Определение № 1232 от 18.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 374/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – Бургас и Районен съд – Бургас относно компетентния съд, който следва да разгледа исковата молба на М. Д. Г. против Министерство на правосъдието за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на осъществена от министъра на правосъдието дискриминация по чл. 14, вр. 4, ал. 1 ЗЗДискр., чрез лишаване на служителя от заплащане на увеличено възнаграждение, като нарушението е установено с влязло в сила решение № 355/22.06.2022 г. на Комисията за защита от дискриминация. Настоящият състав на ВКС и ВАС намира следното: Производството по адм. дело № 1435/2023 г. на Административен съд – Бургас е образувано по искова молба на М. Д. Г. против Министерство на правосъдието за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на осъществена дискриминация, установена с решение № 355/22.06.2022 г. на Комисията за защита от дискриминация, оставено в сила с Решение №6768/14.11.2022 г. по адм.д. № 6499/2022 г. на АССГ и Решение № 369/24.01.2024 г. по адм.д. №1248/2023 г. на ВАС. Административен съд – Бургас е счел, че спорът не му е подведомствен, тъй като установеното по-неблагоприятно третиране касае неосигуряване на равно заплащане на ищеца за полаган еднакъв или равностоен труд, като нарушението е осъществено в рамките на правоотношение между равнопоставени субекти. Приел е, че приложим в този случай е редът по чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр. и спорът е подсъден на гражданския съд. Районен съд – Бургас е приел, че ищецът е заемал длъжността „старши юрисконсулт“ в затвора в [населено място] и е служител по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС, чийто статут се урежда със Закона за държавния служител, съгласно чл. 19, ал. 3 ЗИНЗС. Правоотношенията между страните във връзка с държавната служба се основават на чл. 1 и чл. 2 ЗДСл и са административноправни. В случая се претендира обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на административния орган по назначаването (министъра на правосъдието), вследствие на незаконосъобразно упражнена административна дейност при подготовката на процедура за увеличение на възнагражденията, довело до неравно третиране на служителите, назначени по ЗМВР и тези по ЗДСл., изпълняващи една и съда длъжност. След като претенцията се основава на твърдения за вреди от незаконосъобразно упражнена административна дейност по служебното правоотношение и дискриминационното нарушение е установено в производство пред КЗД, съгласно чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. искът се разглежда по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и е от компетентността на административния съд. Настоящият петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че спорът е подсъден на Административен съд – Бургас, по следните съображения: С Тълкувателно постановление № 1/16.01.2019 г. по тълк. дело № 1/ 2016 г. на ОСГК на ВКС и на Първа и Втора колегия на ВАС се уеднакви режима на съдебните производства за защита от дискриминация, като се посочи компетентността на общия съд по исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 – т. 3 ЗЗДискр., извън случаите на изрично определената компетентност на административния съд в хипотезата на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр., вр. чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК, когато искът се предявява по реда на ЗОДОВ. В мотивите е разяснено, че разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр. урежда хипотезите на защита на правата на увредените лица във всички случаи, когато не е проведено производство пред КЗД, без оглед на това дали дискриминационното поведение е осъществено по повод административна дейност, или е между равнопоставени субекти; а редът по чл. 74 ЗЗДискр. е приложим само ако е проведено производство пред КЗД, в което нарушението вече е било установено. Съгласно чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр., в случаите на установено по административен ред пред КЗД дискриминационно третиране, когато на гражданите са причинени вреди от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на ЗОДОВ. В конкретния случай предявеният иск е с правна квалификация чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, вр. с чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр., тъй като с исковата молба се претендират имуществени вреди от установено с влязло в сила решение № 355/22.06.2022 г. по преписка № 196/2021 г. на КЗД нарушение на чл. 14 ЗЗДискр., изразяващо се в това, че ищецът като държавен служител от категорията по чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС (със статут по ЗДСл) е третиран по-неблагоприятно от министъра на правосъдието, в качеството на орган по назначаването, в сравнение с служителите по чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗИНС на същото ведомство, заемащи същата длъжност (със статут по ЗМВР), чрез лишаване от заплащане на увеличено възнаграждение по ПМС №240/31.08.2020 г. и § 3а, ал. 1, т. 23 от Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация. В нарушение на цитираните административни актове по отношение на ищеца е допуснато неравно третиране по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., по признака служебен статут, установено с влезлия в сила административен акт по чл. 65 ЗЗДискр. След като вредите се претендират по повод дискриминационен акт, осъществен от министъра на правосъдието и във връзка със служебното правоотношение между страните, претенцията за обезщетяването им попада в обхвата на чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК. Поради това, компетентен да се произнесе по иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, вр. чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. и чл. 203, ал. 1 АПК е Административен съд – Бургас. Водим от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд