Определение № 298 от 08.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 771/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Симетрикс“ ЕООД срещу определение №430/15.02.2022г. по ч.гр.д.№215/2022г. на Софийски апелативен съд, ГО. С него е потвърдено определение от 03.11.2021г. по т.д.№1689/2021г. на Софийски градски съд, с което е отказано освобождаването на жалбоподателя от заплащане на държавна такса по предявения от него иск. Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с акт на Съда на Европейския съюз по следния въпрос, който е обусловил правните му изводи: 1.Допустимо ли е освобождаване на юридическо лице от заплащане на държавни такси? Поддържа, че съдът е допуснал противоречие с решение от 22 декември 2010г. по дело С - 279/09 на Съда на ЕС. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. Производството по т.д.№1689/2021г. на Софийски градски съд е образувано по предявени от „Симетрикс“ ЕООД, [населено място], срещу „Юробанк България“ АД, [населено място], осъдителни искове за сумата от 43 140,87 лева, заплатена на банката на отпаднало основание по изп. д. №20168580400947 по описа на У. Д., рег.№858 на КЧСИ с район на действие СГС и сума от 3066,56 лева, разпределена от получената цена от публичната продан на ипотекирания за чуждо задължение имот на ищеца като такси по ТТЗЧСИ, с която според ищеца банката неоснователно се е обогатила. Ищецът е поискал освобождаване от държавна такса. В изпълнение на указания на първоинстанционния съд, дадени с разпореждане от 29.09.2021г., от управителя на дружеството К. С. С. е представена декларация за имущественото състояние на дружеството. С определение от 03.11.2021г. по т.д. №1689/2021г. на Софийски градски съд е отказано освобождаването на ищеца от държавна такса. За да потвърди определението на първоинстанционния съд, Софийски апелативен съд е приел, че не са налице предпоставките, утвърдени в практиката на СЕС относно освобождаването на ищеца – юридическо лице от заплащането на държавна такса за първоинстанционното производство – постигане на легитимна цел и пропорционалност между използваните средства и поставената цел. Настоящият състав на ВКС, ТК, I отд., намира, че въпросът, поставен в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, не е обуславящ за изхода на спора, доколкото въззивният съд не е отрекъл възможността юридическо лице да бъде освободено от държавна такса, а е посочил, че исканията от юридически лица за освобождаване от задължението за внасяне на държавни такси по съдебните производства не следва да се уважават безусловно, а при внимателна преценка на всички факти и обстоятелства по делото. В тази връзка следва да се съобрази и обстоятелството, че на частния касационен жалбоподател е била предоставена възможност от първоинстанционния съд да представи доказателства за имущественото си състояние, тоест отказът да бъде освободен от държавна такса в производството не е обусловен формално от качеството му на юридическо лице. По поставения въпрос въззивният съд не е допуснал и соченото от касатора противоречие с акт на СЕС. Правната възможност юридическо лице да бъде освободено от заплащане на държавна такса по водено от/срещу него дело извън изрично предвидените в закона случаи е обсъждана в практиката на Европейския съд по правата на човека, който се е произнесъл с решения /напр. решение от 24.12.2009г. по дело „Агромодел“ ООД срещу България, решение от 26.07.2005г. по дело Podbielski и PPU Populare срещу Полша, решение от 10.01.2006г. по дело Teltronic - CATV срещу Полша/, че достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, в т. ч. и финансови, когато става дума за изискването да се плати на гражданските съдилища държавна такса и само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл.6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така, че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност; Факторите, които се преценяват от гледна точка на тази съразмерност, са: размер на таксите според специфичните за случая обстоятелства, платежоспособност на юридическото лице, стадий на производството, в който е наложено ограничението във връзка с таксата. В подобен смисъл е и произнасянето на Съда на ЕС в цитираното от касационния жалбоподател решение от 22 декември 2010г. по дело С - 279/09, както и в определение от 13.06.2012г. по дело С-156/12, решенията по дела С-69/14 и С-571/16, в които е прието, че „принципът на ефективна съдебна защита, закрепен в член 47 на Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не се изключва възможността юридически лица да се позоват на него и че предоставената в приложение на този принцип помощ може да обхваща по-специално освобождаването от авансово плащане на разноски във връзка с производството и/или съдействие от адвокат; В това отношение националният съд трябва да провери дали условията за предоставяне на правна помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата му същност, дали са насочени към постигане на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел; В рамките на тази преценка националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото; За да прецени пропорционалността, националният съд може да вземе под внимание разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие; Националният съд може по-специално да вземе под внимание положението на юридическите лица, най - вече правноорганизационната им форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата”. Въззивният съд е съобразил цитираната практика, като доводът, че потребителската защита е неприложима по отношение на жалбоподателя, който е юридическо лице, е изложен в отговор на възраженията в частната жалба относно наличие на неравноправни клаузи в договор за кредит, по който жалбоподателят има качеството на ипотекарен длъжник. Обстоятелството, че жалбоподателят няма качеството „потребител“ не е изтъкнато като самостоятелно основание за отказ за освобождаване на дружеството от държавна такса. Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Според цитираната норма въззивният акт се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В настоящия случай касационният жалбоподател излага доводи за грубо нарушение на правилата на формалната логика, за каквото счита обосноваването на правните изводи на съда с факти, които не съответстват на обективната действителност и доводи за нарушение на правото на ЕС. Неправилните фактически констатации на съда биха обусловили необоснованост, а не очевидна неправилност на въззивния акт. Неправилното приложение на правото на ЕС също не е проявна форма на основанието за достъп до касация по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК. Когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определение №430/15.02.2022г. по ч.т.д.№215/2022г. на Софийски апелативен съд, ГО. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд