглежда нелогична и несъвместима с профила на клиента по см. на т.6.6.4 от Вътрешните правила, тъй като дружеството е декларирало основен източник на средствата от транспортна дейност основно в Румъния и Чехия, а преводът е на сума на значителен размер от търговско дружество в Мексико и в платежния документ не е посочено основанието на превода. Същевременно, въззивният съд е намерил, че е достатъчна индикация транзакцията да е с по-висок риск несъотвествието между посочения в платежния документ бенефициент и титуляра на сметката. Приел е, че се касае за съществено несъответствие, което е следвало да мотивира служителя на банката да приеме, че операцията не съответства на наличната информация за клиента по см. на т.II.1. от Инструкцията за разширена комплексна проверка и уведомяване…. и да извърши предписаните в инструкцията действия. Съставът на апелативния съд е обсъдил и това, че служителите от банковия клон в [населено място] са имали лични възприятия за съмнителното поведение на управителя на „Лионел мениджмънт“ ЕООД, който е посетил на 08.04.2020г. клона на банката, само да се информира за наличностите по сметките на дружеството, след което е престанал да отговаря на обажданията на служителите. При тези коментирани факти и обстоятелства въззивният съд е заключил, че, в съответствие с чл. 8 ал. 2 от Регламент ЕС 2015/847 на Европейския парламент и Съвета от 20.05.2015г. относно информацията, придружаваща преводите на средства, банката, в качеството си на доставчик на платежни услуги на получателя, е следвало да откаже извършването на валутния превод от 09.04.2020г. или да изиска пълната информация относно платеца и получателя преди или след като кредитира платежната сметка на получателя, но не и да даде на получателя достъп до средствата, поради квалифицирането му като клиент с по- висок риск. Евентуално, в случай, че се приеме, че банката не е следвало веднага да откаже извършването на превода, въззивният състав е приел, че банката е следвало да извърши блокиране на сумата незабавно след получаването на 16.04.2020г. в 07:30.23ч. на електронното писмо, с което банката на платеца е поискала незабавното анулиране на плащането по транзакцията, поради измама, и блокирането на всички суми по сметката. Изтъкнал е, че, вместо от това, позовавайки се на липсата на разрешение на клиента, банката е отказала да изпълни задължението, произтичащо от разпоредбата на общностното право, и на същия ден в 14.49.57ч. е било осчетоводено преводно нареждане, с което наличната по сметката на „Лионел Мениджмънт“ ЕООД сума 273 820.50 евро е била наредена до получателя, на основание искането за връщане на наредения с измама на 18.03.2020г. превод на тази сума. Направени са изводи, че в периода от март-16.04.2020г. служители на ответника в централното управление и в клона на банката в [населено място], на които е била възложена работа, състояща се в изпълнение и осчетоводяване на входящи и изходящи валутни преводи, виновно са бездействали за изпълнение на задължения, произтичащи от разпоредби на закона и международен акт, както следва: по чл.14 ЗМИП-при наличие на достатъчно данни за основателно съмнение за изпиране на пари и/или за наличие на средства с престъпен произход при осъществените от „Лионел мениджмънт“ ЕООД изходящи и входящи валутни преводи, да приложат предвидените в чл.10 ЗМИП мерки за комплексна проверка и актуализиране на индивидуалната оценка на риска от изпиране на пари, при която „Лионел мениджмънт“ ЕООД да бъде квалифициран като клиент с по-висок риск с произтичащите от това последици в установените делови отношения, респ., в случай, че изискванията за комплексна проверка не могат да бъдат изпълнени – да прекрати взаимоотношенията си с клиента, на осн. чл.17, ал.2 ЗМИП; по чл.8, ал.2 Регламент 2015/847 – да откажат извършването на превода на сумата 387 093.45 евро с вальор 09.04.2020г. по сметката на „Лионел мениджмънт“ ЕООД или да изискат пълна информация относно платеца и получателя преди или след като кредитират платежната сметка на получателя, а след получаването на 16.04.2020г. на суифт съобщението от банката на ищеца да блокират сумата 387 093.45 евро, както и да не извършват изходящи валутни преводи на парични суми от сметката на „Лионел Мениджмънт“ ЕООД.

По отношение на вторият елемент от фактическия състав - настъпването на имуществена вреда в патримониума на ищеца, въззивният съд е обсъдил, че макар и към момента на предявяване на иска „Лионел мениджмънт“ ЕООД да не е заличен в търговския регистър, от справката по партидата на дружеството в търговския регистър е видно, че от деня на учредяването му/13.02.2020г./ и досега не са обявявани годишни финансови отчети. Счел е, че това е индиция за неизвършването на дейност, и, следователно, за невъзможност за реализиране на приходи. Приел е, че може да се направи основателно предположение, че това дружество никога не е извършвало същинска търговска дейност, а е било създадено единствено, за да реализира печалба от извършването на банкови операции, осъществявани чрез измама на платежоспособни клиенти. Направен е извод, че ищецът не би могъл да очаква да събере остатъка от заемането си. Обсъдено е възражението на ответната банка, че ищецът сам е причинил вредата със собственото си поведение, поради непредприемането на незабавни действия срещу увредилото го лице. Същото е намерено за неоснователно, като е изтъкнато предприемането от ищеца незабавно на опити за връщане на сумата по банков път, а след получаване от банката на ищеца на електронното писмо за отказа за връщане на сумата – на максимална активност чрез надлежни фактически и правни действия за реализиране по съдебен ред на нарушеното си право.

Относно причинната връзка въззивният съд е намерил, че е налице връзка на обусловеност между настъпването на имуществени вреди за ищеца и установена поредица от факти :уведомяването на банката още на 24.03.2020г. за наредения с измама превод от 18.03.2020г. по същата сметка в евро на клиента на банката, спирането от ДАНС на превеждането на суми от сметката в лева на клиента на банката към дружество в Хон Конг и възникването на необходимост да бъдат изпълнени задълженията на служители от клона на банката в [населено място] по чл.14 ЗМИП за извършване на комплексна проверка на клиента и за актуализиране на оценката на риска от изпиране на пари, съответно за квалифициране на клиента на банката като такъв с по- висок риск с произтичащите от тази квалификация последици в установените делови взаимоотношения с банката и бъдещите транзакции по сметките му да бъдат оценявани като такива с по-висок риск и да бъде констатирано несъответствието между наименованието на получатели и клиентския идентификационен номер във входящия превод от 09.04.2020г., поради което да се откаже заверяването на сметката на клиента с тази сума и сумата да се върне на банката на платеца.

По всички тези съображения, въззивният съд е приел, че са доказани всички предпоставки на търсената имуществена отговорност на банката по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД.

Извън хипотезите на чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 ГПК (вероятна нищожност и/ или недопустимост), допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от въведените допълнителни предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Неоснователността на искането за допускане на обжалване по всички поставени въпроси произтича от отсъствието на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен с т.1 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Въпроси № 1 и № 2, освен, че касаят правилността на извода, че банката не е следвало да кредитира на сметката на клиента си „Лионел мениджмънт“ ЕООД с наредената от ищеца с валутния превод от 09.04.2020г. сума, не са обуславящи за крайния изход на спора. Видно от мотивите, крайните изводи не се основават единствено на извършените на 09.04.2020г. действия на служители на банката по кредитирането на сметката на клиента с наредения от ищеца валутен превод, но и на констатираната поредица бездействия на служители на банката, осъществени в периода преди и след това, за извършване на комплексна проверка на клиента, отказ за блокиране на сметката и допускането на изходящ превод от нея.

Въпроси № 3, 6, 7 и 8 също са свързани с извода за неправилно кредитиране сметката на клиента на банката със сумата, наредена с валутния превод, но в аспекта на несъответствието между посочения в платежния документ за превода бенефициент и титуляра на сметката. Те също касаят правилността и не са обуславящи за крайните изводи на съда, тъй като изводът, че посочената валутна транзакция е следвало да бъде идентифицирана като операция с по-висок риск е обоснован не само поради посоченото несъответствие, но и на тъй като транзакцията изглежда нелогична и несъвместима с профила на клиента.

Същото се отнася и до процесуалноправния въпрос № 9, по който за обосноваване на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК е релевирано единствено оплакване за необсъждане на доводите и възраженията, че е ирелевантно несъответствието в наименованието на получателя на превода и клиентския идентификационен номер и доставчикът на платежни услуги на платеца.

Въпроси № 4 и № 5 не съответстват на мотивите на въззивния съд, който не е приемал, че резултатите от извършена комплексна проверка по чл. 14 ЗМИП/отм./, вр. с чл.10 ЗМИП, респективно наличието на основание по чл. 17, ал.2 ЗМИП за прекратяване на вече установени делови взаимоотношения, биха били сами по себе си основания за блокиране на суми по сметките на клиента или за отказ за извършването на изходящи преводи. Видно от мотивите, необходимостта от извършването на комплексна проверка на клиента на банката са коментирани в аспекта на това, че служителите на банката е следвало да преценяват транзакцията от 09.04.2020г. като такава с по-висок риск.

Въпрос № 10, освен, че е твърде общо формулиран, е предпоставен от невярното твърдение, че вредата е в резултат на действията на кредитора, поради което също не е обуславящ за крайните изводи.

Въпрос № 11 не съответства на данните по делото, тъй като допуснатият изходящ превод от сметката на клиента на банката е от 16.04.2020г., което е след извършената от ищеца транзакция на 09.04.2020г.

Въпрос № 12 касае обсъждането на поведението на служителите на банката, предхождащо извършената от ищеца транзакция на 09.04.2020г. Въпросът е израз на несъгласие с правилността, която не може да се обсъжда в настоящото производство.

Не е налице и въведеното основание за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност. Очевидната неправилност като основание за допускане на касационно обжалване не е тъждествена с неправилността по см. на т.3 на чл.281 ГПК. Очевидната неправилност изисква обосновка от касатора - излагане на доводи за наличието на някоя от изведените от съдебната практика на касационния съд хипотези и трябва да изводима пряко от мотивите на въззивния акт, без извършване на проверка от касационния съд. В случая касаторът не обосновава приложното поле на очевидната неправилност, тъй като доводите за допуснато нарушение на основополагащи за съдопроизводството, процесуални права и на императивни правни норми са изцяло бланкетни.

Поради изложеното, не следва да се допуска обжалване.

С оглед на този резултат на касатора не се дължат разноски. На ответника по касация се присъждат направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 4250 евро.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: