Определение № 310 от 12.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 413/2020 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 5992/09.08.2019 г. по в. гр. д. № 1610/2017 г. Софийският градски съд обезсилил решението от 31.05.2011 г. по гр. д. № 19173/2007 г. на Софийския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Й. П. А. - починал в хода на процеса, с наследник по закон Н. Й. М., и от П. Д. А. - починала в хода на процеса, с наследници по закон Я. Х. Г. и С. Х. Г., искове по реда на чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ срещу В. И. Н. и И. В. Н., за признаване за установено право на собственост върху 1 100 кв. м., попадащи в парцел ......... от кв. ... по плана на вилна зона „М. д.” ІІ-б част - разширение, м. „Д.”, и прекратил производството по делото в тази част.

Със същото въззивно решение първоинстанционното решение е оставено в сила в частта, с която са отхвърлени предявените от Й. П. А. - починал в хода на процеса, с наследник по закон Н. Й. М., и от П. Д. А. - починала в хода на процеса, с наследници по закон Я. Х. Г. и С. Х. Г., искове по реда на чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ срещу Е. Д. М., В. Д. М., М. И. К., В. В. М., и М. С. И. - починал в хода на процеса, с наследници по закон С. М. И. и Д. М. И., за признаване за установено право на собственост върху 20 кв. м. от УПИ ......., 580 кв. м. от УПИ ......, 1 100 кв. м. от УПИ ......... и 50 кв. м. от УПИ ........, всичките от кв. ... по плана на [населено място], вилна зона „М. д.” ІІ-б част - разширение, м. „Д.”.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците, които искат то да бъде отменено като неправилно - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

От ответниците по касация писмени отговори със становище да не се допуска касационно обжалване са получени от В. И. Н., С. М. И., Д. М. И. и М. И. К.; В. В. М. и Е. Д. М. не са подали отговори.

Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационното обжалване, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:

Касаторите Н. Й. М. /наследник по закон на Й. П. А./, Я. Х. Г. и С. Х. Г. /наследници по закон на П. Д. А./ са наследници по закон на Д. Г. Й., от когото произхожда възстановеният с решение № 6141/24.04.2000 г. на поземлената комисия в община „В.” земеделски имот с площ от 2 940 кв. м., находящ се в строителните граници на [населено място], м. „Д.”, имот № ..., кад. лист .../741 по кадастрален план от 1950 г.

Въззивният съд приел,че с акта за възстановяване на собствеността се засягат правата на ответниците по иска като трети за административното производство лица, но тъй като те не са заявили самостоятелни претенции за реституция на имота в тяхна полза, правото им на защита срещу вещноправните последици на административния акт е на плоскостта на наличието на отрицателните материалноправни предпоставки, с които законът свързва невъзможността за реално възстановяване на собствеността върху земеделска земя или чрез позоваване на нищожност на административния акт, т. е. ответниците могат да противопоставят само възражения, основаващи се на факти, настъпили след масовизацията на земеделските земи, които изключват правата на ищците.

След като обсъдил събраните по делото доказателства, въззивният съд приел за неустановено по несъмнен начин, че възстановеният на ищците в стари реални граници имот е идентичен с имотите на ответниците по следните съображения:

От приетото от районния съд основно заключение на техническа експертиза с вещо лице инж. Б. Х. е установено, че възстановеният имот попада в урбанизирана територия - вилна зона „Д.”, с одобрена регулация от 1995 г. и обхваща части от следните имоти: 20 кв. м. от УПИ ......, 580 кв. м. от УПИ ......., 1 100 кв. м. от УПИ ....., 1 110 кв. м. от УПИ ........., 50 кв. м. от УПИ ........ от кв. 16 и площ извън регулация от 80 кв. м., отразени на скица-приложение към заключението. Във връзка със същите обстоятелства са и приложените по делото удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ и скица от 16.02.1999 г., издадени от техническата служба на район „П.” - СО, и скица от 15.01.1999 г., издадена от ОП „Софийски кадастър”.

Представена е заповед № РД-09-21/22.01.2002 г. на кмета на район „П.”, издадена на основание чл. 11, ал. 4 вр. чл. 13, ал. 4 и чл. 13а ППЗСПЗЗ за имот № ......... от кв. ....., видно от която частта от имота, попадаща в УПИ ........., УПИ .........., УПИ .......... и УПИ ........, с площ от 1 750 кв. м., е застроена със сгради от трети лица без да са спазени нормативните изисквания на чл.10, ал. 7 ЗСПЗЗ, а частта от 1 110 кв. м., попадаща в УПИ ........, не е застроена и е свободна.

Въззивният съд обсъдил и книжата от преписката по заявлението за възстановяване, от които установил, че възстановяването на имот пл. № ....... е извършено въз основа на заявление на В. Д. Г., подадено от името на наследниците на Д. Г. Й., като процесният имот е записан под № ... - нива от 1.8 дка в м. „Д.”; препис-извлечение от емлячен регистър, в който на името на Д. Г. Й. е записана под т. 4 нива от 1.8 дка в м. „Д.”, а под т. 1 - нива в м. „Д.” от 2.5 дка; разписен лист към кадастралния план от 1950 г., в който като собственик на имот пл. № ....... - нива, без други индивидуализиращи данни, е записан Д. Г.; цитираното удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5ППЗСПЗЗ, в което е отразено, че бившият имот пл. № ........ по плана от 1995 г. е записан на Д. Г., но не е нанесен в плана и попада в посочените по-горе терени от кв. ...; скица № 165/05.10.1999 г., издадена от СО, район „П.”, направление Т., отразяваща разположението на бившия имот пл. № ......... по скица на ОП „Софийски кадастър” от 15.01.1999 г., както и самата тази скица.

Анализирайки горните доказателства и основното заключение на техническата експертиза, въззивният съд констатирал, че идентификацията на възстановения имот като имот пл. № ......... е извършена по отразеното в разписния лист име на собственик по плана от 1950 г.

Въззивният съд посочил, че в преписа извлечение от емлячния регистър не се съдържат никакви данни относно границите /съседите/ на описаните в него имоти - ниви от 1.8 и 2.5 дка. В разписния лист площ на имот пл. № ....... не е посочена, а вписаната в скицата на ОП „Софийски кадастър” от 15.01.1999 г. площ от 2 940 кв. м. е по графични изчисления. Доказателства, обосноваващи съществената разлика от 1 140 кв. м. /многократно надвишаваща допустимата техническа грешка при изчисляването/ между квадратурата по т. 4 от емлячния регистър /1.8 дка/ и квадратурата по скицата на ОП „Софийски кадастър” /2 940 кв. м./, по делото не са ангажирани от ищците.

В допълнителната съдебно-техническа експертиза вещото лице инж. Х. е обосновала заключение, че идентификацията на възстановения имот с пл. № .......... - т. 4 от заявлението и емлячен регистър, е извършена от ОП „Софийски кадастър”, за което е издадена скица от 15.01.1999 г., като в откритото съдебно заседание на 23.03.2011 г. вещото лице е пояснило, че не може да отговори защо е налице разлика в площите. Посочено е и, че за идентификацията на имота е послужил разписният лист към кадастралния план, в който е записана собствеността на наследодателя на ищците, както и че други данни за идентификация няма. В заключението е обоснован и извод, че за идентичност между нивата, описана в т. 4 от заявлението и в емлячния регистър с площ от 1.8 дка и УПИ ........... от кв. ......... може да се твърди само въз основа на скицата на ОП „Софийски кадастър” от 15.01.1999 г. и решението на поземлената комисия, в което се поддържа, че става въпрос за заявения в т. 4 имот.

Въззивният съд посочил, че в м. „Д.” заявени за възстановяване са два имота - по т. 1 и по т. 4, като по отношение и на двете ниви липсват отразени граници в извлечението от емлячния регистър и в разписния лист, както и че площта на възстановения имот надхвърля значително площта на заявения за възстановяване по т. 4 - с 1 140 кв. м., като същата е по-близка по размер с тази по описания в т. 1 на заявлението друг имот в същата местност. Въззивният съд обсъдил и приложеното с въззивната жалба копие от решение № 4842/06.01.1994 г. на поземлената комисия „В.”, от което е видно, че идентификацията на имота на имота по т. 1 от заявлението е извършена на същата база: въз основа на препис извлечението от емлячния регистър, без посочени в него други данни освен местност и квадратура, и скица на „С.” от 02.11.1993 г.

Въззивният съд обсъдил и представения по делото н. а. № ..../23.09.1960 г., видно от който Г. М. Л. /сключил през 1963 г. предварителни договори за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите с наследодателите на ответниците/ е придобил правото на собственост върху две ниви, втората от които в землището на [населено място], м. „Д.”, с площ от 9 900 кв. м., при раници: ТКЗС [населено място], път, река, които са му дадени от Т. комисия в замяна срещу включени в блоковете негови ниви. Съгласно приетото допълнително заключение на техническата експертиза посочените три граници не дават техническа възможност за точна идентификация; няма представени скица, отразяваща тези 9 900 кв. м. и този имот не се е открил в кадастралните планове, поради което не може категорично да се твърди наличието на пълна идентичност между имота, възстановен на ищците, посочен от поземлената комисия като бивш имот пл. № ......... от 1950 г. и заменения имот с площ от 9 900 кв. м.

Въз основа на изложеното въззивният съд намерил за недоказано по несъмнен начин, че възстановеният имот попада върху посочените от ищците части от урегулираните поземлени имоти на ответниците.

Предвид наличието на индиция за частична идентичност въззивният съд намерил, че предявените срещу М. К., В. М., Е. М., В. М., С. И. и Д. И. /последните двама като наследници на починалия в хода на делото М. И./ се явяват неоснователни и на друго основание - решението на поземлената комисия е постановено при наличието на отрицателни материалноправни предпоставки за възстановяване на правото на собственост в съществуващи реални граници върху застроени имоти - предмет на разпоредителни сделки.

Видно от н. а. № ......./23.09.1960 г., на Г. Л. - непряк праводател на ответниците, е бил предоставена чрез замяна по ЗТПС /отм./ нива в землището на [населено място], м. „Д.”, с площ от 9 900 кв. м., при граници: ТКЗС [населено място], път, река. След 1950 г. са налице промени в плановете относно бившия имот пл. № ............ по кадастралния план от 1950 г., начиная с утвърденото частично изменение и допълнение на Общия градоустройствен план на [населено място] и околоградската зона за вилните зони с ПМС № 176/18.08.1958 г., като към момента процесният имот регулационно попада в плана, утвърден със заповед от 1995 г. - обстоятелства, които обосновават извод, че не са били налице нормативни пречки относно застрояването на същия. Това се потвърждава и от показанията на св. Е. В. Д. /съсед на имота на П. М./, че до 1962 г. в тази местност не е имало нищо, никакви къщи, никакви постройки, както и че след като е станало вилна зона - някъде 1958 или 1959 г., постепенно са започнали да се строят къщи там.

По делото е установено от огледа, извършен от вещото лице, че свободни от застрояване са следните части от имот пл. № ......: 1 110 кв. м., попадащи в УПИ ........., и 50 кв. м., попадащи в УПИ ............ Застроени са частите, попадащи в УПИ ........... - с масивна вилна сграда, в УПИ ......... - с гараж, и в УПИ ............ - с масивна вилна сграда.

За УПИ .......... е установено, че към 19.11.1990 г. е бил неурегулиран имот с площ от 1 000 кв. м. и съгласно н. а. № .../19.11.1990 г., издаден по обстоятелствена проверка, се е водил собственост на И. Г. Б. с наследник ответницата М. К.. От този документ се установява, че мястото е било застроено с масивна вилна сграда преди 01.03.1991 г. Това обстоятелство се установява и от кадастралното отразяване на сградата, узаконена с акт № ........../15.05.1998 г. на главния архитект, както и от приложените квитанции за платен данък сгради след 1975 г.

Съгласно заключението на вещото лице в частта от 20 кв. м., попадащи в УПИ ........, преди 1990 г. е изграден гараж, което се установява и от извършеното кадастрално нанасяне. За негови собственици с н. а. № ....../31.01.1991 г., издаден по обстоятелствена проверка, се легитимират С. И. С. и М. С. И., а след смъртта на първия на 14.03.2006 г. - неговият син М. С. И., починал на 15.09.2015 г. с наследници по закон ответниците С. М. И. и Д. М. И..

По делото е установено, че с писмен договор от 20.11.1963 г. Г. М. Л., легитимирайки се с н. а. №......../1960 г., продал на И. П. М. /действаща чрез своя скрит пълномощник П. Е. М./ 1 000 кв. м. от получения по замяната имот. С друг договор от 20.11.1963 г. Г. Л. продал на П. Е. М. 1 000 кв. м. от собствения си имот по н. а. № ..../1960 г. От представената по делото декларация от с. д. е видно, че купувачи са М. С. Г.- М. и Е. М. М., действал като скрит пълномощник на В. П. М.. Впоследствие по силата на съдебна спогодба по гр. д. № 2834/1975 г. на Софийския районен съд, Б. район, М. С. М. - Г. получила в дял и изключителна собственост неурегулирано празно място от 1 000 кв. м. с намиращите се в него насаждения, а със съдебна спогодба по гр. д. № 2864/1975 г. на Софийския районен съд, Б. район, И. П. Н. - М. получила в дял и изключителна собственост неурегулирано празно място от 1 000 кв. м. с намиращите се в него насаждения. С н. а. № ..../17.05.1991 г. М. С. Г. и И. П. Н. са признати за собственици по давностно владение на по половин реална част от дворно място, цялото от 2 300 кв. м., съставляващо имот пл. № ..., кад. лист 785 по плана на [населено място] - С., м. „Д.”. Впоследствие имот пл. № ... е разделен и са образувани имот пл. № ... /нов/ и имот пл. № ..., за които регулационно се отреждат УПИ ......... и УПИ ........ С н. а. № .../30.07.1998 г. УПИ ...... от кв. 16 е дарен от М. С. М. и съпруга й П. Е. М. на ответника В. В. М. /действащ чрез своя баща и законен представителен В. П. М./. УПИ ........... е бил собственост на И. П. Н. - наследодателка на ответниците В. Н. и И. Н..

По делото е установено, че процесният имот не попада в блок на ТКЗС, съответно АПК.

Съобразно така установеното от фактическа страна въззивният съд заключил, че в случая са налице пречки за реституция в реални граници в полза на ищците, тъй като е налице застрояване и извършване на разпоредителни сделки със земята, получена при замяната, в която хипотеза замяната остава в сила. Земята по н. а. № ..../1960 г., получена при замяната, не попада в блок на ТКЗС, което позволява прехвърлянето на собствеността на части от нея посредством правни сделки, каквато разпоредителна сделка по смисъла на чл. 18з, ал. 3, изр. 2 ППЗСПЗЗ представлява и делбата и нейното осъществяване е пречка за възстановяване на земеделската земя в стари реални граници.

По отношение на частите от 50 и 20 кв. м., попадащи съответно в УПИ ........ /собственост на ответниците Е. М. и В. М. - наследници на ответника Д. В. М./ и УПИ .........., въззивният съд посочил, че те не отговарят на техническите изисквания за обособяване на поземлен имот в регулация като самостоятелен обект на правото, което обстоятелство също е пречка за реституция на тези части в стари реални граници.

Въззивният съд приел за неоснователен довода на ищците, че районният съд е разгледал спор за право на собственост върху имотите на наследодателя Д. Г. Й. към миналия момент на образуване на ТКЗС. Посочил, че този въпрос не е въвеждан като предмет на спора, нито е бил обсъждан от районния съд. Разгледан е само въпросът за идентификацията на имота от поземлената комисия и свързаният с него въпрос за идентичност на същия с имотите на ответниците.

Предвид липсата на безспорни доказателства за идентичност между възстановения на ищците имот с поземлените имоти на ответниците /за да се произнесе по иск за собственост, съдът трябва на първо място да установи дали правата, които страните предявяват, се отнасят за един и същ обект/ и с оглед установените пречки за реална реституция, въззивният съд намерил, че предявените срещу ответниците Е. М., В. М., М. К., В. М., С. И. и Д. И. са неоснователни и потвърдил решението на районния съд в частта, с която исковете срещу тези ответници са отхвърлени.

По отношение на исковете за собственост на УПИ............ от кв. ... срещу ответниците В. Н. и И. Н. въззивният съд обезсилил първоинстанционното отхвърлително решение, а производството по делото прекратил. Посочил, че тези страни са конституирани в процеса на мястото на починалата на 17.03.2005 г. ответница И. П. Н., искът срещу която е предявен на 27.08.2007 г. При тези обстоятелства и съобразно разрешението, дадено в т. 2 на ТР № 1/2017 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд посочил, че наследниците на починалата преди предявяването на иска ответница не могат да придобият качеството на надлежна страна по делото.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са поставили въпросите:

1. Установената идентичност на възстановения имот с решението на поземлената комисия има ли обвързваща съда доказателствена сила;

2. Какво следва да се разбира под разпоредителна сделка по смисъла на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ и представлява ли съдебната делба такава сделка;

3. Обхваща ли хипотезата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ разпореждания с получения при замяната имот, извършени след влизане в сила на ЗСПЗЗ;

4. Необходимо ли е, за да бъде извършена реституция, възстановените части от имота, попадащи върху урегулирани поземлени имоти, да отговарят на техническите изисквания за обособяване на поземлен имот в регулация като самостоятелен обект на правото.

Като основания за допускане на касационното обжалване се поддържат чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, изразена в: решение № 320/17.10.2011 г. по гр. д. № 1142/2010 г. на І-во г. о., решение № 360/08.02.2012 г. по гр. д. № 79/2011 г. на ІІ-ро г. о.; решение № 57/05.05.2015 г. по гр. д. № 6431/2014 г. на ІІ-ро г. о., и решение № 223/13.10.2014 г. по гр. д. № 1945/2014 г. на І-во г. о., и чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение.

Разпоредбата на чл. 10 ЗСПЗЗ е основният текст, който определя обхвата на реституцията на земеделските земи чрез посочване на начините на отнемането на собствеността. Общо изключение за реално възстановяване на собствеността е предвидено в разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, според която когато земеделските земи, подлежащи на възстановяване, са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват реално връщане на имотите, собствениците се обезщетяват по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ е частен случай на общото изключение по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и се отнася към основанието за възстановяване на собствеността по чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ - продадени или предоставени на трети лица земеделски земи от ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, или от други държавни или общински органи /решение № 92/06.06.2013 г. по гр. д. № 743/2012 г. на ВКС, І-во г. о./. Според чл. 18з, ал. 3, изр. 2-ро ППЗСПЗЗ условие за запазване на собствеността от лицата, получили имот по замяна по реда на отменения Закон за трудовата поземлена собственост, е имотът да е застроен или да е извършена разпоредителна сделка със земята, получена при замяната. Застрояването, съответно разпореждането, следва да предхождат влизането в сила на ЗСПЗЗ на 01.03.1991 г., в който смисъл е и съдебната практика, представена от касатора - решение № 57/05.05.2015 г. по гр. д. № 6431/2014 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., и решение № 223/13.10.2014 г. по гр. д. № 1945/2014 г. на ВКС, І-во г. о. С решение № 223/13.10.2014 г. по гр. д. № 1945/2014 г. на ВКС, І-во г. о., е прието и това, че разпоредителните сделки с придобития по замяна от Т. комисия имот, извършени между наследниците на приобретателя по замяна, не съставляват пречка за реституция по смисъла на чл. 18з, ал. 3, изр. 2-ро ППЗСПЗЗ, тъй като в тази хипотеза имотът не се придобива от трето лице, тъй като собствеността се концентрира в един от тях; посочено е също, че ако те биха извършили съдебна делба помежду си, би се постигнал същият ефект, а това производство не е разпоредителна сделка. Според решение № 360/08.02.2012 г. по гр. д. № 79/2011 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., писмен договор, съдържащ клаузи и на предварителен договор за продажба на недвижим имот, не съставлява разпоредителна сделка по смисъла на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, тъй като няма вещно действие и не прехвърля правото на собственост върху същия имот; законът има предвид разпоредителна сделка, извършена от лицето, получило имота по замяна. С решение № 320/17.10.2011 г. по гр. д. № 1142/2010 г. на І-во г. о. е прието, че установената идентичност между притежавания от наследодателя и възстановения имот с решението на общинската служба по земеделие и гори, което е официален удостоверителен документ, има обвързваща съда доказателствена сила; при оспорването й в тежест на оспорващия е да опровергае установеното с решението.

При съпоставка на мотивите към обжалваното решение с приетото от съдебната практика се налага извод, че преценката на въззивния съд за наличие на пречки за възстановяване на собствеността върху 580 кв. м. от УПИ ........., застроен с масивна вилна сграда, и върху 20 кв. м. от УПИ ........., застроен с гараж, като строежите са извършени преди 01.03.1991 г., е в съответствие с практиката на ВКС по приложението на чл. 18з, ал. 3, изр. 2-ро ППЗСПЗЗ в първата от двете алтернативно предвидени хипотези. Ето защо въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване в частта, с която положителните установителни искове за собственост са отхвърлени за тези имоти.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато и по отношение на претендираните части от 20 кв. м. от УПИ ......... и 50 кв. м. от УПИ ......... от кв. ........... Касаторите не са се позовали и не са представили съдебна практика, на която да противоречи въззивното решение, в което като мотив за отхвърляне на исковете е посочено това, че тези части не отговарят на техническите изисквания за обособяване на поземлен имот в регулация като самостоятелен обект на правото.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато и по отношение на претендираната част от 1 110 кв. м. от УПИ .......... от кв. ........, останал незастроен, разпоредителна сделка с който е извършена през 1998 г. - след влизане в сила на ЗСПЗЗ. Съдебната делба-спогодба по гр. д. № 2834/1975 г. на Софийския районен съд е сключена между лицата, придобили собствеността по давност, след като владението им е било предадено от приобретателя по замяната въз основа на писмен договор с нотариална заверка на подписите. Тълкуването на чл. 10, ал. 13, изр. посл. ЗСПЗЗ във вр. чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ налага извода, че позоваването на придобивна давност в случай като настоящия е допустимо - като получен по замяна по реда на ЗТПС /отм./ имотът е станал лична собственост на приобретателя и е запазил селищния си характер, тъй като не е попадал в блок на ТКЗС, съответно АПК - обстоятелства, които съдът е съобразил и макар да не го е казал изрично, явно е изхождал от тези фактически и правни положения, за да отрече правото на реституция по отношение на УПИ ........... В този смисъл делбата-спогодба от 1975 г. има правното значение на пречка за възстановяване на собствеността, поради което съдебната практика, на която касаторите се позовават, е неотносима към разглеждания случай и не може да обоснове допускане на касационно обжалване.

Така констатираните пречки за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ са били достатъчни за отхвърляне на исковете за собственост на 20 кв. м. от УПИ ........, 580 кв. м. от УПИ ........, 1 110 кв. м. от УПИ .......... и 50 кв. м. от УПИ ......... от кв. ........., поради което не се налага произнасяне по първия поставен въпрос - дори да се допусне касационно обжалване по него, това не би довело до промяна на резултата по делото.

По отношение исковете за собственост на 20 кв. м. от УПИ ........., 580 кв. м. от УПИ ......., 1 110 кв. м. от УПИ ......... и 50 кв. м. от УПИ .......... от кв. ... не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, тъй като липсва прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на въззивното решение или нарушение на правилата на формалната логика.

С оглед изхода на спора на ответниците по касация, които са заявили съответното искане, следва да бъдат присъдени разноски за водене на делото във Върховния касационен съд както следва: на В. И. Н. - 600 лева по договор за правна защита и съдействие сер. К, № [ЕГН]/06.11.2019 г.; на С. М. И. и Д. М. И. - 300 лева по договор за правна защита и съдействие сер. К, № [ЕГН]/06.11.2019 г. и на М. И. К. - 600 лева по договор за правна защита и съдействие сер. К, № [ЕГН]/06.11.2019 г.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во г. о.