Определение № 677 от 04.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 582/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗАД „Армеец” АД срещу решение №398 от 18.12.2019 г. по в.гр.д.№628/2019 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №412 от 10.07.2018 г. по т.д.№197/2017 г. на ОС Пловдив, с което ЗАД „Армеец” АД е осъдено да заплати на Н. К. К., на С. Н. К. и на И. Н. К. на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, сумите от по 150 000 лв., ведно със законната лихва от 31.03.2014 г. до окончателното изплащане, обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата в резултат на ПТП от 31.03.2014 г. смърт на Л. И. К. - съпруга на първия ищец и майка на останалите. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по въпроси, които се свеждат до следния, уточнен от настоящата инстанция въпрос, за който се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС: Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увредените лица срещу застрахователя на делинквента. Ответниците по касация Н. К. К., С. Н. К. и И. Н. К. заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендират присъждане на направени пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновността на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и смъртта на наследодателката на ищците. По отношение на спорния по делото въпрос за размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, въззивният съд, анализирайки всички събрани по делото релевантни доказателства, вкл. показанията на разпитаните свидетели е установил, че ищците са претърпели и търпят значителни болки и страдания, емоционални и психически вреди, свързани със загубата съответно на тяхната съпруга и майка - загубили са опора в живота си, изпълнени са с тъга и скръб. Съобразявайки общественото положение на починалата – професор и директор на научни институти, обстоятелството, че се касае за здрава, активна и жизнена жена, отдадена на своето семейство и любима работа, както и отношенията на особена близост и топлота, които са съществували в семейството на починалата /между нея и съпруга й и между нея и синовете й/, както и жизнения стандарт в страната към датата на настъпване на застрахователното събитие, е достигнал до извод, че справедливият размер на пълното обезщетение, което се следва на всеки от ищците възлиза на сумата от по 150 000 лв. Предвид изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че постановеният от касатора въпрос е формирал правната воля на въззивния съд – обусловил е уважаване на исковете по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, но спрямо този въпрос не се установява наличие на сочената от касатора допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Съобразно дадените в т.II от Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС разяснения, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. При причиняване на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, като от значение са и редица други обстоятелства, включително /според константната практика на ВКС/ и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В случая при определяне на размера на справедливото обезщетение, въззивният съд е взел предвид, анализирал е и е съобразил посочените критерии, поради което не е налице твърдяното отклонение от практиката на ВКС, а обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Предвид изхода на спора, касаторът дължи на всеки от ответниците по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на по 4 000 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,