Определение № 309 от 25.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1891/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Министерство на земеделието и храните, чрез пълномощника Областна дирекция „Земеделие” - [населено място] срещу Определение №180 от 11.03.2013 г. по ч.гр.д.№179/2013 г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено Разпореждане от 06.02. 2013 г. по ч.гр.д. № 494/2013 г. на Добрички районен съд, с което е отхвърлено заявлението на Министерство на земеделието и храните - [населено място] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен срещу [фирма] - [населено място], [община] въз основа на Договор за аренда, за сумата 5177.14 лв., образувана от: 4943.32 лв. и 4933.82 лв. (индексирани с коефициент за инфлация ІІ вноска за стопанската 2011/2012 година и І вноска за стопанската 2012/2013 година), намалени с изплатената сума 4700 лв., със законната лихва и разноски, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят сочи, че въпросът за предпоставките, обосноваващи издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, се решава противоречиво от съдилищата - чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, като липсата на тълкувателно решение,с което да се уеднакви съдебната практика, също е обстоятелство, което е основание за допускане на касационно обжалване. Излага и съображения в подкрепа на неправилността на извода, че представения документ не удостоверява вземанията срещу длъжника и иска определението да се отмени и да се постанови да се издаде исканата от заявителя заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Ответникът по частната жалба [фирма] - [населено място], [община] не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, и по основателността на частната жалба, констатира следното: Обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане, с което се прегражда по - нататъшното развитие на делото, но обжалваемият интерес е до 10 000 лв.: вземане 5177.14 лв., законна лихва и разноски, по търговско дело - длъжникът е търговец по см. на чл.1 ТЗ и вземането е основано на търговска сделка по см. 286 ал.1 ТЗ. По изложените съображения частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане и не могат да се обсъждат доводите на жалбоподателя по искането за допускане на касационно обжалване и по основателността на жалбата. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение