Решение № 9137 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3434/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. П. В., с [ЕГН], с постоянен адрес гр. София [жк], [адрес], срещу Решение № 1847/15.01.2026 г., постановено по адм. дело № 3021/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлен предявеният от нея иск срещу Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, в размер на 2 564,64 лв. неизплатено в края на месец януари 2022 г. допълнително възнаграждение за постигнати резултати за периода 01.07.2021 г. – 31.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва върху главницата за периода 31.01.2022 г. – 27.02.2024 г. в размер на 614,86 лв. В касационната жалба се съдържат доводи за нищожност и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 АПК. Твърди се, че административият съд не е съобразил необходимите законови предпоставки, обуславящи възникването отговорността на административния орган, чието наличие, според касатора, е категорично доказано. Намира, че оспореният съдебен акт е немотивиран до степен неговата нищожност, като съдът е игнорирал ангажираните доказателства в подкрепа исковата претенция. По същество се сочи, че искът с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 67, ал. 7, т. 5 ЗДСл и чл. 19, т. 5 вр. чл. 24, ал. 5 НЗСДА и чл. 86 ЗЗД е доказан по основание и размер, което не е съобразено от първоинстанционния съд. Изтъква се, че лицето е дисциплинарно уволнено, като впоследствие заповедта за уволненеито е прогласена за нищожна с влязло в сила съдебно решение. В тази връзка се твърди, че времето, в което е било без работа, е довело до липса на възможност за оценяване и съответно не му е поставена годишна оценка за 2021 г., което е именно причината да не получи допълнително възнаграждение за постигнати резултати (ДВПР) за втората половина на 2021 г. При това положение, според касатора разпоредбите на НЗСДА предвиждат, че му се следва сума, определена въз основа на резултата от последното извършено оценяване – за 2020 г., както и че сумата за ДВПР е неделима част от индивидуалната му месечна заплата. Искането, поддържано и в съдебно заседание, е за прогласяване нищожността на първоинстанционното решение, евентуално постановяване на неговата отмяна и връщане на делото за разглеждане от друг състав или прознасяне по същество, като бъде уважена исковата претенция. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът –ДНСК, чрез пълномощника юрк. Мариянов, в подаден писмен отговор, оспорва основателността на така подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратурата дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт. За да се произнесе по основателността ѝ, настоящият касационен състав съобрази следното: Производството пред административния съд е образувано по искова молба на С. П. В. с правно основание чл. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 67, ал. 7, т. 5 от ЗДСл срещу ДНСК за заплащане на сумата от 2 564,64 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в неизплатено в края на месец януари 2022 г. допълнително възнаграждение за постигнати резултати за периода 01.07.2021 г. – 31.12.2021 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на подаване на исковата молба – 28.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва върху главницата за периода 31.01.2022 г. – 27.02.2024 г. в размер на 614,86 лева. За да отхвърли така предявения иск, от фактическа страна, административният съд е приел за установено следното: Лицето е заемало длъжността „Главен експерт“ в Отдел „Събиране на вземанията“, Дирекция „Правна“ при ДНСК. Със Заповед № РД-16-023 от 09.09.2021 г., издадена от Началника на ДНСК, на В. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното ѝ правоотношение, считано от 09.09.2021 г. Заповедта е обжалвана по съдебен ред, като е отменена с Решение № 6918/23.11.2021 г., постановено по адм. дело № 9450/2021 г. по описа на Административен съд София-град, оставено в сила с Решение № 4941/25.05.2022 г., постановено по адм. дело № 369/2022 г. по описа на ВАС. Служителят е възстановен на 01.06.2022 г., а на 02.06.2022 г. служебното правоотношение отново е прекратено със Заповед № РД – 15 – 088/01.06.2022 г., отменена с Решение № 6130/24.10.2022 г., постановено по адм. дело № 8529/2022 г. по описа на АССГ, потвърдено с Решение № 4324/24.04.2023 г., постановено по адм. дело № 11410 / 2022 г. по описа на ВАС. При така установената фактическа обстановка, за да отхвърли иска, административният съд е формирал правен извод за неговата неоснователност и недоказаност. Изложени са съображения, според които в случая се установява само първата предпоставка от сложния фактически състав, необходим за възникване отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно – незаконосъобразен административен акт – Заповед № РД-16-023 от 09.09.2021 г., с която на В. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Анализирани са разпоредбите на чл. 67, ал. вр. ал. 7 и ал. 8 от ЗДСл и на относимите текстове на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация (НЗСДА), като е прието, че във вътрешните правила за заплатите на съответната административна структура се определят конкретните правила, показатели, критерии и алгоритми за формиране и изплащане на допълнително възнаграждение за постигнатите резултати на служителите. Също така допълнителното възнаграждение за постигнати резултати няма задължителен и постоянен характер и изплащането му зависи от множество обстоятелства. Изплащането на този вид възнаграждение е възможност, която не е безусловна, а е поставена в зависимост от резултатите от трудовия процес, количеството и качеството на действително извършените дейности от всеки служител, оценката за което е изцяло в дискреционната власт на ръководителя на административната структура. Изтъкнато е, че според чл. 26, ал. 6 от Вътрешните правила за заплатите в ДНСК не се оценява служител, който няма реално отработен минимум 1 (един) месец през периода на отчитане, служители с дисциплинарни наказания от т. 2 до т. 5 от ЗДСл, т. 2 и т. 3 КТ и служители с прекратени правоотношения към датата на оценяване. Според съда В. не е оценявана за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г., като липсата на поставена оценка за отчетния период за времето, през което не е изпълнявала трудови функции, не може да се преодолее чрез предявения иск по ЗОДОВ. В тази връзка съдът е посочил, че лицето е било в отпуск поради временна неработоспособност за периода от 22.06.2021 г. до 08.09.2021 г. с прекъсване от 2 дни, като не е подлежала на атестиране поради липса на отработени 6 месеца за една календарна година, каквото е изискването на чл. 6, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация. Съобразно това е формиран решаващ извод, според който претендираното допълнително възнаграждение за постигнати резултати е бъдещо несигурно събитие, поради което не е доказано настъпване на твърдяната от лицето имуществена вреда, съответно не е налице и изискуемата пряка причинно-следствена връзка. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил точно и пълно относимите спрямо предмета на спора факти и обстоятелства, извършил е дължимия анализ на представените по делото доказателства и е приложил правилно материалния закон, като е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно, отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда (имуществена и/или неимуществена) и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно, като липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно и обосновано административният съд е приел, че в процесния случай не се установява кумулативното наличие на изискуемите предпоставки, като е налице единствено първата, а именно – незаконосъобразен административен акт – Заповед № РД-16-023 от 09.09.2021 г., издадена от Началника на ДНСК, с която на В. е наложено дисциплинарно наказание – уволнение. Неоснователно лицето твърди обаче, че в резултат на заповедта за прекратяване на служебните му правоотношения са настъпили имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, доказани по отношение и размер, които са пряка последица от незаконосъобразния административен акт. По делото е установено, а и не се спори, че В. е била в отпуск поради временна неработоспособност за периода от 22.06.2021 г. до 08.09.2021 г. с прекъсване от 2 дни (06.07.2021 г. и 07.07.2021 г.), като служебното ѝ правоотношение е прекратено на 09.09.2021 г. Лицето не е било оценявано за 2021 г. по реда на НЗСДА и НУРОИСДА. На първо място, следва да се посочи, че неправилно касаторът обосновава основателността на исковата си претенция с разпоредбите на чл. 67, ал. 7, т. 5 ЗДСл вр. чл. 19, т. 5 вр. чл. 24, ал. 5 НЗСДА с твърдения, че допълнителното възнаграждение за постигнати резултати е неделима и задължителна част от индивидуалната му работна основна месечна заплата, която, при възстановяване на уволнен служител, може да бъде увеличена, което е предвидено в чл. 11, ал. 1, т. 4 и чл. 12, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от НЗСДА. В конкретния случай ищцата – касатор в настоящото производство, претендира допълнително възнаграждение за постигнати резултати, което е допълнително възнаграждение съгласно чл. 67, ал. 7, т. 5 ЗДСл вр. чл. 19 от НЗСДА. Според чл. 24, ал. 1 НЗСДА допълнителното възнаграждение за постигнати резултати се определя за точно и в срок изпълнение на поставените задачи, включително за служителите, командировани по реда на чл. 86а от Закона за държавния служител, както и за дейности по управление и изпълнение на проекти и програми. Според чл. 25, ал. 1 НЗСДА допълнителните възнаграждения за постигнати резултати се определят въз основа на оценка на структурните звена в административната структура и/или на отделните служители. В този смисъл правилно административният съд е приел, от една страна, че допълнителното възнаграждение за постигнати резултати, макар и част от брутната заплата в качеството му на допълнително възнаграждение според чл. 32, ал. 1 ЗДСл, няма задължителен и постоянен характер, като изплащането му зависи от действително отработеното време и наличието на реален работен принос, както и от поставената оценка. От друга страна, както е съобразил и административният съд, лицето не е подлежало на оценяване, тъй като не е имало действително отработени най-малко 6 месеца за календарната година, каквото изискване е предвидено чл. 76, ал. 3 ЗДСл и чл. 6, ал. 3 НУРОИСДА. Допълнителен аргумент, че В. не е подлежала на оценяване за процесния период, се съдържа и в чл. 26, ал. 6 от Вътрешните правила за заплатите с ДНСК, според който не се оценява служител, който няма реално отработен минимум 1 (един) месец през периода на отчитане, служители с дисциплинарни наказания от т. 2 до т. 5 от ЗДСл, т. 2 и т. 3 КТ и служители с прекратени правоотношения към датата на оценяване. Не кореспондира с твърденията на касатора, че представените правила са съставени с оглед подадения от лицето иск, тъй като по делото е представена Заповед № РД-13-084/12.05.2021 г. на Началника на ДНСК, видно от която Правилата са утвърдени и действали към спорните периоди, включително преди налагане на дисциплинарното наказание на лицето. Липсата на изискуемото отработено време, съответно непоставяне на оценка за спорните периоди, макар заповедта за налагане на дициплинарно наказание да е била отменена като незаконосъобразна, изключва възможността за настъпване на имуществена вреда – пропусната полза, тъй като изплащането на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати не е сигурна последица от отработеното време на служителя, а е поставено в зависимост от редица условия. Поради това не би могло да е налице и пряка връзка между отменения административен акт и твърдяната вреда. С оглед изложеното, решението на административния съд, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и навременна претенция се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в минимален размер, равняващ се на 66,47 евро. Определеният размер се явява справедлив и кореспондира с липсата на особена правна и фактическа сложност на спора, както и с обема на осъществените процесуални действия и предоставена зашита, както и съответства на зададените с Решение по дело С-438/22 на СЕС критерии за справедливост. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предлож. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,