Определение № 3684 от 06.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3998/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. К. Г. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 116/ 14.05.2025 г. по гр.д.№ 437/ 2024 г., с което частично е потвърдено и частично е отменено решение на Русенски окръжен съд по гр.д.№ 157/ 2023 г. и като краен резултат са отхвърлени предявените от жалбоподателя против „Винарски съюз“ АД, с.Нисово, обл.Русе и Д. Б. Р. искове за заплащане солидарно на обезщетение за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на дясно око на 17.03.2018 г в размер на 120 000 лв и за заплащане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на ляво око в размер на 20 000 лв, ведно със законната лихва върху обезщетенията от 17.03.2018 г. до окончателното им плащане. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят повдига въпросите 1. “Деликтната отговорност по чл. 50 от ЗЗД ангажира ли се когато вредоносният резултат е причинен преимуществено в резултат на специфичните характеристики на вещта, причинила увреждането? Възлагането на работа като основание за носене на деликтна отговорност / чл. 49 от ЗЗД / игнорира ли се от вредата от вещи / чл. 50 от ЗЗД /, когато вредоносният резултат е настъпил поради специфичните характеристики на вещта с която е боравил увреденият ?“; 2. „Участието на пострадалия в трудова дейност заедно с трети лица на селскостопански обект, собственост на ответниците, извършването на специфични технологични операции на лозовия масив, липсата на трудов договор, липсата на лични предпазни средства и инструктаж за безопасни условия на труд не представляват ли юридически факти, установени с гласни и писмени доказателства, които юридически факти ангажират деликтна отговорност на собственика на лозовия масив и организиралия трудовия процес?“; и 3. „Доказването на всички елементи от състава на института на непозволеното увреждане допуска ли възможност да се отхвърли искова претенция за деликтна отговорност?“. Според касатора първият от тези въпроси е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, за останалите поддържа, че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен това твърди, че обжалваното решение е очевидно неправилно по съображенията, изложени в касационната жалба. Ответната страна „Винарски съюз“ АД оспорва жалбата като поддържа, че по първия въпрос няма противоречива съдебна практика, а останалите не са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Евентуално излага съображения по същество за правилност на обжалваното решение. Ответната страна Д. Р. не взема становище по жалбата. Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. За да отхвърли възраженията за недопустимост на решението на първоинстанционния съд поради произнасяне по непредявен иск /с правна квалификация чл.49 ЗЗД, а не с правна квалификация чл.50 ЗЗД/, въззивният съд посочил, че ищецът очертава предмета на спора чрез излагане на обстоятелствата, на които се основава искането му. Правната квалификация на предявения иск била дейност на съда, при която същият се ръководи именно от твърденията на ищеца и от наведените от него обстоятелства, на които се основава искането. В случая ищецът изложил, че на 12.03.2018 г. започнал работа в лозов масив на ответното дружество без трудов договор, без да му е провеждан инструктаж и без да са му дадени лични предпазни средства. На 17.03.2018 г., докато издърпвал лозови пръчки, една от тях го ударила в дясното око и му причинила загуба на зрението на това око, а впоследствие намаляло и зрението на лявото му око. Злополуката му причинила неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. При тези твърдения ищецът формулирал искане ответниците да му заплатят солидарно обезщетение за вредите. Правната квалификация на предявените искове била по чл.49 ЗЗД. Отговорността по чл.50 ЗЗД възниквала, когато увреждането е настъпило от обективно присъщи свойства, качества или дефекти на една вещ, а не на действия, свързани с нейната експлоатация и при използване на вещта в нарушение на предписани или общоприети правила. За да отхвърли така квалифицираните искове, въззивният съд приел за безспорно между страните, че на 17.03.2018г. ищецът бил на лозов масив в с.Нисово, обл.Русе, където издърпвал отрязани лозови пръчки от телена конструкция. По неустановен с точност механизъм една от издърпваните пръчки го ударила в дясното око и причинила разкъсана рана на окото с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани. Приет бил за лечение в УМБАЛ „Канев“, гр.Русе, където била установена слепота на дясно око и намалено зрение на ляво око. С експертно решение № 1004 от 26.03.2019 г. му била призната 70% трайно намалена работоспособност. От заключението на съдебно медицинската експертиза било видно, че загубата на зрение на дясното око е постоянна и необратима. Заболяване имало и лявото око, с рецидивиращи епизоди на обостряне, довеждащи до прогресивно намаляване на зрението на това око. При извършена по повод инцидента проверка, Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Русе констатирала, че нямало данни ищецът да е полагал труд в ответното дружество и не можело да бъде обявено по чл.405а КТ съществуването на трудово правоотношение. По повод инцидента също така с постановление от 19.04.2019 г. било образувано досъдебно производство /ДП/ № 665/ 2019 г. за извършено престъпление по чл.134 ал.1 т.1 НК, прекратено с постановление от 12.11.2021 г. поради изтичане на предвидената в закона давност. По гр.д.№ 1410/ 2021 г. на Русенски районен съд, образувано по искова молба на Т. Г. срещу „Винарски съюз“ АД,-с.Нисово, били отхвърлени исковете му за установяване съществуването на трудово правоотношение за извършване на обща земеделска работа в лозов масив в с.Нисово и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 510 лв и неимуществени вреди в размер на 120 000 лв. поради изгубено зрение на дясното око. Съдът приел, че механизмът на получаване на увреждането е посоченият от ищеца - удар от лозова пръчка в окото му при издърпването й от него от теловете на лозовия масив. Чия е собствеността на този лозов масив и кой го стопанисва било без значение за иска по чл.49 ЗЗД, искове по чл.50 ЗЗД не били предявени. Въпреки това съдът изложил, че липсвали доказателства на посочената дата ищецът да е работил в лозов масив, стопанисван от „Винарски съюз“ АД, нито че му било възложено извършването на работата по издърпване на лозови пръчки от телове. Свидетелските показания не установявали твърденията на ищеца, че Д. Р. е възложил на хора да събират временни работници за лозовите масиви, стопанисвани от управляваното от него дружество, нито че тези хора са били упълномощени от ответниците да правят това. Дори да се приемело, че на Г. му била възложена работа по издърпване на лозови пръчки, не можело да се установи възлагането на тази работа да е извършено именно от ответника „Винарски съюз“ АД. За това свидетелствала единствено майката на ищеца, а нейните показания не кореспондирали на другите доказателства по делото. Материалите по досъдебното производство, образувано за разследване на инцидента, не можели да се ползват като доказателства в настоящия процес. Принципът на непосредственост не позволявал решението на съда да се основава на свидетелски показания събрани в друго производство, в т.ч. в досъдебно производство, на постановления на прокурора, други констатации и мнения на разследващите органи. Дори да се приемело, че са налице косвени доказателства, които, обсъдени в тяхната съвкупност, могат да обосноват извода, че „Винарски съюз“ АД възложило работата на ищеца Г., липсвали доказателства за твърденията на ищеца за неизпълнение на изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Използването на предпазни очила като лично предпазно средство законодателството предвиждало като необходимо при дейности, свързани с боравене с машини и инструменти, които биха могли поради естеството си да представляват опасност и да създават риск за здравето на работещия с тях. Издърпването на вече изрязани лозови пръчки от теловете в лозов масив не било свързано с работа с машини и инструменти и не представлявало източник на риск за здравето. Лозовата пръчка сама по себе си също не представлявала такъв източник, освен ако върху нея не се въздейства физически неправилно от лицето, упражняващо въздействието. В случая предотвратяването на възникването на евентуална опасност при извършване на работата, предвид същността, характера и естеството й, зависела изцяло от способностите на лицето и начина на изпълнение на работата. Затова не можело да се приеме, че при тази работа е налице конкретен риск точно от увреждане на очите, за да възникне за възложителя задължение за предоставяне на предпазни очила. Полученото нараняване се дължало единствено на проявена груба небрежност от ищеца при осъществяване на дейността. Затова и било без значение непровеждането на инструктаж - работата по издърпване на отрязани лозови пръчки от телове не се характеризирала със сложност и не изисквала специални знания, умения и опит. Освен това от свидетелските показания било видно, че фактически инструктаж бил извършен – на работниците било казано какво и как да извършват, обяснен им бил начина на работа. Така мотивираното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Съгласно установената практика, „очевидна неправилност“ е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. В случая жалбоподателят не излага твърдения, които да сочат на очевидна неправилност, неговите доводи са за нарушение на материалния закон и необоснованост, а те не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК. Касационно обжалване не следва да бъде допуснато и по формулираните правни въпроси. Първият от тях, за който се твърди наличие на допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК, не обуславя обжалваното решение. Въз основа на твърденията в исковата молба съдът е квалифицирал спорното право по чл.49, а не по чл.50 ЗЗД, поради което съпоставката на отговорността по двете разпоредби е без значение за решението му по същество. Освен това въпросът не кореспондира на фактическите установявания на въззивния съд, който не приел, че вредоносният резултат е причинен преимуществено в резултат на специфичните характеристики на вещта, с която е боравил увреденият и която е причинила увреждането. Обратно, въззивният съд е установил, че вредоносният резултат се дължи не на спецификите на вещта, с която е боравил увреденият, а на проявената от него груба небрежност при боравенето с тази вещ. Останалите въпроси не отговарят на изискванията, които ал.1 на чл.280 ГПК поставя към общото основание за достъп до касационен контрол. Съгласно задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, правният въпрос по смисъла на цитираната разпоредба е този, който е включен в предмета на спора и разрешаването му обуславя решаващата правна воля на съда, а не въпрос по правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На тези изисквания въпросите на касатора под номера 2 и 3 не отговарят. Вторият въпрос предпоставя от доказателствата по делото да е установено, че ищецът е участвал в трудова дейност заедно с трети лица на селскостопански обект, собственост на ответниците, извършвайки специфични технологични операции на лозовия масив, без трудов договор, без предоставени лични предпазни средства и без проведен инструктаж за безопасни условия на труд. Това е въпрос, свързан именно правилността на обжалваното решение, доколкото въззивният съд не е приел посочените обстоятелства за установени от писмените и гласните доказателства. Проверка за правилността на фактическите установявания на въззивния съд в производството по чл.288 ГПК не може да бъде правена. Същото се отнася за третия въпрос. Той предпоставя, че в производството са доказани всички елементи от състава на института на непозволеното увреждане, въпреки което исковата претенция за ангажиране отговорността на ответниците е отхвърлена. Касае се за въпросително формулиран довод за неправилност на въззивното решение, който не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК. По изложените съображения съдът