Определение № 845 от 18.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2389/2014 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 5991/26.VІ.2014 г. на С. З. З. от [населено място], [община], област Б., подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 241 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, от 13.VІ.2014 г., постановено по т. д. № 1597/2014 г., с което е била оставена без разглеждане касационната му жалба срещу въззивното решение № 359/25.ХІ.2013 г. на Пернишкия ОС по гр. д. № 693/2013 г. Оплакванията на частния жалбоподател З. са за постановяване на атакуваното прекратително определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от предходния тричленен състав на ВКС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира отменяването му и допускане на касационната жалба срещу въззивното решение до разглеждане в пр-вото по чл. 288 ГПК. Инвокирани са доводи, че макар цената на предявения срещу [фирма]-София иск да е била в размер на 2 216.26 лв., меродавно било, че завеждането му е станало още при действието на отменения процесуален закон, а съгласно § 25 от ПЗР на ЗИДГПК (ДВ, бр. 100 от 21.ХІІ.2010 г.) „висящите производства се разглеждат по досегашния ред”. Ответната по частната жалба [фирма]-София не е ангажирала становище на свой представител по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното определение на предходния тричленен състав на ВКС за прекратяване на касационното пр-во по чл. 288 ГПК. В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното касационно пр-во по чл. 288 ГПК, настоящата частна жалба на С. З. З. от [населено място], [община] ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. За да прекрати касационното пр-во по чл. 280 ГПК предходният тричленен състав на ВКС е съобразил, че цената на всеки един от двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска на З. срещу Банката е била под законоустановения минимум от 5 000 лв., поради което е ирелевантно обстоятелството дали делото е гражданско или търговско. В процесния случай от значение е, че въззивното решение на Пернишкия ОС, което настоящият частен жалбоподател е атакувал пред ВКС, е било постановено на датата 25.ХІ.2013 г., т.е. след влизането в сила на сега действащата, считано от 21.ХІІ.2010 г., редакция на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Що се отнася до правилото на § 25 от ПЗР на ЗИДГПК (ДВ, бр. 100 от 21.ХІІ.2010 г.), то се отнася до заварените - в съответната съдебна инстанция – производства по делата към датата на влизане в сила на този закон, а именно 21 декември 2010 г. Несъмнено е, че в процесния случай производството пред Пернишкия ОС е приключило по реда на отменения процесуален закон за въззивното обжалване, след като в първостепенния съд делото по исковете на З. срещу [фирма]-София е било заведено още на 9.ІІ.2007 г. Подаването на касационната му жалба обаче, е предпоставено от наличието на въззивно решение, датиращо от 25.ХІ.2013 г. и постановено по искове, чиято цена е под първия законоустановен минимум от 5 000 лв., съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Ето защо, като е съобразил, че е налице влязъл в сила съдебен акт в хипотезата по чл. 296, т. 1 ГПК, предходният тричленен състав на ВКС е постановил правилно /законосъобразно/ определение за прекратяване на касационното пр-во по чл. 288 ГПК, което ще следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение