Определение № 236 от 29.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3089/2021 г.
ВКСIII гражданско отделение29.03.2022 г.докладчик Марио Първанов
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №III-42 от 22.04.2021 год. по гр. дело №308/2021 г. на Бургаския окръжен съд. Делото да се докладва на Председателя на ІII г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Й. И., със съдебен адрес [населено място], подадена от пълномощника му адвокат М. П., срещу решение №III-42 от 22.04.2021 год. по гр. дело №308/2021 г. на Бургаския окръжен съд, с което e потвърдено решение №260944/29.12.2020 г. по гр. дело №1588/2016 год. на Бургаския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу Военно формирование 32890, [населено място], като част от структурата на Министерството на отбраната на Република България, иск за сумата над 680.38 лв. до сумата от 8187.02 лв. за положения от ищеца извънреден труд за периода от 01.03.2004г. до 31.12.2012г., т.е. фактически отработеното служебно време над месечната продължителност на служебното време вследствие на полагащите му се и неизползвани почивки след изпълнявани дежурства по график, както и иск за мораторна лихва над сумата от 150.38 лв. до пълния предявен размер от 7162,11 лв. Ответникът по касационната жалба Военно формирование 32890, [населено място], оспорва жалбата. Въззивният съд е приел, че направеното възражение за погасяване на вземането по давност е основателно извън периода от три години преди прекратяване на договора, защото потестативното право на работника да извърши компенсацията възниква с изтичането на крайния срок, в който работодателят е длъжен да я извърши. Това потестативно право на работника се погасява с тригодишна давност. Жалбоподателят е изложил доводи, че въззивният съд се е произнесъл по различни правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. Касационно обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по обобщаващия повдигнат въпрос за това в кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и в случаите на прекратено служебно правоотношение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.