Определение № 149 от 06.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1855/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Тракия“ ЕООД срещу решение № 260126/28.04.2021г. по в.т.д. № 66/2021г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260079/19.10.2020г. по т.д. № 188/2019г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което касаторът е осъден да заплати на „ВиВа Строй 12“ЕООД сумата от 33 000 лв., представляваща сбор от предоставени на „Тракия” ЕООД парични заеми, както следва: паричен заем от 15 000 лв., преведен по банков път на 18.01.2017 г.; паричен заем от 15 000 лв., преведен по банков път на 19.01.2017 г. и паричен заем от 3 000 лв., преведен по банков път на 13.03.2017 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 19.06.2019 г. до окончателното й изплащане. Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е налице основание по чл.229, ал.1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото. „Тракия“ ЕООД в качеството си на ответник по осъдителен иск е направило възражение за прихващане с вземане в негова полза срещу ищеца в размер на 203 500 лв., представляващо дължим остатък от цена по предварителен договор за продажба на недвижим имот. Последното вземане е било предмет на предявен от касатора срещу „ВиВа Строй 12“ЕООД иск по висящо т.д. № 429/2019г. на ОС-Стара Загора. Като не е спрял производството по обусловения иск, ПАС е постановил недопустимо решение, чието обезсилване се иска. При условията на евентуалност се навеждат твърдения за неправилност на въззивното решение. Иска се допускане на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал.2, пр.2 и ал.1, т.1 и 3 ГПК. Ответникът по касацията „ВиВа Строй 12“ЕООД оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на направените разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото, намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения: С разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК от обхвата на касационно обжалване са изключени решенията по въззивни дела с размер на цената на иска до 5000 лв. – за граждански дела и до 20 000 лв. - за търговски дела. В случая делото несъмнено е търговско /чл.365, т.1 от ТЗ/. Съобразно обстоятелствената част и петитума на исковата молба са предявени три иска: за връщане на суми по три договора за паричен заем - паричен заем от 15 000 лв., преведен по банков път на 18.01.2017 г.; паричен заем от 15 000 лв., преведен по банков път на 19.01.2017 г. и паричен заем от 3 000 лв., преведен по банков път на 13.03.2017 г. Посочването на общо претендираната сума не определя цената на иска, която съобразно чл.69, ал.1, т.1 във вр. с чл.68 ГПК се определя от търсената сума по всеки отделен договор за заем. Ищецът не е твърдял сключване на един договор с периодично изпълнение, а наличие на три самостоятелни договора за заем. Тъй като тези осъдителни искове не попадат сред изключенията чл.280, ал.3 от ГПК, обжалваното решение не подлежи на касационен контрол. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника по касацията следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 600лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение