Определение № 2318 от 08.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4962/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на К. Т. М., подадена чрез процесуалния й представител, против определение № 17867 от 07.11.2024 г. по в. ч. гр. дело № 11444/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ЧЖ-IE състав, с което е оставена без уважение частната й жалба против разпореждане № 20119691 от 02.04.2024 г. по гр. дело № 56688/2016 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 150-ти състав, за връщане на въззивната й жалба. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Обосновава тези основание с оплаквания, че въззивният съд, в нарушение на чл. 278, ал. 1, изр. 2 ГПК, е събрал и приел доказателства в закрито заседание, без участие на страните, при изпратени и получени в срок преписи от въззивната жалба в СРС, за удостоверяването на което е представен пощенски плик, в който е следвало да се съдържат същите, и при възможна фактическа грешка, която не следва да се санкционира чрез връщане на въззивната жалба при положени усилия за изпълнение на указанията, следващи се и от създаден на 27.02.2024 г. в 09.52 ч. файл на работен лаптоп на процесуалния й представител. Излага несъобразяване, че заплатената в указания срок държавна такса, включва и администриране на делото, свързано и с копиране на въззивната жалба, и с необоснованост на извода относно основателността на частната жалба. Иска отмяна на определението. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на определението на въззивния съд, жалбоподателят поставя следните въпроси, за които твърди, че е налице специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1. Допустимо ли е в исковото производство по частна жалба да се събират доказателства от съда служебно и да се разглеждат, обсъждат и кредитират в закрито заседание, без знанието и участието на страните; 2. Налице ли е неотстраняване на нередовност по смисъла на чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК (вероятно се има предвид т. 2), ако е извършено действие в предоставения срок, но то е в условията на грешка (положено е усилие, но не е изпълнен резултатът), и 3. За чия сметка е администрирането на жалбата, т. е. предварителното и навременно плащане на държавната такса покрива ли разходите на съда за копирането й и изпращането й на останалите страни в процеса. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след преценка на данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: Касационна частна жалба е редовна и допустима. Подадена е в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна - с правен интерес да обжалва определението на въззивния съд, въз основа на надлежно учредена представителна власт и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Исковото производство по гр. дело № 56688/2016 г. на СРС, ГО, 150-ти състав, е образувано по предявени от К. М. против Г. А., Д. З. и „Ню Медиа Груп“ ЕАД искове по чл. 45, ал. 1 и чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, които с решение от 07.09.2023 г. са частично уважени със солидарното им осъждане да й заплатят сумата 1333.33 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от клеветническа и обидна статия в бр. 18 от 14.10.2011 г. на в. „Уикенд“. Препис от така постановеното решение е връчен на ищеца К. М. на 09.10.2023 г., като на 23.10.2023 г., т. е. в двуседмичния срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, тя е подала въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната му част по исковете за разликата до предявената сума от 5001 лева. С разпореждане от 06.11.2023 г. от администриращия съд са дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности на жалбата с представяне на доказателства за внасяне на държавна такса от 220.06 лева и на още два преписа от въззивната жалба в едноседмичен срок от връчване на съобщението. Разпореждането е връчено на 12 декември 2023 г., като с молба, изпратена по пощата на 15.12.2023 г., ищецът К. Т. е представила доказателство за направен чрез „Български пощи“ ЕАД превод на държавна такса от 226.06 лева на Софийски градски съд. Тъй като дадените указания за поправяне на въззивната жалба не са изпълнени в цялост, администриращият съд с разпореждане от 12.01.2024 г., връчено на 21.02.2024 г., е дал отново указания на въззивника К. М. за представяне на още два преписа от въззивната жалба според броя на въззиваемите. Поради неизпълнение на указанията в дадения едноседмичен срок, първоинстанционният съд с разпореждане от 02.04.2024 г., е върнал въззивната жалба. Срещу така постановеното разпореждане, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, е постъпила частна жалба, съдържаща оплаквания за своевременно изпълнение на указанията за представяне на преписи от въззивната жалба. Към нея жалбоподателят е приложил известие за доставяне от „Български пощи“ ЕАД, удостоверяващо изпращане на 27.02.2024 г. от адв. А. К. и получаване на 29.02.2024 г. от СРС на пощенска пратка PS 1335 001YFP W. Администриращият съд служебно е изискал справка за пощенската пратка, според която постъпилите с нея книжа са насочени към друго дело – гр. дело № 52322/2022 г. на СРС, ГО, 118-ти състав, а за конкретното й съдържание въззивният съд изискал препис, като е установено, че в приложение към същата не съдържат преписи от въззивната жалба, а онлайн статия. Поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба в дадения срок и редовното връчване на указанията по 275, ал. 2 във вр. с чл. 262, ал. 1 ГПК на легитимирано да получи съобщенията лице от посочения съдебен адрес – сътрудник на процесуалния представител, въззивният съд е приел разпореждането на СРС за връщане на въззивната жалба за правилно. Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Допускането на касационното обжалване на въззивното определение в хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК е обусловено от посочване от страна на касатора – частен жалбоподател, на конкретен правен въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК – ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, като едновременно с него е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуална практика на ВКС; да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно даденото разрешение в т. 4 на същото тълкувателно решение, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно определение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая поддържаното от частния жалбоподател основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице по поставените въпроси. Така формулираните в изложението към частната жалба въпроси нямат обуславящо значение за решаващите правни изводи на въззивния съд по предмета на производството по частната жалба, а и по естеството си съдържат възпроизвеждане на твърденията на частния жалбоподател и то според поддържаната от него защитна теза, поради което те не осъществяват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване. Липсват в изложението и конкретни съображения, обосноваващи наличието на селективния критерий по смисъла на посоченото тълкувателно решение. Не се твърди по тях да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена, нито да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се поддържа също така липса на практика и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаване на съдебна практика. Доводите на частния жалбоподател са повторение на оплакванията от частната касационна жалба и са относими към евентуалната неправилност на решаващите правни изводи на въззивния съд, които касационният съд разглежда едва при направен извод за наличие на някое от основанията за допускане на касационното обжалване. Липсата на специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване е също достатъчно основание за недопускане на частната жалба във фазата по селекция. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в уредбата на обжалването на определения и разпореждания законодателят е дал превес на принципа за установяване на обективната истина (чл. 10 ГПК) пред изискването за процесуална дисциплина и свързаното с него концентрационно начало. Последователното провеждане на този принцип изисква приложение и на останалите правомощия на съда при пълен въззив, а именно възможността да бъде проверена правилността на обжалвания акт и на невъведени в частната жалба оплаквания. Съдът служебно проверява всички процесуалноправните релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност, в който смисъл са и тълкувателните разяснения в ТР № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, и в съответствие с които въззивният съд е разрешил спорния въпрос, включен в предмета на производството по частната жалба. Използваната от законодателя конструкция на разпоредбите на чл. 278, ал. 1 и ал. 2 ГПК изрично и ясно посочва вложения от него смисъл, според който частните жалби се разглеждат в закрито съдебно заседание, освен ако съдът не прецени, че провеждането на открито заседание е необходимо. Абсолютно ясна е и формулировката на чл. 262, ал. 1, т. 2 ГПК. Съдебната практика единно и непротиворечиво приема, че извършените от страните процесуални действия след изтичане на преклузивните процесуални срокове – следва да се третират по един и същи начин от съда. Съдът не подхожда диференцирано, а е длъжен да ги санкционира идентично и при всяко неизпълнение на дадените указания в срок – да връща подадената жалба. Неизпълнението на указанията за представяне на преписи от въззивната жалба в срок е винаги основание за връщането й и следва да се третира еднакво с неизпълнението, на което и да е друго дадено от съда указание. Извинителни причини за пропускането на процесуалния срок са единствено особени непредвидени обстоятелства, за които законодателят е уредил възможност за възстановяване на срока (чл. 64, ал. 2 ГПК), каквито в настоящия случай не се твърдят да са налице. При извършване на служебната проверка по чл. 280, ал. 2 ГПК не се установи вероятност обжалваният съдебен акт да е нищожен или недопустим. Същият не е и очевидно неправилен. Ето защо, обжалваното въззивно определение не следва да се допуска касационно обжалване. По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г.о.