Определение № 4406 от 17.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3635/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. С решение №582/31.10.2025г., постановено по в.гр.д.№525/2023г. на Врачанския окръжен съд, е отменено решение №260040/11.8.2022г. на Районен съд - Мездра, допълнено с решение №260025 от 22.6.2023г. с което се признава за установено на основание чл. 108 от ЗС в отношенията между В. Г. К. и Н. Д. Д., че В. Г. е собственик на реална част от 81.45 кв.м. от УПИ№***, пл.№***, кв.***, както и 51.68 кв.м. в югоизточната част, като осъжда Н. Д. Д. да отстъпи собствеността и предаде владението върху посочената реална част, като вместо него е постановено друго по същество, с което е прието за установено на осн.чл.108 от ЗС в отношенията между В. Г. К. с ЕГН [ЕГН] и Н. Д. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], че В. Г. е собственик на реална част от 56 кв.м. от УПИ Парцел ***пл.№ ***кв.***, по точки 10-11-12 от скица № 2 от заключението на вещо лице Л. А. на л.108 от гр.д. № 310/2019 по описа на РС-Мездра, която скица е част от настоящето решение, като осъжда Н. Д. Д. да отстъпи собствеността и предаде владението върху посочената реална част от имота, а иска за останалите площи е било отхвърлен като неоснователен. Срещу въззивното решение в частта, с която е отменено решението на първата инстанция, е постъпила касационна жалба от ищеца В. Г. К., чрез процесуалния си представител адв.К.Т. от АК – [населено място], в която се поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по претенция, с която не е бил сезиран, а в условията на евентуалност се навеждат доводи за неговата неправилност.Моли съда да обезсили обжалваното решение, а в условията на евентуалност да го отмени като неправилно. В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК, като са формулирани следните въпроси: 1/Длъжен ли е въззивният съд при констатиране на евентуална нередовност на исковата молба да остави производството по делото без движение, като даде указания на ищеца за отстраняване на тези нередовности. Навеждат се доводи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/2013г.на ОСГТК - т.5 вр.с т.4 ТР № 1/2001г.на ОСГК на ВКС и решение на ВКС№ 52/ 14.05.2021г. по гр.д.№4923/2019г., ІV г.о.; 2/Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и съображения на страните, да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото,като посочи и отрази на кои дава вяра ,кои цени и кои не. Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие с ТР № 1/2013г.на ОСГТК на ВКС, решение на ВКС № 310/08.01.2019г.по гр.д.№ 915/2018г.,ІVг.о., решение № 8/19.01.2018г.по т.д.№ 2435/2016г.на ВКС,ІІ т.о. 3/ Какви са дължимите действия на съда за уточняване актуалното състояние на предмета на спора и представлява ли процесуално нарушение неуказването от страна на съда на страна, че следва да поиска назначаване на специализирана експертиза, или служебното неназначаване на такава експертиза при неизяснен предмет на спора/неизяснен петитум за съда/. Въззивното решение е постановено в отклонение на решение № 195/29.01.2018г. на ВКС, І г.о., решение №311/04.01.2012г. по гр.д.№ 503/2011г., ІІ г.о., ТР №1/2013г.на ОСГТК, решение № 118/15.05.2012г.на ВКС по гр.д.№ 588/2011г., ІІІ г.о., решение №115/02.06.2014г.на ВКС по гр.д.№ 163/2014г.,І г.о., решение на ВКС № 310/08.01.2019г. по гр.д.№ 915/2018г.,ІV г.о., решение № 8/19.01.2018г. по т.д.№ 2435/2016г.на ВКС, ІІ т.о. Ответникът по касация Н. Д., чрез процесуалния си представител адв.А. М. от САК, е депозирал отговор в предвидения от процесуалния закон срок, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Срещу въззивното решение в частта, в която е уважен предявения иск за реална част от 56 кв.м. от УПИ Парцел ***пл.№ ***кв.***, е постъпила жалба от ответника Н.Д., чрез адв.А.М., в която се правят оплаквания за неговата неправилност.Моли за отмяна на въззивното решение. В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 от ГПК, като са формулирани следните въпроси: 1/Може ли въззивният съд повторно да извърши проверка по отношение на правната квалификация на предявените искове и съответно дължи ли произнасяне по направени оспорвания в тази връзка от страните по делото; 2/Неправилно посочената правна квалификация на исковете от страна на съда, може ли да доведе до неправилно разпределение на доказателствената тежест в процеса и съответно да наруши правото на защита на страните; 3/При наведени твърдения в исковата молба за неправилно отразяване на регулационни граници и предявен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР в тази връзка, ищецът следва ли да посочи конкретно в какво се изразява несъответствието, както и да представи доказателства в тази връзка; 4/Следва ли в диспозитивът на съдебно решение по чл. 54, ал. 2 ЗКИР съдът да посочи и допуснатата в кадастралната карта непълнота или грешка /ако е установена такава/. Навеждат се доводи, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение №50138/ 10.01.2023 г. по гр.д. № 1128/2022 г., II г.о. на ВКС,решение № 65 от 13.06.2019 г. на ВКС по гр.д. № 3460/2018 г., II г.о. и TP № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. 5/Следва ли съдът да се произнесе по направено възражение за придобиване на реални части от недвижим имот.Налице ли е нарушение от страна на съда, при наличие на направено възражение за придобивна давност и липса на произнасяне от страна на съда по същото; 6/При изготвяне на експертиза във връзка с предявен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР необходимо ли е вещото лице да представи доказателства, че притежава необходимата правоспособност като лице по кадастър, което може да предлага проект за изменение на кадастрална карта; 7/При изготвена експертиза по чл. 54, ал. 2 ЗКИР необходимо ли е във формулираната задача към вещото лице изрично да бъде посочено, че следва да се изготви проект за изменение на кадастрална карта; 8/При предявени искове по чл. 108 ЗС и чл. 54, ал. 2 ЗКИР следва ли съдът да укаже на страните доказателствената тежест за всеки един от двата предявени иска; 9/При недостатъчно събрани доказателства пред първоинстанционния съд, следва ли въззивната инстанция да допусне събиране на нови доказателства /изслушване на съдебна експертиза/ за установяване на фактическите обстоятелства по правния спор; 10/При спор, касаещ собственост на реална част от недвижим имот и по-конкретно спор относно границите на две съседни недвижими имота, следва ли съдът да събере доказателства относно описанието на имотите, тяхното местоположение, границите по кадастър, реално положените граници, както и да установи при наличие на данни за това дали границите са нарушени от един или от двамата съседи в съседните недвижими имоти. По отношение на втората група въпроси касаторът счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Навеждат се доводи и за очевидна неправилност на въззивното решение, което е основание за допускането му до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК. Касационните жалби са редовни и процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 283 ГПК, имат необходимото съдържание по чл. 284 от ГПК, подадени са от легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. Въззивният съд е приел, че първоинстанционното производство е образувано по искова молба на В. Г. К. от [населено място], общ. М. с която е предявил иск против Н. Д. Д. от [населено място] за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 200 - 300 кв.м. ид.ч. от УПИ Парцел I пл.№ 67 кв.19 по плана на [населено място] поради допусната грешка по регулационния план на селото и ответника да бъде осъден да отстъпи собствеността и предаде владението върху тази част. С молба уточнение от 07.09.2021год. ищецът е посочил, че претендира за реална част от 81.45 кв.м от УПИ Парцел *** пл.№ ***кв.19, както и 56 кв.м. в югоизточната част, които били незаконно заградени от ответника. Съгласно нотариален акт №10 том I рег.57 дело 10 от 22.02.2018 год. В. Г. К. е собственик на УПИ *** кв.***по регулационен и кадастрален план на [населено място] общ. М. с площ по скица, издадена от [община] и по нотариален акт от 1660кв.м. Съгласно нотариален акт №109 том I дело 122 от 27.03.2003 год. год. Н. Д. Д. е собственик на УПИ *** кв.***по регулационен и кадастрален план на [населено място] общ. М. с площ по нотариален акт от 1700кв.м. От заключението на вещото лице Л. А. по допуснатата СТЕ, изслушано по делото, което въззивният състав е кредитирал като обективно, безпротиворечиво и добросъвестно дадено се установява, че за [населено място] общ. М. съществува един регулационен и кадастрален план на селото и той е одобрен със заповед №1447/19.05.1931 год.Скица от този план е приложена на стр.4 от делото.На тази скица със сини линии са показани дворищнорегулационните граници на поземлените имоти, с червени линии са границите към улиците т.е. лицата на парцелите, и с черен цвят линии са нанесени имотните/ кадастралните/ граници на тези поземлени имоти. Пак от заключението на вещото лице А. се установява, че общата граница между двата спорни имота - УПИ ***кв.***/ собственост на Н. Д./ и УПИ *** кв.***/ собственост на В. К./, е между т.1-т.2 на копие от скицата от Община Мездра/ Скица №1/.Тази граница е нанесена само в син цвят, тя е дворищнорегулационна и няма черна линия върху синята или в близост до нея, т.е. в тази граница не е нанесена имотна/ кадастрална/ граница и това се казва първа регулация, която в последващ план трябва да бъде вече имотна граница/ ако няма промени с ПУП/, но за [населено място] не е изготвян последващ план.Двата спорни имота- УПИ *** кв.***и УПИ *** кв.***са образувани от един общ стар имот с кадастрален номер ***, който е по черните очертани граници на приложената скица към експертизата по т. 3-4-5-6-7-8-2-9-10-11-3. Вещото лице е извършило проверка в техническа служба на ОбщинаМездра и е установило, че по данни на техническа служба на Община Мездра след плана от 1931 година за процесните два имота - УПИ *** кв.***и УПИ *** кв.***, няма одобрено регулационно изменение след изготвянето на този план. Вещото лице е извършило оглед на място при което е установило, че двата имота се ползват като на границата между тях е изградена ограда от циментови колове и мрежа от т.1 на скица №2 към експертизата до североизточния ъгъл на къщата, като до самата къща има малка метална порта.На тази ограда откъм страната на УПИ *** кв.***има засаден жив плет.Вещото лице е извършило заснемане с геодезичен инструмент тази граница на място.Тя не е по дворищнорегулационната синя линия на плана, а е поставяна според мен без техническо лице, само за да раздели двата имота.Вещото лице е посочила на скица №2 между т.10 -т.11 е заснетата ограда на място.Площ между регулационна линия и ограда - т.10-т.11-Т.12 = 56кв.м. Според вещото лице жилищната сграда в УПИ***кв.***на В. К., означена като 2пМЖ в плана се пресича от регулационната линия, което е недопустимо за един план, ако не се разделя една къща в два имота/ например къща - близнак на границата/.Но така е нанесена при построяването й.На място на север от къщата в имота на Н. Д. терена е затревен, няма ограда.В северозападния ъгъл на къщата е бил залепен гараж/ видимо от геодезическо заснимане на правоспособни лица/, който в момента на огледа не съществува и там има малък остатъчен зид от камъни, явно е бил до гаража или част от основата му. Също няма ограда от телена мрежа в тази част. Въз основа на тези констатации вещото лице е направила извод, че регулацията от 1931 год. на място не е прилагана, има ограда, която не е точно по тази граница. Имотната граница между двата УПИ- та не съвпада с регулационната линия между тях от 1931 година. Според вещото лице реално на място в западната част на общата граница между двата спорни имота - около жилищната сграда на В. К. в УПИ *** кв.***, няма на място ограда, сочеща имотна граница, само остатъчна част от камъни на мястото на разрушения гараж.От североизточния ъгъл на къщата оградата преминава вече в имота на В. К., като с нея се завзема ползване от 56кв.м.Част от тази жилищна сграда на В. К. заема застроена площ от имота на Н. Д. още с построяването си. В Геокарт- фонд - а на АГКК е запазено копие от плана на [населено място], одобрен 1931 година и в него не е нанесена жилищната сграда на В. К., тя е нанесена в копието на плана, което е съхранявано в Община Мездра/ това не е грешка тъй като в плана в техническата служба техническите лица нанасят по новото строителство, извършено след 1931 година/.Или към 1931 година къщата не е била построена. Отреждане с писмен документ на тази част от имота няма, реално на място това ползване се е установило с изграждането на оградата от телена мрежа между двата имота. Вещото лице е тълкувало смисъла на думата „отреден“ и е приело, че той изисква регулационно изменение след плана, което до момента не е открило.По тази причина вещото лице смята, че няма грешка при отреждане на тази част от имота, защото няма строителни книжа за изграждане на оградата и ПУП, сочещ изменение на тази граница. По въпроса за заключение за регулационното изменение на имот пл.№***вещото лице не е видяла такова утвърдено изменение. Според вещото лице има нарушено ползване на имота, с което в източната част на границата на място, определена с масивна ограда, навлиза в имота на ответника.Кога е поставена тази ограда - няма писмени данни.Вещото лице е обсъдило приетото като доказателство по делото от първоинстанционния със геодезическо заснимане на фирма „Фалкор“ ООД на съществуваща граница на място. В момента на огледа, извършен от вещото лице в частта на север от стената на къщата и на запад от нея няма никаква ограда, допускам че са съществували някакви трайни знаци на място към момента на заснемането, но към момента на огледа няма.На стр.73 от делото е приложено геодезическо заснимане на сгради и граници на поземления имот на Н. Д. от инж. Г. П.. По делото от първоинстанционния съд е изслушана и допълнителна експертиза на вещо лице М., която е предложила различни граници на имота, така че къщата на ищеца да попадне изцяло в негов парцел, като след приемането на заключението му ищцата е уточнила претенцията си съобразно първи вариант на експертизата. Вещото лице М. не е имала задача да установи къде се намира изградената между процесните имоти ограда. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че в тежест на ищеца е да докаже правото си на собственост, като и че при изготвяне на последващ план на имотите границите не са нанесени съобразно предходен приложен план, ако няма основание за това.По делото е установено, че за имотите на ищеца и ответника е изготвен само един /първи/ регулационен план, няма изменение на съшия план, при изготвянето му имотът на ищеца е бил незастроен, поради което което и не е налице грешка в плана за регулация. В чл. 16 от Закона за благоустройството на населените места в Княжество България (отм.) (Обн., Държавен вестник, бр. 67 от 1905 г., отм., Държавен вестник, бр. 117 от 31.05.1941 г. ) е предвидено, че „Утвърдените с указ регулации и нивелации, както и решенията съдебно-административната комисия, са окончателни и неотменяеми, освен в изключителните случаи: когато се констатира в плана някоя безспорна техническа или фактическа грешка и когато пожар и други стихийни явления улеснят или пък безспорни обществени нужди наложат, да се направят, някои доказани подобрения в утвърдени регулационни проекти за дворища или за улици, площади, пазарища, градини, паркове и игрища.“ С решение № 866 от 9.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3572/2008 г., I г. о., е разяснено, че по Закона за благоустройство на населените места от 1905г. предвиждането за дворищната регулация и за обществено мероприятие има вещно правно отчуждително действие.Съдебната практика по този закон също е приемала, че правото на собственост върху терен, предвиден за обществено мероприятие се счита изгубено от момента на влизане в сила на плана. Придобиването по регулация при действието на ЗТСУ /отм./ не е деривативен способ за придобиване правото на собственост. Собственикът на парцела, към който се придава съседно място става собственик на придаваемото място по силата на регулационния план, съгласно чл. 110 от ЗТСУ /отм./ без оглед на това кой е негов собственик. Предвид на изложеното е прието, че границите на собствеността са границите на имота по първата регулация на имотите. По делото няма твърдения и претенции в първоинстанционното производство за придобиване по давност на реални части от имот, поради което и не са настъпили промени в границите на собствеността след първата регулация на имота. Фактическата граница на имота е отразена в заключението на вещо лице А. на л. 108 от първоинстанционното дело. Първоинстанционният съд с решението е присъдил съобразно заключението на вещото лице М. и скицата към него на л. 173 от делото. Доколкото обаче частта от имота на въззиваемия ищец, която е завзета от въззивника е определена по заключението на вещо лице А., а в основното и допълнителното заключение процесната част е индивидуализирана по вариант 1 от заключението на вещо лице М., въззивният съд е приел, че обжалваното основно и допълнително решение следва да бъдат отменени и вместо тях да бъде постановено ново решение, с което искът бъде уважен само за площта от 56 кв м. по т. 10-11-12 от заключението на вещо лице А. и отхвърлен в останалата част като неоснователен. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Съдебното решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд.Същата правна последица възниква, и когато е разгледан непредявен иск, или съдът се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на иск.Хипотези на произнасяне по непредявен иск, водещи до недопустимост на постановеното решение, са налице, когато съдът е излязъл вън от спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, респ. когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран/решение № 131/14.07.2011 г. по гр. д. № 1120/2010 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 539/13.12.2011 г. по гр. д. 1844/2010г. и решение № 439/23.07.2010 г. по гр. дело № 476/2009 г., двете на ВКС, IV-то г.о./. При спор за собственост на реална част от поземлен имот задължение на ищеца е да индивидуализира тази част по белези, позволяващи ясното й обособяване в рамките на съществуващия имот. Индивидуализацията може да се извърши чрез посочване на граници и площ, така и чрез скици, приложени към исковата молба или и посредством заключение на вещото лице и скица към него/решение № 243 от 20.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 124/2023 г., II г. о. и посоченото в него допълнителна съдебна практика по посочения въпрос/.В процесния случай ищецът е посочил в исковата молба, че спорът между страните се изразява в неправилно заснемане на реална част от собствения му УПИ№***, кв.***по плана на [населено място] като част от имота на ответника – съседния УПИ№***.По твърдения се касае за реална част от 200 или 300кв.м., която ищецът не е индивидуализирал по подходящ начин на приложената с исковата молба скица, изготвена от Община Мездра. Първоинстанционният съд е отменил хода по същество и е дал указания на ищеца за отстраняване нередовностите на исковата молба, които указания обаче са били общи и неконкретизирани/стр.188/.Според т.4 от ТР№1/17.07.2001г. на ВКС въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора.В конкретния случай такива указания от въззивния съд не са били дадени. Касационната инстанция намира, че е налице вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо, като произнесено по предмет на спора, с който съдът не е бил сезиран, както и по нередовна искова молба, което е основание същото да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.2, предл.2 от ГПК. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение