Определение № 1174 от 17.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 99/2023 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Е. Г. К., чрез адвокат С. Ч. от АК-София и касационна жалба на ЗАД „ОЗК-Застраховане" АД, чрез адвокат Д. Х. от АК-София, срещу решение № 992 от 04.07.2022 г. по гр.д.№ 2990/2021 г. на Апелативен съд София, с която частично се отменя решение № 263440/27.05.2021 г. по гр.д. № 3934/2020 г. на Софийски градски съд и е уважен иск на Е. Г. К. против ЗАД „ОЗК-Застраховане" АД за сумата 25 000 лева, ведно със законната лихва от 12.10.2019 г. до изплащането й, като претенцията е отхвърлена до първоначално присъдения размер от 50 000 лева. Касационната жалба на ищцата е подадена срещу въззивното решение в частта, в която е отхвърлен иска за обезщетение до 50 000 лева и съдържа доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост на решението. В изложение към тази касационна жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК по въпросите: 1/ „При формиране на изводите относно размера на обезщетението следва ли съдът да съобрази възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки?" 2/ „Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на обезщетението да съобразява като ориентир размера на присъжданите обезщетения по други сходни случаи за близък период от време?" 3.„Как се прилагат критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД - възможно ли е съдът да не съобрази дадени обстоятелства, които макар и обичайно значими за наличието на вреди в сходни случаи, не са налице в конкретния такъв, и обратно - да съобрази обстоятелства, които макар и да не са сред неизчерпателно посочените в постановлението, в конкретния случай да се намират във връзка с подлежащите на обезщетяване вреди?" 4. „Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи, съдът дължи ли обоснован отговор защо преценката му е в една или друга посока?" От ЗАД „ОЗК-Застраховане" АД, чрез адвокат Д. Х. от АК-София, също е подадена касационна жалба срещу осъдителната част на решението, с доводи за нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Отделно, според касатора-ответник, въззивният съд неправилно е разрешил въпросите: „Следва ли да приеме като доказан механизъм на ПТП, описан в протокол за ПТП и възпроизведен в автотехническа експертиза, когато по делото липсват доказателства, оборващи така описания механизъм?", „Следва ли съдът да формира мотиви на формални постановки, за които по делото няма фактически твърдения или събрани доказателства?" и „При преценка за наличие на случайно събитие по смисъла на чл.15 от НК, допустимо ли е съдът да формира мотивите си, базирайки се на факти и обстоятелства, обуславящи противоправност на деянието, без да изследва конкретно установени факти и обстоятелства, от значение за преценката, соченият за деликвент дали е могъл или е бил длъжен да предвиди общественоопасните последици?", по отношение на които, счита че е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че на път 1-4 в [населено място], обл.Л., около 23,45 ч. на 14.05.2019 г. е настъпило ПТП между автобус рег. [рег.номер на МПС] и велосипедист, който от [улица]прави десен завой на кръстовището, когато е ударен от предната дясна част на автобуса, управляван от Т. Т.. При удара е пострадал В. Л. Н., който изскочил внезапно пред автобуса на велосипед и бил със средна степен на алкохолно опиване, като впоследствие починал. С оглед изводите на вещото лице за механизма на ПТП, съдът e приел, че не е налице случайно събитие, тъй като движението на автобуса е с несъобразена скорост и се доказва 1/2 съпричиняване на вредоносния резултат, но липсват доказателства за съдържанието на връзката с ищцата и претърпените от нея страдания, поради което не може да се присъди обезщетение в пълен размер, а претенцията е неоснователна над 25 000 лева. При тези мотиви на въззивния съд, не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: В изложението на касатора - ищец по делото, са поставени процесуалноправни въпроси, които се свеждат до приложението на принципа за справедливост, установен в разпоредбата на чл.52 ЗЗД и критериите при определянето на справедливо обезщетение на неимуществени вреди. Същите обуславят изхода на делото и решаващите изводи на съда, но не дават основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В съдебната практика на ВКС, формирана с ППВС № 4/23.12.1968 г., т.11, се приема, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, вследствие на причинена смърт, от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Следва да бъдат взети предвид и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер на обезщетение по справедливост да присъди за неимуществените вреди. Тези обстоятелства могат да бъдат от най-различно естество и да имат различна относителна тежест, съобразно особеностите на конкретния случай. В случая, въззивният съд е обсъдил всички относими обстоятелства, като възрастта на починалия, фактическите му отношения с ищцата и последиците от неговото поведение за настъпилото пътнотранспортно произшествие, въз основа на които е достигнал до извод, че е доказана постоянната връзка в общо домакинство и неоснователност на възражението за липса на легитимация на ищцата да претендира обезщетение, съгласно указанията в ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС. С оглед на събраните гласни доказателства, съдът е приел, че конкретните обстоятелства за негативните изживявания на ищцата от смъртта на починалия не обуславят присъждането на обезщетение в пълен размер. Процесуалноправните въпроси за това кои конкретни обстоятелствата следва да бъдат обсъдени по делото, в тази връзка, преповтарят изразеното несъгласие на ищцата с определения размер на обезщетението и по същността си представляват доводи за неправилност на решението (чл.281, т.3 ГПК). Съдът е длъжен да определи обезщетението за неимуществените вреди по справедливост, според чл.52 ЗЗД, но само с оглед на конкретно установените по делото факти и по вътрешно убеждение на съдебния състав, което не може да бъде проверявано за необоснованост в производството по селектиране на касационните жалби (чл.288 ГПК). Предвид изложените съображения, не могат да бъдат споделени изложените съображения за произнасяне в противоречие с практиката на ВКС по аналогични случаи. Цитираните в изложението съдебни решения са по дела за обезщетения на родителите от настъпила смърт на ненавършили пълнолетие лица не може да се съпоставя с настоящия случай. Изводите на съда за емоционалното състояние на ищцата, с оглед на интензитета на причинените болки и страдания, са направени по вътрешно убеждение и в този смисъл са изцяло в съответствие с разрешенията в съдебната практика на ВКС, при сходни случаи на преки искове срещу застрахователя. Отговор на последния процесуалноправен въпрос се дава в тълк.дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, т.2, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. С обжалваното решение, съдът е извършил самостоятелна преценка на всички събрани преценка на доказателства - свидетелските показания и заключения на вещо лице, въз основа на които е достигнал до собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, поради което не може да се приеме, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставените въпроси в изложението на касатора - ответник също не дават основание за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно установената съдебна практика на ВКС -напр. решение № 622/04.08.2006 г. по гр.д.№ 298/2005 г., IV г.о. и решение № 108/16.05.2011 г. по гр.д.№ 1814/2009 г., IV г.о./, задължение на въззивния съд в мотивите на решението си е да обсъди приетото по делото заключение на вещото лице и да изложи съображения относно неговата обоснованост. Съдът не е обвързан от заключението на вещо лице. Той го обсъжда заедно с установените по делото факти и го преценява по свое вътрешно убеждение. Изразяването на съмнения от някоя от страните относно професионалните качества на вещото лице или обосноваността на експертното заключение не налага задължение за въззивния съд във всички случаи да допусне повторна експертиза, щом е достигнал до положителна преценка относно годността на експертизата и я приема за последователна и обоснована. Въззивният съд в случая е обсъдил заключенията на вещите лица, приети по делото, като е изложил собствени съображения за установените с тях факти и е направил изводи в логична последователност за допуснатите от водача на автобуса нарушения и приноса на пострадалия велосипедист в ПТП. Отговорът на останалите въпроси предполага обсъждане на доводите и възраженията на страните по делото, въз основа на които въззивният съд приема, че са налице всички елементи на фактическия състав на непозволено увреждане, а отговорността за водача на автобуса се покрива от сключената при ответното дружество застраховка, т.е преценката на установени факти и обстоятелства за наличие на виновно и противоправно поведение на водача на автобуса се извършва по вътрешно убеждение на съдебния състав, което може да бъде предмет на касационен контрол само при допускане до касация, а не в производството по чл.288 ГПК. По своето съдържание тези въпроси съставляват оплаквания срещу фактическите и правни изводи, които са били възприети от съдебния състав (чл.281, т.3 ГПК), но не могат да обосноват допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. След като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика на Върховния касационен съд и липсват аргументи да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона, не може да се приеме, че повдигнатите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съгласно разясненията в т.4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС. Предвид неоснователността на двете касационни жалби, разноските в касационното производство следва да останат в тежест на всяка от страните. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение