Определение № 791 от 24.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3439/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Агенция „Митници” срещу решение №732 от 07.12.2012г по гр.дело № 1156/2012г. на Русенски окръжен съд, в частта с което е потвърдено решение от 23.07.2012г по гр.д.2737/2012г на Русенски районен съд, в частта по уважени срещу касатора искове на основание чл. 344 ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 от КТ ,поради незаконосъобразно уволнение на ищцата на основание чл. 328 ал.1 т.2 предл. второ КТ без съкращението да е реално и без да е извършен задължителният в случая подбор. В касационната жалба и в изложение по допускане на касационно обжалване се сочи основание чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК без да е формулиран правен въпрос Изразява се теза ,че когато работодателят намалява щата, подборът е негово право, а не задължение .Според изложението работодателят поначало не е длъжен да извърши подбор ,това е правна възможност. Защитата изтъква ,че реално съкращение е било налице, а въззивният съд е приел обратното. Ответницата Г. Т. Х. е заявила писмен отговор, с който оспорва основанията за допускане на жалбата до разглеждане по същество .Претедира разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, който довод на касатора не е подкрепен с обосновка и не е свързан с формулиран правен въпрос. Преди всичко, в изложението си касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил решаващата воля на съда. Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС, разрешен правният въпрос е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело Въпросът не следва да преформулира оплакване за неправилност на обжалваното решение, за възприемане на фактическа обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства .Необходима е ясна формулировка на правния въпрос ,за да се прецени значението му за изхода по конкретното дело. В случая касаторът не сочи въпрос, свързан с решаващия извод на съда за липса на реално съкращение в щата за заеманата от ищцата длъжност, макар защитата да счита ,че обстоятелствата са налагали друг извод на въззивния съд в тази насока,а не оспорваният. Общото условие на чл. 280 ал.1 ГПК за формулиране на правен въпрос не е изпълнено от касатора. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, както е в настоящия случай, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение. За пълнота следва да се изтъкне и правната несъстоятелност на тезата ,поддържана от защитата на касатора. Съображенията ,че подборът не може да бъде вменяван в задължение на работодателя, няма опора в закона и игнорира установената съдебна практика по прилагането му На ответницата по жалбата следва да се присъдят 600 лева разноски за настоящата инстанция Воден от горното ВКС ІІІ г.о