Определение № 285 от 20.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1658/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. М. Б. срещу решение № 162/22.03.2021 г. по в. т. д. № 2 562/2020 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 260 068/28.09.2020 г. по т. д. № 729/2019 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от касаторката срещу „Инженеринг за механизация на животновъдството – 2000“ ООД искове по чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В касационната жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон и процесуалния закон, както и необоснованост. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на съдопроизводствените правила, изискващи обсъждане на всички събрани по делото доказателства, което е довело и до неговата необоснованост. В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава допускане на касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението се формулират въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили изводите на въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1. За задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност като ги съпостави едно с друго и съпостави установените факти от всяка едно доказателство с останалите и посочи ясно кои от фактите приема за установени и въз основа на кои доказателства, съответно кои обстоятелства приема за неустановени.

2. За задълженията на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните.

3. „Дължи ли съдействие за изпълнение кредитор, за когото изпълнението е станало безполезно /понеже е било необходимо да се изпълни в определения срок и изпълнението му е доставено от друг/, и може ли да изпадне в забава такъв кредитор по смисъла на чл. 95 ЗЗД и с последиците по чл. 96, ал. 1 ЗЗД – освобождава ли се длъжникът от собствената му забава?“

4. „Предвид уговорения в договора период за изпълнение, естеството на търговската дейност на ищеца – оборудване на животновъдно стопанство чрез инвестиции, за които е одобрена финансова помощ от ДФ „Земеделие“ и е договорен краен срок за това, следва ли да се приеме, че срокът за изпълнение придава на тези вид договори характера на фикс сделки, поради което даването на срок за изпълнение не е необходимо по чл. 87, ал. 2 ЗЗД?“.

В изложението се сочи, че първите два въпроса са разрешени от въззивния състав в отклонение от практика на ВКС, обективирана в ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1953 г., решение № 65/2014 г. по т. д. № 1656/2013 г. на II ТО, решение № 63/2020 г. по гр. д. № 2763/2019 г. и решение № 76/2020 г. по т. д. № 771/2019 г. на II ТО. Относно вторите два въпроса се твърди наличие на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

От касатора е формулирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено. Претендира се присъждане на разноски, сторени пред трите съдебни инстанции.

От ответника по касация „Инженеринг за механизация на животновъдството – 2000“ ООД е подаден отговор, с който се оспорва подадената касационна жалба. Сочи се, че тя не отговаря на селективните критерии, предпоставящи развитие на касационно производство. Въззивната инстанция е обсъдила всички доказателства, събрани по делото. С отговора се претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

С атакуваното в настоящото производство решение на Апелативен съд София е прието, че предявените от А. М. Б. срещу „Инженеринг за механизация на животновъдството – 2000“ ООД искове по чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в общ размер от 92 557, 91 лв., са неоснователни. По делото безспорно е установено, че страните са обвързани от валиден договор за доставка и монтаж на селскостопански машини /вътрешна торова лента, външна торова лента, доилна инсталация, съставена от централен млекопровод, индивидуални поилки и млекоохладителен танк/, които следва да бъдат извършени в 60-дневен срок от плащане на аванс, представляващ 90% от уговорената цена в размер на 99 120 лв. За безспорно е прието и обстоятелството, че ищцата е превела на ответното дружество аванс в уговорения размер, както и, че на 05.11.2018 г. е отправила покана за разваляне на договора поради неизпълнение от страна на ответника. От въззивния състав са споделени изводите на първоинстанционния съд, че чрез писмени и гласни доказателства ответникът е установил изпълнение на задължението си да закупи и достави описаната в договора техника, както и обстоятелството, че не я е монтирал единствено поради неоказано от страна на ищцата съдействие. Кредитирани са показанията на доведените от ответника свидетели, които са твърдяли, че изпълнение по договора е започнало, но не е било довършено поради недопускане на изпратените от ответното дружество работници в обекта на ищцата. Тя неоправдано е отказала съдействие, поради което от състава на Апелативен съд София е приложено правилото на чл. 96 ЗЗД. В заключение е прието, че не е налице виновно неизпълнение от страна на ответника, което да обуславя право на ищеца да развали договора. Ето защо, решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска по чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е потвърдено.

Първите два въпроса, поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаят задълженията на въззивния съд да разгледа всички, заявени във въззивната жалба доводи, както и да изложи мотиви във връзка с тях. Те са обуславящи изводите на съда и са разрешени в противоречие с практика на касационната инстанция, цитирана от касатора, както и с казуална практика на ВКС, служебно известна на състава, а именно решение № 27/28.06.2017 г. по т. д. № 2430/2015г. на ТК, I ТО, решение № 715/2010 г. по гр. д. № 139/2010 г. на IV ГО, решение № 283/2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на IV ГО, решение № 101/2015 г. по т. д. № 1740/2014 г. на I ТО, решение № 219/2014 г. по гр. д. № 1325/2014 г. на III ГО, и др. Въпросите кореспондират с наведените от жалбоподателя касационни основания за допуснати процесуални нарушения поради игнориране на наведените от него в качеството му на въззивник възражения.

Останалите два въпроса нямат характеристиката на правни, разяснена с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д .№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като са хипотетични. Твърдения за наличие на фикс сделка на се били наведени в исковата молба, нито са били обсъждани в поставеното от Апелативен съд София решение. Поради тази причина тези въпроси не могат да обусловят достъп до касационен контрол на въззивното решение.

В заключение, достъп до касационен контрол следва да бъде допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за отговор на въпроса: В какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно решение, уточнен съгласно указанията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 851, 16 лв.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС