Определение № 2046 от 21.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2779/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 6 от 29.01.2025 г. по в. гр. д. № 514/2024 г. на Пловдивския апелативен съд е потвърдено решение № 237 от 09.08.2024 г. по гр. д. № 1710/2021 г. на Старозагорския окръжен съд, с което са били отхвърлени предявените от „Веро България“ ЕООД срещу „Техно трейд технолоджи“ ЕООД искове, квалифицирани от въззивния съд както следва: 1. По чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението върху скеле материал, намерен в държане на ответника на 14.04.2020 г., включващ следните движими вещи: Щил/ Stiel с размер 3, 00 м., 50 бр., 14, 40 кг.; Щил/ Stiel с размер 2, 50 м., 35 бр., 12, 10 кг.; Щил/ Stiel с размер 2, 00 м., 78 бр., 9, 90 кг.; Ригел/ Riegel с размер 2, 50 м., 214 бр., 8, 50 кг.; Ригел/ Riegel с размер 0. 75 м., 153 бр., 3, 00 кг.; Диагонал/ Diagonale с размер 2, 50 м., ЗЗ бр., 11, 20 кг.; Диагонал/ Diagonale с размер 2, 00 м., 7 бр., 10.10 кг.; Диагонал/ Diagonale с размер 1, 50 м., 34 бр., 9, 20 кг.; Бокс, 8 бр., 42, 10 кг.; Г. Бокс 1 бр., 85, 00 кг.; Белега 32 Plettac с размер 282. 50 м., 73 бр., 17, 80 кг.; Белега 32 Plettac с размер 2. 00 м., 1 бр., 14, 80 кг.; Белега 24 Plettac е размер 2. 50 м., 34 бр., 18, 40 кг.; Анкер тръба с планка ЗЗ бр., 2. 90 кг.; К. Alu-SL В64 mit Leiter с размер 2, 50 м., 12 бр., 25,50 кг.; 2. Евентуален иск по чл.57, ал.2 ЗЗД за заплащане равностойността, съответно стойността на повредените/унищожените елементи, в случай, че се установи, че част от и/или целия скеле материал е повреден или унищожен; 3. Иск по чл.73, ал.1 ЗС за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи за периода от 14.04.2020 г. до 14.10.2021 г. в размер на 22 461, 48 евро /18 месеца х 1 247, 86 евро на месец/, представляващи средната пазарна цена на наема, който ищецът би получавал за скеле материала, от владението на който е лишен.

Решението е постановено при участие в делото на третото лице-помагач на страната на ответника „Теоком консулт“ ЕООД.

Предявеният иск се основава на твърденията, че ищецът развива дейност в страната, състояща се в доставка и монтаж на скеле конструкции за нуждите на промишлени обекти. Процесните вещи е закупило от Германия и Полша, които освен по производител, се отличавали и по определени белези – вид на материала, набити номера, специфично боядисване на материала. В резултата на извършена инвентаризация били констатирани значителни липси на скеле материал, за което било образувано ДП 318/ 2019 г. на ОД на МВР – П.. В рамките на досъдебното производство материалът бил открит в склад на ответното дружество в [населено място].

Въззивният съд е приел за установено от представените доказателства по делото, че ищецът е придобил скеле материал, идентичен с този по настоящото дело. Той е предоставял материала за ползване на различни обекти в страната – „Монди Стамболийски“ АД – [населено място]; „Аурубис България“ АД – [населено място]; „Мини Марица - Изток“ ЕАД [населено място]. По повод констатирани липси на скелеоборудване на 01.07.2019 г. е образувано ДП № 318/2019 г. на ОД на МВР - П. за престъпление по чл.194 НК, извършено на неустановена дата през 2018 г. в [населено място]. Впоследствие досъдебното производство е преобразувано в сл. д. № 17/2021 г. на ОСО при ОП – П., по което към наказателна отговорност за престъпление по 206, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 НК, извършено в периода 23.01.2017 г. – 28.04.2017 г., е привлечена П. К. И.. С одобрено от РС – Пирдоп споразумение от 05.03.2020 г. П. К. И. е призната за виновна за извършено престъпление по обвинението, повдигнато срещу нея.

Прието е, че според заключението на приетата по реда на чл.207 ГПК комплексна съдебно-техническа и химическа експертиза, производителите на скелеелементите: Scafom – rux, Plettac, ADLTRAD и SMN от скелематериала, намиращ се във владение на ответника, описани в Протокол за опис от 02.12.2021 г. по изп. д. № 4565/2021 г. на ЧСИ № 765 Г. И., съвпадат с производителите на елементите, съхранявани от „Веро България“ ЕООД в склад в ТЕЦ „Марица Изток 3“ в [населено място]. Наред с общите родовоопределящи белези е налице допълнителен признак – наличие на специално оцветяване, положено от ищеца, позволяващо да се отличат притежаваните от него скелематериали от други подобни, тъй като краищата на елементите на скелематериала, находящи се при ответника, както и на елементите от скелематериала, съхраняван от „Веро България“ ЕООД, са оцветени с един и същ цвят – RAL 6027 и 4005, с идентичен химичен състав.

Прието е обаче, че ответникът „Техно трейд технолоджи“ ЕООД се легитимира като собственик на спорните вещи на основание чл.78, ал.1 ЗС въз основа на покупко-продажба от „Теоком консулт“ ЕООД, обективирана във фактура № [ЕГН]/04.11.2018 г., което от своя страна я е закупило от „Ефстратиу Н консулт“ ЕООД с фактура № [ЕГН]/25.09.2017 г. Осъществяването на фактическия състав на чл.78, ал.1 ЗС представлява оригинерен способ за придобиване на собственост върху движими вещи, който наред с установяване на фактическа власт въз основа на възмездно придобивно основание, изисква приобритателят да е добросъвестен, т. е. да не знае, че лицето, което му прехвърля собствеността, не е собственик на въпросната движима вещ. Оборването на презумпцията за добросъвестност по чл.70, ал.3 ЗС, е в тежест на ищеца. Прието е, че по делото не са събрани доказателства за знание на управителния орган на ответника „Техно трейд технолоджи“ ЕООД, че продавачът „Теоком консулт“ ЕООД не е бил собственик на продадените материали.

Прието е за неоснователно възражението на ищеца, че обективираните в посочените фактури покупко-продажби са симулативни. Симулативност е налице, когато въпреки обективираното съгласие, страните не желаят да се породят присъщите на правната сделка правни последици. Когато продажбата е обективирана в първичен счетоводен документ, каквато е фактурата, индиция за валидността на сделката е отразяването й в счетоводството на търговците и предаване на стоките. В случая от приетата по делото комплексно съдебно-компютърна и съдебно-счетоводна експертиза се установява, че издадените по повод процесните елементи фактури са отразени в счетоводството на страните по сделките, включени са в дневника за покупко-продажби за съответния месец и е начислен дължимия ДДС, респективно данъчен кредит. Обстоятелството, че нито едно от трите дружества не е отразило в своите счетоводни регистри или складова програма елементите, описани в придружаващите фактурите приемо-предавателни протоколи, не може да обоснове извод за привидност на осъществените покупко-продажби, доколкото предметът на сделките, както е описан във фактурите (скеле), е отразен в съответните счетоводни сметки.

Прието е, че за приложението на чл.78, ал.1 ЗС от значение е единствено дали спрямо ответника са се осъществили посочените в текста на закона предпоставки за оригинерно придобиване на собствеността – установяване на фактическа власт въз основа на възмездно и валидно придобивно основание, като обстоятелството по какъв начин продавачът „Теоком консулт“ ЕООД е получил фактическата власт върху тях е правноирелевантно. Затова липсата на данни за това в какво качество лицето Г. И. И. е подписал протокола за скеле към фактура № 25.09.2017 г., както и неистинността на касовите бонове съгласно писмо вх. № 2079/13.02.2024, т. на НАП към фактурите, легитимиращи „Ефстратиу Н консулт“ ЕООД като собственик на процесните елементи, не са от естество да доведат до извод за недействителност и в частност за привидност на обективираната във фактура № 04.11.2018 г. покупко-продажба, на която се позовава ответното дружество.

Прието е, че не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ЗС за ревандикация на процесните движими вещи. Докато в хипотезата на чл.78, ал.1 ЗС собствеността преминава върху приобритателя автоматично с осъществяване на съответния възмезден придобивен способ и предаване на вещта, то в случаите, когато вещта е предмет на кражба или е изгубена, собственикът запазва собствеността до изтичане на тригодишен период от одкрадването, респ. загубването, през който може да я ревандикира от добросъвестния владелец. Приложното поле на посочената разпоредба е ограничено само случаите, когато вещта е предмет на кражба (престъпление по чл.194 НК) или е изгубена. Текстът на чл.78, ал.2 ЗС няма приложение по отношение на обсебените вещи (в т. см. решение № 1703 от 4.06.1960 г. по гр. д. № 2339/60 г., I г. о.). В посоченото решение е прието, че разпоредбата на чл.78, ал.2 ЗС е от изключителен характер и тя не може да се тълкува разширително, като законът изчерпателно е изброил случаите, при които собственикът на вещта може да я ревандикира. Собственикът на вещта при обсебването (подобно на измамата и злоупотребата на доверие) сам е предал вещта на друго лице, което впоследствие по престъпен начин се е разпоредило с нея.

Прието е, че в настоящия случай по повод подадения от ищеца сигнал за констатирани липси е образувано ДП № 318/2019 г. на ОД на МВР Пловдив, първоначално за престъпление по чл.194 НК, извършено на неустановена дата през 2018 г. в [населено място], като впоследствие е преобразувано в сл. д. № 17/2021 г. на ОСО при ОП-Пловдив, по което е привлечен обвиняем за престъпление по чл.206, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 НК, т. е. за квалифициран състав на обсебване. Доколкото липсват категорични данни процесните вещи да са предмет на кражба, то спрямо ищеца не са налице предвидените в чл.78, ал.2 ЗС предпоставки за ревандикирането им от ответника „Техно трейд технолоджи“ ЕООД, поради което предявеният иск се явява неоснователен. Независимо от отхвърлянето на исковата претенция за ревандикация поради придобиване на вещта от ответника при условията на чл.78, ал.1 ЗС, собственикът, чиято вещ е отнета чрез обсебване, може да търси обезщетение от извършителя на престъпното деяние при условията на чл.45 ЗЗД.

Поради отхвърлянето на главния иск за връщане на спорните вещи по причина, че ответникът е придобил собствеността им, съдът е отхвърлил и евентуалния иск за заплащане на тяхната парична равностойност, както и искът за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на вещите.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца „Веро България“ ЕООД.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, 1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли въззивният съд да съобрази релевираните във въззивната жалба оплаквания за наличие на процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд и да извърши съответните процесуални действия – да приеме неприети от първоинстанционния съд доказателства поради наличие на процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на доклад по смисъла на чл.146 ГПК в рамките на първоинстанционното производство;

2. Извършва ли въззивният съд недопустимо изменение на доклада по делото като размества доказателствената тежест на страните и следва ли да даде възможност на всяка от страните да представи доказателства във връзка с изменението на доказателствената тежест;

3. Изпълнил ли е въззивният съд процесуалното си задължение да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, както и да обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички своевременно представени допустими и относими към предмета на спора доказателства;

4. При предмет на иска по чл.108 ЗС – родово определени движими вещи, които са индивидуализирани от ищеца като вид, тегло и производител, следва ли ответникът по иска, при направено от ответника по иска възражение за придобиване на вещите по чл.78, ал.1 ЗС, да проведе пълно и главно доказване на основанието за придобиване на същите и да докаже придобиване на вещите, които са описани в исковата молба, а не само вещи от рода, към който принадлежат претендираните по иска по чл.108 ЗС;

5. При неприключило с влязъл в сила акт досъдебно производство, налице ли е основание съдът по заведен иск по чл.108 ЗС да се позовава на правната квалификация по досъдебното производство при извършване на преценка приложима ли е хипотезата на чл.78, ал.2 ЗС;

6. Имайки качеството на търговец, следва ли ответникът – направил възражение за придобиване на движими вещи по чл.78, ал.2 ЗС, да е положил дължимата грижа относно изследване на собствеността на придобитите от него движими вещи; Неполагайки дължимата грижа от страна на ответника по чл.108 ЗС, следва ли да се счита, че е налице липсата на добросъвестност.

По първите три въпроса се поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по вторите три – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Ответникът „Техно трейд технолоджи“ ЕООД оспорва жалбата. Счита, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че въззивното решение е правилно.

Третото лице-помагач не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на движими вещи – елементи от скеле-конструкция, с цена на иска над 5000 лв., което е в обхвата на касационния контрол, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Не са налице обаче основанията по чл.280, ал.1 и ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Въпрос № 1 е свързан с оплакването в касационната жалба, че въпреки допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на чл.146, ал.1 и 2 ГПК, както и поради липса на разпределяне на доказателствената тежест, въззивният съд отказал да приеме приложените с молба от 28.09.2023 г. писмени доказателства; да допусне разпит на един свидетел за вноса на елементите на скелето и доставката им между обектите на дружеството-жалбоподател; да допусне до разпит управителя на „Ефстратиу Н консулт“ ЕООД за установяване на обстоятелства, свързани с придобиването и доставката на скеле-елементи към „Теоком консулт“ ЕООД; при необходимост да бъде назначена допълнителна съдебно-техническа експертиза за идентичност на елементите по представените от ищеца фактури и товарителници и тези, описани в петитума на исковата молба.

По този въпрос въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС по чл.146 ГПК и затова не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В първото съдебно заседание на 07.04.2023 г. съдът е докладвал делото в съответствие с изискванията на чл.146 ГПК, както е препратил към определението си по чл.140 ГПК от 26.01.2023 г., което е изключително подробно и е съобщено предварително на страните. С това определение е определен предметът на делото, разпределена е доказателствената тежест /в мотивите/ и съдът се е произнесъл по доказателствените искания. Тезата на жалбоподателя, че докладът по чл.146 ГПК следва да бъде приет с изричен акт на съда, не се подкрепя от посочената от него практика на ВКС - решение № 40 от 15.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 1554/2013 г., II т. о., решение № 43 от 4.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 213/2012 г., II т. о., решение № 80 от 24.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 57/2019 г., II т. о. Отделно от това – писмените доказателства, които първоинстанционният и въззивният съд не са приели след първото съдебно заседание, не само че не са нови, но и не биха могли да променят изхода на делото. Те са свързани с придобивното основание на ищеца /жалбоподател в настоящото производство/, което съдът е приел за доказано и без тези допълнителни доказателства. По същите съображения не се е налагало допускане на допълнителна експертиза за идентичност на елементите по представените от ищеца фактури и товарителници и тези, описани в петитума на исковата молба – този факт е бил установен по делото. Същото се отнася и за недопускането на друг свидетел, който да установи вноса на елементите на скелето от жалбоподателя и доставката им между неговите обекти в страната. Разпитът на управителя на „Ефстратиу Н консулт“ ЕООД, който е искан за установяване на обстоятелства, свързани с придобиването и доставката на скеле-елементи към „Теоком консулт“ ЕООД, с нищо не би могъл да промени изхода на делото, който се определя от други обстоятелства – тези по чл.78 ЗС. Дори да има съмнение за начина, по който „Ефстратиу Н консулт“ ЕООД се е сдобило със скелето по фактурите от 03.01.2017 г., 14.02.2017 г., 15.03.2017 г., 23.03.2017 г. и 30.02.2017 г., при безспорно установения факт, че квитанциите към тези фактури са неистински – писмо рег. № 04-01-158 от 09.02.2024 г. на ЦУ на НАП, този факт сам по себе си не изключва придобивното основание по чл.78, ал.1 ЗС, на което се е позовал ответникът „Техно трейд технолоджи“ ЕООД в отговора на исковата молба. От значение е и обстоятелството, че ответникът е закупил спорните елементи на строително скеле от „Теоком консулт“ ЕООД, а не от „Ефстратиу Н консулт“ ЕООД, т. е. той по никакъв начин не би могъл да разбере, че има някакви нередности в сделката, от която конкретно черпи права.

Въпрос № 2 е породен от оплакването, че с определението по чл.140 ГПК, към което съдът е препратил в първото съдебно заседание при доклада на делото, на жалбоподателя е указано да докаже единствено собствеността си върху процесните вещи, но не и това, че носи доказателствена тежест да установи липсата на предпоставките на чл.78, ал.1 ЗС за придобиване на собственост върху вещите от ответника. По този въпрос не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като действията на въззивния съд не влизат в противоречие с т.2 на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС. В тълкувателното решение е прието, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В настоящия случай във въззивната жалба на „Веро България“ ЕООД се съдържат общи оплаквания за нарушения на чл.145, ал.1 и ал.2 ГПК, както и за това, че първоинстанционният съд не е приел окончателен доклад по чл.146, ал.1 и ал.2 ГПК. Тези оплаквания обаче са свързани с искания за събиране на нови доказателства, установяващи собствеността на ищеца върху процесните части на строително скеле и за разпит на управителя на „Ефстратиу Н Консулт“ във връзка с обстоятелството по придобиване и доставка на скеле-елементи към „Теоком консулт“ ЕООД. Липсват искания за събиране на нови доказателства за изключване на основанието по чл.78, ал.1 ЗС, които жалбоподателят не е събрал поради неуказана доказателствена тежест от страна на първата инстанция. Затова въззивният съд не е бил длъжен да предприема каквито и да е процесуални действия по този въпрос.

Независимо от изложеното, следва да бъде посочено следното:

В отговора на исковата молба ответникът се е позовал на чл.78, ал.1 ЗС. С това придобивно основание разполага лицето, което придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това. Добросъвестността на владелеца по чл.78, ал.1 ЗС се предполага до доказване на противното по аргумент от чл.70, ал.2 ЗС – в този смисъл решение № 180 от 18.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2317/2013 г., II г. о. Следователно собственикът на вещта /ищецът/, който я търси от владелеца, следва да опровергае презумпцията за добросъвестност, а изрични указания за това съдът не е дал. Независимо от това, пълномощникът на дружеството-ищец е предприел всички възможни процесуални действия, свързани с оборване на презумпцията за добросъвестност. Недобросъвестност на ответника „Техно трейд технолоджи“ ЕООД би била налице, ако беше закупил спорното скеле без фактура. Ако продавачът-търговец не издава фактура, би възникнало съмнение за причините за това, а оттук би могло да се направи извод за недобросъвестност на купувача. Издаването на фактура № 445/04.11.2018 г. обаче изключва такова съмнение, още повече, че тя е основание за осчетоводяване на сделката от купувача и начисляване на данъчен кредит. Закупуването на стоката с фактура прави сделката законосъобразна от външна страна, т. е. за купувача няма как да възникне съмнение, че неговият праводател не е собственик. Именно за да обори добросъвестността на купувача, ищецът „Веро България“ ЕООД чрез своя пълномощник е оспорил както фактура № 445/04.11.2018 г., от която черпи права ответникът, така и фактура 138/25.09.2017 г. на неговия праводател; приемателните протоколи към тях, а също и фактурите на първоначалния праводател „Ефстратиу Н консулт“ ЕООД и касовите бележки за закупуване на стоката по тези фактури. Оспорването е във всички възможни направления – че документите са неистински, че са съставени не на посочените в тях дати, а с оглед настоящото дело; че не са подписани от означените в тях лица; че закупените стоки не са осчетоводени, както и че с тях не се доказва закупуването точно на елементите на строителното скеле, собственост на ищеца. Съдът не е открил производство по чл.193-чл.194 ГПК поради правилната преценка, че се касае за частни писмени документи, чиято истинност се преценява при съвкупна преценка на доказателствата по делото. За проверка на автентичността на подписите в тези документи е допусната експертиза и според заключението на вещото лице подписите принадлежат на лицата, посочени в документите. Оспорването на датата на посочените документи не повдига въпрос за достоверната дата по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК, тъй като оспорващият – дружеството-ищец, не е трето лице по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК, съгласно тълкуването, дадено с решение № 235 от 4.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 176/2010 г., II г. о., решение № 128 от 20.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 1744/2017 г., II т. о., решение № 50276 от 11.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4570/2021 г., IV г. о., решение № 176 от 8.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3960/2008 г., IV г. о. и др. Истинската дата на документите в случая се проверява посредством датата на осчетоводяване на сделките, за което по делото са събрани доказателства. Със съдебно-счетоводната експертиза, допусната по искане на пълномощника на ищеца, се установява осчетоводяването на фактура 445/04.11.2018 г., от която ответникът черпи права, при това на същата дата – 04.11.2018 г., много преди завеждане на исковата молба по настоящото дело през 2021 г. Установява се, че ответникът е завел скелето в своите счетоводни регистри като дълготраен материален актив, начислил е данъчен кредит от извършената сделка и е отразил задължението си към своя праводател, включително и ДДС за направената покупка. Осчетоводена е и фактура 138/25.09.2017 г., с която праводателят на ответника е закупил строителното скеле. Обстоятелството, че във фактурите не е описано подробно и точно какво скеле се закупува и кои елементи от него, се тълкува при съвкупна преценка на доказателствата по делото, като се съобразят не само приложените приемо-предавателни протоколи, които също са оспорени, но и обстоятелството, че именно процесните части от скелето на ищеца са намерени при ответното дружество, а по делото няма данни то да е закупувало скеле и от други лица, т.е. закупило е само едно скеле и следователно фактурата се отнася именно за скелето, което е намерено при него. И на последно място – обстоятелството, че фактура № 445 от 04.11.2018 г., от която се ползва дружеството-ответник, е подписана само от негов представител, не влияе нито на извода, че има валидно осъществена възмездна сделка по фактурата, нито от този факт може да се направи извод за недобросъвестност на купувача. В ССЕ е изяснено, че същата фактура е отразена в счетоводните регистри на продавача „Теоком консулт“ ЕООД и върху продажната цена е начислен ДДС – т. е. това дружество е третирало процесните вещи като продадени на ответника.

По изложените съображения следва да се приеме, че в настоящия случай въззивният съд не е имал основание да приложи посоченото от жалбоподателя решение № 74 от 25.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2999/2018 г., IV г. о., и сам с нарочно определение да укаже на жалбоподателя, че носи тежестта да опровергае презумпцията за добросъвестност по чл.78, ал.1, вр. чл.70, ал.2 ЗС. Всички процесуални действия, свързани с опровергаване на презумпцията за добросъвестност на купувача, вече са били предприети и по тях са събрани необходимите доказателства. Другото решение № 41 от 9.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1607/2019 г., II г. о., на което жалбоподателят се позовава, няма отношение към спора по настоящото дело и също не обосновава основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Въпрос № 3 – длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните и да обсъди в съвкупност всички допустими и относими доказателства, също не обуславя допускане на касационно обжалване. Въпросът е свързан със следните оплаквания - че съдът не обсъдил подробно комплексната съдебно-техническа експертиза, установяваща идентичност на претендираните от ищеца скеле-елементи с елементите, за които той е представил писмени доказателства, както и липсата на данни за идентичност с елементите, закупени от ответника и неговия праводател според представените от тях фактури; че съдът не е обърнал внимание на описанието на закупената стока по фактурите на ответника и праводателя им – фасадно скеле в едната и скеле 800 кв. м. в другата; че фактурата, издадена във връзка със закупуване на скелето от ответника, е подписана само от негов представител, но не и от представител на продавача; че било игнорирано заключението на ССЕ, според което в счетоводството на ответника, на третото лице-помагач и на „Ефстратиу Н Консулт“ ЕООД не са отразени какви скеле-елементи са закупени.

По този въпрос също не може да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като дори да бяха обсъдени подробно от въззивния съд, тези доводи не биха могли да доведат до друг краен изход на делото по изложените по-горе съображения.

Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по другите три въпроса в изложението към касационната жалба.

Въпрос № 4 е свързан с тезата на жалбоподателя, че ответникът не е доказал да е придобил с правна сделка от третото лице-помагач процесните движими вещи. Тази теза не съответства на данните по делото по изложените по-горе съображения, затова въпросът не отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, разяснена в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Няма данни ответникът и третото лице-помагач да са придобили с фактури от други лица елементи на скеле-конструкция, поради което следва да се приеме, че крайният приобретател, при когото вещите са намерени, ги е пирдобил именно въз основа на фактурата, от която черпи права, съответно – праводателят му ги е придобил въз основа на фактурата, от която той черпи права.

Въпрос № 5 е свързан с мотива, че доколкото липсват категорични данни процесните вещи да са предмет на кражба, то спрямо ищеца не са налице предвидените в чл.78, ал.2 ЗС предпоставки за ревандикирането им от ответника „Техно трейд технолоджи“ ЕООД. Решаващите мотиви на съда са свързани с основанието по чл.78, ал.1 ЗС, на което ответникът се е позовал и което съдът е приел за установено. При това положение по този въпрос също не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Въпрос № 6 е теоретичен и също не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят не е изяснил с какво отговорът на този въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото според разясненията на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, дадени в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не е пояснено в какво трябва да се изразява дължимата грижа на купувача на движими вещи в конкретния случай и по принцип. Въпросът за добросъвестността е разгледан подробно при разглеждането от ВКС на въпрос № 2 от изложението към касационната жалба. Посочена е и практика на ВКС, според която в хипотезата на чл.78 ЗС добросъвестността на купувача се предполага до доказване на противното по аргумент от чл.70, ал.2 ЗС, т. е. установена е презумпция за добросъвестност и който твърди обратното, следва да обори тази презумпция. Няма основание тази практика на ВКС да бъде изоставена, поради което и не е налице основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос.

При този изход на делото на ответника „Техно трейд технолоджи“ ЕООД следва да се присъдят сторените разноски за касационното производство в размер на 4505 лева /2303,37 евро/, съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.06.2025 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,