Определение № 4771 от 23.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3914/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 8865/03.09.2025 г., подадена от „Бяло джудже“ ЕООД срещу определение № 809 от 18.08.2025 г. по в. ч. гр. д. № 548/2025 г. на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено определение № 782 от 28.03.2025 г. по гр. д. № 167/2025 г. на Районен съд – Хасково за прекратяване на делото поради недопустимост на предявения иск. Въззивният съд е съобразил, че ищецът „Бяло джудже“ ЕООД е предявил срещу ответника „Стамболово инвестмънт“ ЕООД обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 48 от Наредба № 2 от 21 април 2005 г. за водене и съхраняване на имотния регистър. Първоначално исковете са били предявени пред Окръжен съд - Хасково, който е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на РС - Хасково. Относно предявените обективно съединени искове окръжният съд при прекратяване на производството е приел, че са по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 537, ал. 2 ГПК, чл. 88 и чл. 90, ал. 1 ЗКИР за признаване за установено, че вписванията на съдията по вписванията при службата по вписванията към Агенция по вписванията, извършени въз основа на заявление на „Стамболово инвестмънт“ ЕООД, заведено на 13.06.2024 г. с вх. рег. № 3241 и вх. рег. № 3238, акт № 143, том 2, което е отразено по всяка една от партидите на С. З. К. и „Стамболово инвестмънт“ ЕООД, представляват недопустимо вписване по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗАЗ, както и за признаване за установено, че същите вписвания представляват несъществуване на вписаното обстоятелство по смисъла на чл. 90, ал. 1 ЗКИР и чл. 48 от Наредба № 2 от 21 април 2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър. След образуване на делото пред РС - Хасково, предявените от ищеца искове са квалифицирани, като такива по чл. 90 и чл. 88 ЗКИР, във вр. с чл. 124 ГПК. Със същите ищецът цели да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо ответника дали са налице условията и спазени ли са правилата за вписване, предвидени в ПВ и ЗКИР. Тъй като предявените искове са установителни, ищецът следва да обоснове правния си интерес от предявяването им, което е и абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото му на иск и съответно за допустимостта на исковете. Окръжен съд – Хасково е приел, че по делото се установява, че „Бяло джудже“ ЕООД няма сключен договор за аренда с ответното дружество, а има сключен такъв с физическото лице и земеделски производител С. З. К.. Последният също е предявил искове с идентични фактически твърдения и правни основания, отнасящи се до оспорвансто на посочените по-горе вписвания, като по тях е образувано гр. д. № 281/2025 г. по описа на РС - Хасково. Следователно „Бяло джудже“ ЕООД не предявява настоящите искове като арендатор на ответното дружество, а като преарендатор на земеделски земи, като черпи правата си от физическото лице и земеделски производител С. З. К.; „Бяло джуджс“ ЕООД има правата на арендатор по друг аренден договор, но не и по такъв, сключен с ответника по исковата молба „Стамболово инвестмънт“ ЕООД. Самият арендатор земеделски производител С. З. К. е предявил искове срещу ответното дружество, за да защити правата си по прекратен аренден договор, поради което за преарендатора не е налице правен интерес от предявяване на искове със същия предмет, на същите правни основания, срещу същия ответник, тъй като прекратяването на договора за аренда е вписано по партидата на арендатора физическо лице С. З. К.. Такова прекратяване нито е вписано, нито ще бъде вписано по партидата на „Бяло джудже“ ЕООД. Ето защо това дружество няма правен интерес от предявяване на горепосочените обективно съединени искове. След като арендаторът С. З. К. е предявил исковете срещу арендодателя „Стамболово инвестмънт“ ЕООД и по същите вече е било образувано гражданско производство пред РС – Хасково, спорът между страните, засегнати от процесните вписвания, ще бъде решен със СПН и ще бъде постигнат целеният правен резултат. В допълнение въззивният съд е визирал, че не е налице и активна процесуална легитимация на „Бяло джудже“ ЕООД за предявяване на исковете, тъй като по партидата му в имотния регистър е вписан аренден договор със земеделския производител С. З. К., но не е вписано прекратяване на този договор. Както и самият ищец твърди в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, такова вписване е осъществено от съдията по вписванията по партидите в имотния регистър на С. З. К. (арендатор) и „Стамболово инвестмънт“ ЕООД. Жалбоподателят намира обжалваното определение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Формулира следните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и за които счита, че са и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1. Под страх от недобросъвестност на арендатора да прекрати висящо дело