Определение № 50140 от 15.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1905/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Л.“ АД, [населено място] срещу решение № 181 от 19. 05. 2022 г. по в. гр. д. № 88/2022 г. на Смолянски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 8 от 20. 01. 2022 г. по гр. д. № 184/2021 г. на Районен съд – Мадан в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора срещу А. М. Д., действащ като ЕТ „А. Строй 91 – А. Д.“, по реда на чл. 422 ГПК искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 932, 80 евро - договорна лихва по чл. 2.3 б. (а) и (b) от договор за заем „бизнес кредит“ от 5. 11. 2019 г. за периода от 06. 01. 2020 г. до 21. 04. 2021 г., сумата от 480, 55 евро - неустойка за забава по чл. 2.3 б. (с) и (d) от същия договор за периода от 06. 02. 2020 г. до 12. 03. 2020 г. и сумата от 3926, 78 евро - неустойка за забава по чл. 2.3 б. (с) и (d) от договора за периода от 14. 07. 2020 г. до 26. 04. 2021 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 126/2021 г. на Районен съд – Мадан. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно и допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по касация А. М. Д., действащ като ЕТ „А. Строй 91 – А. Д.“, е депозирал отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че не са налице основания за достъп до касация, съответно – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване съдебно решение. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. В настоящия случай са предявени при условията на обективно съединяване установителни искове за суми, дължими по договор за заем „бизнес кредит“ от 5. 11. 2019 г., сключен между страните по делото: 5 085, 93 евро – главница, 1 932, 80 евро – договорна лихва, 4 407, 33 евро – неустойка за забава и 162 лв. – разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 126/2021 г. на Районен съд - Мадан. Сделката, от която произтичат процесните задължения, е търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, тъй като е сключена от търговци - финансова институция заемодател и едноличен търговец заемател и е свързана с упражняваното от всеки от тях занятие. Касационната жалба е насочена срещу въззивното решение в частта за дължимата договорна лихва и неустойка за забава, като цената на всеки от тези обективно съединени искове /както и на останалите предявени искове/ е под предвидения в нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване на решения по търговски дела – 20 000 лв. Поради това въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Указанията на въззивния съд за възможността за касационно обжалване на постановеното въззивно решение са без значение за допустимостта на касационната жалба, тъй като обжалваемостта на решението е изключена с императивната норма на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция в размер на 700 лв., чието договаряне и плащане се установява от договор за правна защита и съдействие от 3. 08. 2022 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение