Определение № 380 от 26.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3494/2018 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадени от З. И. Й. чрез адв.Й. Й. срещу решение № 3361 от 28.05.18г.по в.гр.дело № 3238/18г.на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения от същата страна срещу ТП на НОИ София град иск с правно основание чл.1 от ЗУТОССР, за признаване за установено спрямо него, че има придобит трудов стаж – 4 г.7 м. и 29 дни,през периода от 1.02.1973г.до 30.09.1977г.,през който е работил по трудово правоотношение при 8 –часов работен ден и срещу месечно възнаграждение на длъжността „инструктор” при ЦК на Д. – отдел „ИВД”. Настоящият състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС намира,че касационната жалба е недопустима. Съгласно чл.280 ал.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5 000 лв. В разглежданият случай спорът е трудов по смисъла на чл.357 ал.1 КТ и не касае изключенията,визирани в посочената по –горе разпоредба на ГПК, поради което касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.