Определение № 36 от 30.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 934/2012 г.

Производството е по чл.248 ГПК. С определение № 534 от 30.10.2013 г. настоящият състав не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 324 от 29.06.2012 г. по гр.д. № 81 /2012 г. на Софийски окръжен съд, г.о. и е осъдил жалбоподателите Р. М. Г. и Т. Т. Г. да заплатят на Ц. С. А. сумата 2 000 (две хиляди) лева разноски за процесуално представителство в това производство. Р. Г. и Т. Г. искат изменение на определението в частта му за разноските на основание чл.78,ал.5 ГПК поради това, че най-напред съставът на съда е приел, че искът е неоценяем и в този случай съгласно чл.7,ал.4 НМРАВ адвокатското възнаграждение следва да бъде 150 лева. Насрещната страна Ц. С. А. е получил препис от молбата по чл.248 ГПК, но не е подал отговор. Настоящият състав намира следното: Молбата на Р. Г. и Т. Г. е подадена в срока по чл.248 ГПК от страни в производството и е процесуално допустима. Р. Г. и Т. Г. са направили своевременно искане по чл.78,ал.5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение на Ц. С. А.. Д. на Р. Г. и Т. Г., че искът по чл.109 ЗС е неоценяем не се споделя от настоящия състав, нито от състава, който се е произнесъл по частната им жалба по ч. гр. д. № 4037 /2013 г. на ВКС, ІІ г.о., с което е разрешен въпросът дали е налице пречката по чл.280,ал.2 ГПК за допустимостта на касационната жалба на Р. Г. и Т. Г.. И двата съдебни състава приемат обратното – че искът е оценяем. В частната жалба на Р. Г. и Т. Г., по която е образувано ч.гр.д. № 4037 /2013 г., те твърдят и поддържат (в т.5), че цената на иска им е в размер на данъчната оценка, изработена от лицензиран оценител, която са представили пред въззивния съд – 6 824.30 лева (л.34-л.40 по настоящото дело). При такива твърдения и при тази посочена цена и съгласно чл.7,ал.2,т.3 от НМРАВ ( За защита по дела с определен интерес възнагражденията са следните: ... при интерес от 5 000 до 10 000 лв. - 450 лв. + 4 % за горницата над 5000 лв. ) следва, че минималното възнаграждение за една съдебна инстанция е в размер на 522.97 лева, а 3 /4 от него съгласно чл.9 от наредбата са в размер на 392.23 лева. В резултата на изложеното настоящият състав намира, че искането по чл.78,ал.5 ГПК е основателно, че следва да се приеме, че възнаграждение в размер на 2 000 лева е прекомерно съобразно действителната и правна сложност на делото, определени и от доводите в касационната жалба на Р. Г. и Т. Г. и изложението им за допускане на касационно обжалване, които са видни от определението на настоящия състав по чл.288 ГПК. Правилото, установено с разпоредбата чл.78,ал.5 ГПК не ограничава съда в преценката му до какъв размер да бъде намалено възнаграждението. Като има предвид, че спорът е по иск с правно основание чл.109 ЗС за защита на недвижим имот, както и действителната и правна сложност на делото (които са обсъдени в определението на настоящия състав по чл.288 ГПК), настоящият състав намира, че присъдените в размер на 2 000 лева разноски следва да бъдат намалени наполовина – до размер на 1 000 (хиляда) лева. Воден от изложеното и на основание чл.248 ГПК ВКС