Определение № 463 от 09.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 1849/2017 г.

Производството е по чл.282, ал.2 от ГПК. Постъпила е молба от [фирма] с искане за спиране изпълнението на въззивно решение от №79 от 14.07.2017 г. по в.т.д.№170/2017 г. на АС Бургас, в частта, с която е потвърдено решение №564 от 11.01.2017 г. по т.д.№527/2015 г. на ОС Бургас в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 13 560 лв., възнаграждение за окрупняване на понтони /покривни детайли/ съгласно фактура №34 от 22.07.2015 г., в изпълнение на допълнително споразумение от 25.06.2015 г. към договор №1402 от 25.08.2014 г. за извършване на СМР, ведно със законната лихва то 14.10.2015 г. до окончателното изплащане. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Производството по т.д.№527/2015 г. на ОС Бургас е образувано по предявени от [фирма] обективно съединени искове, включително и иск по чл.79, ал.1, вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД за сумата от 13 560 лв., дължимо възнаграждение по сключен между страните -търговски дружества, договор за изработка. Т.е. установява се, че въззивното решение в частта, изпълнението на която се иска да бъде спряно по реда на чл.282, ал.2 от ГПК, не подлежи на касационен контрол, тъй като вземането, предмет на визирания уважен от въззивната инстанция иск, е породено от търговска сделка /сключена между търговци и свързана с упражняваното от тях занятие/, което определя характера на делото като търговско, а от друга страна размерът на цената на предявения иск е под законово определения в разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК /ДВ бр. 50/2015 г./. В този смисъл и тъй като разпоредбата на чл.282, ал.2 от ГПК може да намери приложение само по отношение на подлежащи на касационно обжалване въззивни решения, спрямо които е подадена редовна касационна жалба, молбата на [фирма] се явява неоснователна. Мотивиран от горното Върховен касационен съд