за аренден имот, който е преарендовал, налице ли е правен интерес на преарендодателя да оспорва прекратяване на договор за аренда, в случая когато е сключен за повече от 10 години и не е развален по съдебен ред, и арендаторът е образувал дело със същия предмет; 2. Обусловено ли е образувано дело от преарендодателя от друго дело, образувано от арендатора за един и същ имот, и в случай че арендаторът оттегли иска или се откаже от него, налице ли е правен интерес, преарендаторът да води самостоятелен иск, въз основа на договора за преаренда, респ. делото да се спре от съда, а не да се прекрати до приключване на преюдициалното (обусловеното). От насрещната страна е депозиран отговор, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационната жалба и за неоснователност на жалбата. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира жалбата, с която е сезиран, за допустима. Пред първоинстанционния съд са предявени от „Бяло джудже“ ЕООД срещу „Стамболово инвестмънт“ ЕООД искове по чл. 90, ал. 1 ЗКИР – за установяване недопустимост на вписване и несъществуване на вписаното обстоятелство. Ищецът твърди, че е преарендатор на земеделска земя в землището на с.Светослав, общ. Стамболово по договор със С. З. К., със срок от 15 г., вписан на 10.03.2023 г. в СВ при РС – Хасково, като С. К., от своя страна, е арендатор по договор за аренда, със срок от 40 г., с „БГ Плант“ ЕООД, сключен на 03.11.2021 г. и вписан в имотния регистър на 04.11.2021 г. По заявление на „Стамболово инвестмънт“ ЕООД съдията по вписванията вписал на 13.06.2024 г. по партидата на С. З. К. прекратяването на договора му за аренда с „БГ Плант“ ЕООД. Като твърди, че соченият договор не е бил прекратен по установения императивно от закона съдебен ред, ищецът счита, че вписването е недопустимо, както и че не съществува вписаното обстоятелство. Правния си интерес от исковете „Бяло джудже“ ЕООД обосновава с това, че с прекратяването на договора за аренда се прекратяват и неговите права. По делото е представена искова молба, с която С. З. К. е предявил срещу „БГ Плант“ ЕООД и А. Б. Я. иск за установяване, че договорът за аренда от 03.11.2021 г., сключен между С. З. К. и „БГ Плант“ ЕООД, не е прекратен. По исковата молба е образувано гр. д. № 2210/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен. Същевременно Районен съд – Хасково е посочил в постановеното от него определение за прекратяване на гр. д. № 167/2025 г., че служебно му е известно, че искове по чл. 90 ЗКИР, на същото основание и със същия петитум, са предявени от С. З. К., като по тях е образувано гр. д. № 281/2025 г. по описа на същия съд. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК допускането на касационно обжалване на определенията на въззивните съдилища предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение. Съгласно дадените в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. В т. 4 на тълкувателното решение е посочено, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: Въззивното определение е валидно и допустимо и не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано. Въпреки че се е позовал на разпоредбите на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, жалбоподателят не е обосновал наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване съгласно изискванията на ГПК и цитираното по-горе тълкувателно решение; приложената от него съдебна практика е неотносима към решаващите съображения, изложени в атакуваното пред ВКС определение. Освен това първият от формулираните в изложението към частната касационна жалба въпроси е изцяло ирелевантен, тъй като се отнася до наличието на правен интерес от оспорване прекратяването на аренден договор, докато в настоящия случай са налице единствено искове, свързани с атакуване на извършено вписване в службата по вписванията. Вторият въпрос е твърде общо формулиран и несъобразен с решаващите мотиви на въззивния съд. Нито един от въпросите не засяга мотивите на Окръжен съд – Хасково, че предявените искове са недопустими и защото не е налице активна процесуална легитимация на „Бяло джудже“ ЕООД за предявяването им, доколкото по партидата на това дружество не е вписано прекратяването на арендния му договор със С. З. К.. Допълнително, настоящият съд следва да отбележи, че самият ищец е обосновал правния си интерес от предявените от него искове с обстоятелството, че прекратяването на договора за аренда между С. З. К. и „БГ Плант“ ЕООД прекратява и неговите права. Предявените от „Бяло джудже“ ЕООД искове обаче имат за предмет единствено вписването на прекратяването на този договор (дали са спазени правилата за вписване), но не и съществуването на договорното правоотношение между С. З. К. и „БГ Плант“ ЕООД, поради което целеният с тях резултат не може да бъде постигнат. Ответникът има право на 600 лв. разноски за адвокат за производството пред ВКС. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение