Определение № 60132 от 29.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1835/2020 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца А. Ч. срещу въззивно решение на Варненски окръжен съд.

Ответникът „Миг-маркет“ ООД оспорва жалбата.

По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

С първоинстанционното решение Варненският районен съд е обявил за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сключения с ответника индивидуален договор за поддръжка и управление на общи части на сграда в режим на етажна собственост и по иска по чл. 34 ЗЗД е осъдил ответника да върне на ищеца платени въз основа на този договор такси за поддръжка и управление в общ размер 6267,60 лв., заедно със законната лихва.

С въззивното решение Варненският окръжен съд е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане от първата инстанция.

Извода си за недопустимост на първоинстанционното решение въззивният съд е основал на констатацията, че страни по процесния договор, като възложители, са не само ищецът, но и третите за процеса лица Г. Ч. и М. Ч.. Във връзка с това е изложил правните съображения, че когато в процеса се иска прогласяването на недействителност на сделка, страните по нея са необходими задължителни другари, чието съвместно участие е условие за допустимост на производството съгласно т. 6 от ТР № 1/2013 на ВКС-ОСГТК.

Касационната жалба е допустима като насочена срещу подлежащо на обжалване въззивно решение. Ищецът, а и останалите страни по сделката, са физически лица, без да са налице данни да са сключили договора в рамките на своя търговска или професионална дейност, съответно същите се явяват потребители по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП. Поради това съгласно чл. 113, изр. 2 ГПК и независимо от търговския за другата страна характер на процесния договор според чл. 286, ал. 1 ТЗ, в конкретния случай приложение намира предвиденият в чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК праг за касационна обжалваемост от 5000 лв., с оглед посочената от ищеца и стабилизирана с изтичането на срока по чл. 70, ал. 1 ГПК цена на исковете от 6267,60 лв. всеки.

Допускане на касационно обжалване се обосновава с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите:

• задължително ли е другарството на възложители по сделка за различни видове множество услуги по предявен от само един от тях иск за установяване на нищожност на сделката, и

• необходимо ли е пределите на силата на пресъдено нещо на решение, постановено без участие в процеса на някои от страните по сделката поради нейното естество за допустимост на изпълнението ѝ без обвръзка между отделните участници в нея, да обхващат всички участници в сделката.

Първият въпрос се явява част от по-общия въпрос за характера на необходимото другарство (задължително или факултативно) между страните по сделка при иск за установяване на нищожността ѝ. По този въпрос в хипотезата на предявяване на иска за нищожност от трето лице е образувано и висящо тълк. д. № 7/2020 г. на ВКС-ОСГТК. Задължителното тълкуване по това дело ще е от значение и за настоящото производство, независимо че разглежданият иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е предявен не от трето лице, а от само един от участниците на едната страна по сделката, доколкото това различие не се явява съществено за определянето на вида на другарството като задължително или факултативно. С оглед на това настоящото производство подлежи на спиране съгласно чл. 292 ГПК.

С тези мотиви съдът