Определение № 502 от 30.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1429/2014 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 от ГПК. Постъпила е частна жалба от [фирма] срещу определение №175 от 17.02.2014 год. по ч.гр.д. №40/2014г. на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане №4814/05.12.2013г. по ч. гр.д. №2152/2013г. по описа на Ловешки районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявлението на [фирма] срещу солидарния длъжник Г. Т. П. за сумата 36 000 лева главница, дължими лихви по договора за кредит в размер на 7378,56 лева, считано от 20.07.2012г. до 28.11.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.11.2013г. до окончателното изплащане на вземането и за 867,57 лева разноски. Частният жалбоподател поддържа, че определението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Излага доводи, че обявяването на предсрочната изискуемост се отнася за самото задължение и не е свързано с личността на някой от солидарните длъжници, съответно, че не може кредитът да се обяви за предсрочно изискуем спрямо един длъжник, а спрямо останалите да не е предсрочно изискуем. Ответницата по частната жалба Г. Т. П. поддържа, че не са налице касационните основания по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Ловешки окръжен съд. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 от ГПК. Същата обаче е недопустима. Съгласно приетото с т.8 от ТР № 4 /18.06.2014 по т.д. № 4 /2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, въззивните определения, постановени в заповедно производство, каквото е обжалваното определение, не подлежат на касационно обжалване. Поради това частната жалба на [фирма] следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството по нея прекратено. Предвид горното, ВКС, Търговска колегия, състав на І т.о.