Определение № 60780 от 13.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2301/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Д. П. срещу решение №100226 от 17.08.2020 г. по в.гр.д.№156/2020 г. на АС Велико Търново. С решението в обжалваната част след частична отмяна на решение №158 от 04.10.2019 г. по т.д.№205/2018 г. на ОС Плевен е отхвърлен предявеният от С. Д. П. срещу ЗК „Лев инс“ АД иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата над сумата от 90 000 лв. до сумата от 100 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Д. В. П. в резултат на ПТП, настъпило на 30.09.2016 г., ведно със законната лихва от 21.12.2017 г. до окончателното изплащане и е потвърдено решение №158 от 04.10.2019 г. по т.д.№205/2018 г. на ОС Плевен в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Д. П. срещу ЗК „Лев инс“ АД иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата над сумата от 100 000 лв. до сумата от 150 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Д. В. П. в резултат на ПТП, настъпило на 30.09.2016 г., ведно със законната лихва от 21.12.2017 г. до окончателното изплащане. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следните, уточнени от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС въпроси, за които се поддържа, че е налице селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК: 1. За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. 2. За предпоставките за приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД и определянето на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя. Ответникът по касация ЗК „Лев инс“ АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и смъртта на дъщерята на ищцата. По спорния въпрос относно размера на обезщетението, предназначено да възмезди страданието, понесено от ищцата, въззивният съд е отчел следните обстоятелства: между ищцата и пострадалата има най-близка родствена връзка – майка-дъщеря, като тази връзка не е само биологична, но е изпълнена с характерното за нея емоционално съдържание на взаимна обич, близост и грижа; загубата на дете е непрежалима за родителя, а в конкретния случай пострадалата е била здрава, в разцвета на нейната младост – на 28 годишна възраст, смъртта й е настъпила от трагичен инцидент, като при това първоначално е изглеждало, че опасността за живота й е преодоляна, но е последвало рязко влошаване на здравословното състояние и мъчителен летален изход; по делото не са доказани вреди, извън типичните за такова житейско събитие; в хода на делото не са доказани твърденията за наличие на панически пристъпи, изпадане в отчаяние, респективно за наличие на депресивно разстройство и други увреждания на психичното здраве; към момента на инцидента минималната работна заплата в страната е била 420 лв., а средната – около 950 лв., а установеният в закона лимит на застрахователно покритие е 10 000 000 лв. Съобразявайки тези обстоятелства въззивният съд е достигнал до извод, че сумата от 120 000 лв., представлява справедливо обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди. По направеното възражение за съпричиняване, е изложил съображения, че пострадалата не е била с поставен предпазен колан, с какъвто съгласно неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение на вещото лице, процесният автомобил е бил фабрично оборудван. Установил е с оглед същото заключение, че ако тялото на починалата е било статично закрепено към седалката чрез колана, то инерционните сили, действащи при установения механизъм на ПТП в посока отзад напред, нямаше да доведат до движение му, а именно вследствие на това движение на тялото в горната му част напред се е реализирал контакт на главата с облегалката на предна лява седалка и средна лява колона и починалата е получила констатираните увреждания – другите седящи на задната седалка пътници, които са били с поставени предпазни колани при въздействие на същите инерционни сили са били само с охлузвания. В този смисъл е достигнал до извод, че с нарушаване на императивното правило на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, пострадалата е допринесла за настъпването на вредите и техния размер, като е изразил становище, че определеното справедливо обезщетение следва да бъде намалено с 25% или същото възлиза на сумата от 90 000 лв. С оглед изложените в обжалвания акт мотиви, поставените в изложението въпроси са обусловили решаващата воля на съда, но по отношение на тези въпроси обаче, не е осъществено поддържаното от касатора селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Съобразно дадените в т.II от Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС разяснения, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. При причиняване на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, като от значение са и редица други обстоятелства. От друга страна в константната практика на ВКС се приема, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В случая при определяне на размера на справедливото обезщетение, въззивният съд е взел предвид, анализирал е и е съобразил посочените критерии, поради което не е налице твърдяното отклонение от практиката на ВКС, респективно по въпроса, свързан с приложението на чл.52 от ЗЗД, касационно обжалване също не може да бъде допуснато. От друга страна съобразно константната практика на ВКС и разясненията, дадени в ТР №1/2014 г. на ОСТК на ВКС, съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В този случай трябва да бъде направено разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото пътно - транспортно произшествие, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл.51, ал.2 от ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл.51, ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането. Приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. Дали поведението на пострадалия е допринесло за увреждането, подлежи на установяване от съда /въз основа на приетите по делото доказателства/ във всеки конкретен случай, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос - определянето на степента на съпричиняване зависи от конкретното проявление на визираните действия в конкретния причинен процес. Възприетият от въззивният съд извод за извършено от пострадалата нарушение /непоставяне на предпазен колан, с който автомобилът е бил фабрично оборудван/, което е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат /именно липсата на поставен колан, с оглед въздействалите върху пострадалата инерционни сили, е причина за контакт на главата й с облегалката на предна лява седалка и средна лява колона, в резултат на който и починалата е получила констатираните увреждания, като другите седящи на задната седалка пътници, които са били с поставени предпазни колани при въздействие на същите инерционни сили са били само с охлузвания/, е направен след подробен и детайлен анализ на събраните по делото доказателства и установените от тях действия/бездействия на пострадала и значението им в конкретния причинен процес, като степента на обективния принос на пострадалата е определена след отчитането на поведението й като предпоставка за настъпването на вредоносния резултат. В този смисъл съдът се е съобразил изцяло с визираната практика на касационната инстанция, поради което решението в обжалваната част не може да бъде допуснато до касационно обжалване по поставения въпрос. Всъщност с посочените въпроси се поддържа неправилност на изводите на съда, респективно по същество се оспорва правилността на решението, която обаче, извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност /каквато не се твърди, а и установява по делото/, не е предмет на проверка в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,