Определение № 60793 от 06.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1862/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. В. К., чрез адв. М. Л. против решение № 71/04.03.2021 г. по в. гр.д. № 1420/2020 г. на Окръжен съд Благоевград, с което след отмяна на решение № 908358/27.01.2020 г. по гр.д. № 1134/2020 г. на Районен съд Благоевград, предявените от касатора против Община Благоевград ЕАД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са отхвърлени. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 4/01.02.2021 г. по т.д. № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, според което ако работодателят се е съгласил, че притежаваните от работника или служителя образование и/или квалификация не представляват обективна причина за изпълнението на трудовата функция при сключване на трудовия договор, но впоследствие е прекратил трудовото правоотношение, поради липсата им за заемане на съответната длъжност, работодателят всъщност ще се позовава на въведените от него изисквания при приемане на работа, за които той самият е приел, че не са били пречка да се изпълнява трудовия договор. Позоваването от работодателя, в тези случаи, на основанието за прекратяване на индивидуалния трудов договор по чл.328, ал.1, т.6 КТ, за липса на изискуемите образование и/или професионална квалификация, ще противоречи на общия принцип, установен в чл.57 от Конституцията на Република България, да не се допуска злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява права и законни интереси на другите“, поради което следва да бъде отречено. Касаторът поддържа, че след като работодателят го е приел на работа, без да е отговарял на изискванията за образование и квалификация, той не би могъл да прекрати трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ. На следващо място се поддържа неправилност на изводите на въззивния съд, че в случая не е налице злоупотреба с право, доколкото с оглед вида и характера на възложената на ищцата работа, въведените допълнителни изисквания за длъжността и по-специално професионалната квалификация „юрист“, са свързани с характера на работата. Твърди се, че при съпоставка между двете длъжностни характеристики, утвърдени съответно на 01.12.2015 г. и на 26.02.2020 г., се установява, че е променено единствено изискването за необходимата професионална квалификация за изпълнение на длъжността, а именно – юрист, а общото описание на работата, която се извършва от лицето, заемащо длъжността главен експерт „Управление на човешките ресурси“, както и трудовите функции и основните задължения за длъжността, са абсолютно идентични, което води до извод, че основанието на чл.328, ал.1, т.6 КТ е използвано от работодателя целенасочено за уволнение на конкретен служител, т.е. налице е злоупотреба с право. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК следния въпрос: Представлява ли връчването на нова длъжностна характеристика на работник или служител нов юридически факт, който да послужи за прекратяване на безсрочно трудово правоотношение по чл.328, ал.1, т.6 КТ. Правни въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК не са формулирани. Наведени са само твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС – Тълкувателно решение № 4/01.02.2021 г. по т.д. № 4/2017 г. на ОСГК и със съдебната практика на ВКС, обективирана в решение № 85 от 19.03.2013 г. по гр.д. № 760/2012 г. на IV г.о., решение от 19.11.2011 г. по гр.д. № 143/2010 г. на IV г.о., решение от 8.07.2010 г. по гр.д. № 978/2009 г. на IV г.о. и решение № 207 от 02.10.2014 г. по гр.д. № 2355/2014 г. на III г.о. Поддържа се и основанието на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на решението без излагане на конкретна обосновка. Ответната страна по жалбата – Община Благоевград, чрез пълномощника си юрисконсулт В. К. е депозирала отговор, в който заявява становище за неоснователност на изложените в касационната жалба доводи за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон. За да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, въззивният съд е приел следното от фактическа и правна страна: трудовото правоотношение на ищцата Е. К. е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6, пр.2 КТ – не притежава професионална квалификация „юрист“; при сключване на трудов договор № .....-ЧР-Д/........ г. на основание чл. 70, ал.1 вр. чл.68, ал.1, т.3 КТ /за определено време - до завръщане на замествания служител/ ищцата е приела възложената й от работодателя длъжност Главен експерт „Управление на човешките ресурси“ в Отдел „Правно-нормативно обслужване и обществени поръчки“, без да отговаря на изискванията за висше образование по специалността „право“ с магистърска образователно-квалификационна степен и минимален професионален опит от 2 г., като очевидно и работодателят е приел, че обстоятелството, че служителят не отговоря на поставените изисквания за заемане на длъжността, не представлява обективна пречка за ефективно изпълнение на работата, вкл. при осигуряване на съдебна защита на работодателя по трудови и служебни спорове; при преназначаването й на длъжност Главен експерт „Управление на човешките ресурси“ в Дирекция „Правно – нормативно обслужване и обществени поръчки“, извършено с допълнително споразумение от 01.12.2015 г., изискванията за тази длъжност са занижени, като се изисква висше образование и магистърска образователно-квалификационна степен, а видно от длъжностната характеристика за длъжността, задължението за съдебна защита на работодателя по трудови и служебни спорове, не фигурира; с допълнително споразумение от 16.02.2017 г., срокът на договора от такъв за определено време е променен на договор за неопределено време на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ, като ищцата е преназначена на длъжност Главен експерт „Управление на човешките ресурси“ в Отдел „Правно-нормативно обслужване човешки ресурси“ в Дирекция „Правно – нормативно обслужване и обществени поръчки“, като видно от длъжностната характеристика, връчена й на 17.02.2017 г., към посочените изисквания за висше образование и квалификация е добавено и изискването за 2 годишен минимален професионален стаж; с утвърждаването на 26.02.2020 г. на новата длъжностна характеристика за заеманата от ищцата длъжност, са въведени допълнителни изисквания за професионално направление – „право“, професионална квалификация – „юрист“ и удостоверение за придобита юридическа правоспособност, т.е. налице е нов юридически факт след сключването на трудовия договор; прието е, че работодателят може да променя изискванията за образование и квалификация с щатно разписание и длъжностна характеристика, щом те не са нормативно определени, респ. не влизат в противоречие с нормативно определените, като това е въпрос на целесъобразност, поради което съдът не е компетентен да се произнася относно нужната квалификация за изпълняваната работа и обективната необходимост от въведената промяна, стига да не нарушава императивни правни норми, вкл. злоупотреба с право; видно от длъжностната характеристика за длъжността, заемана от ищцата по силата на безсрочното трудово правоотношение, сключено на 16.02.2017 г., преките задължения включват: изготвяне на конкурсна документация за назначаване на държавни служители и служители по трудово правоотношение, подготвяне на проект на заповед за назначаване, изготвяне на заповеди за изменение на служебни правоотношения, анекси към трудови договори, за прекратяване на трудови и служебни правоотношения, подготвяне и своевременно оформяне на трудови договори и други документи, свързани с назначения, оформяне на трудови и служебни книжки, изготвяне на нормативни и вътрешни актове в съответствие с ЗБУТ, подготовка на проекти на заповеди за ползване на платен и неплатен годишен отпуск и пр.; изхождайки от вида и характера на възложената на ищцата работа, въззивният съд е достигнал до извод, че въведените допълнителни изисквания за длъжността, са свързани с характера на работата в отдела, поради което наведените от ищцата доводи за злоупотреба с право от страна на работодателя, са неоснователни; прието е, че въпросните промени в изискванията са в резултат на утвърдения от кмета на общината на 25.02.2020 г. Устройствен правилник на ОА – Благоевград, с който е регламентирана цялостната дейност и функционалните задължения на отделните звена и длъжности, а не само на заеманата от ищцата длъжност; анализът на обективираните в чл.31 функции на отдела, към който е длъжността, заемана от ищцата /осъществява процесуално представителство на общината пред съдилища в страната; изготвя жалби, искови молби, писмени становище, писмени отговори по образуваните съдебни дела, осигурява спазването на законността на издаваните административни актове и сключваните договори от кмета на общината, дава мнение по законосъобразността на проектите за нормативни актове, решенията на общинския съвет, изготвя необходимите документи за възникване, изменение и прекратяване на трудовите и служебните правоотношения и т.н. /, опровергават доводите й за недобросъвестност на работодателя; за неоснователни са приети възраженията на ищцата за немотивираност на процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, както и че действителното основание за прекратяване на последното е друго – съкращаване на щата, а доводът за несъответствие на щатното разписание с нововъведеното изискване за длъжността, е счетен за ирелевантен за законността на уволнението; във връзка с доводите на ищцата в писмената й защита, че уволнението й е незаконно с оглед разрешението, дадено в ТР № 4/01.02.2021 г. по т.д. № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд е посочил, че в резултат на преназначението й с допълнителното споразумение от 16.02.2017 г., тя е отговаряла на тогавашните изисквания за заемане на длъжността, на която е преназначена за неопределено време, поради което последвалото изменение на изискванията за заемане на тази длъжност, извършено от работодателя с утвърдената на 26.02.2020 г. длъжностна характеристика, се явява нов юридически факт по смисъла на соченото тълкувателно решение, поради което работодателят е имал право да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ. Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения: Съгласно разясненията по т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Това следва от обстоятелството, че с посочването от касатора на правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, се определят рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. В конкретния случай в изложението не са формулирани конкретни въпроси, за които се поддържа, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, в т.ч. и задължителна такава, а се преповтарят наведените в касационната жалба основания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, като не се прави разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК и общите основания за неправилност на решението – чл.281, т.3 ГПК. Настоящият състав приема, че поставеният в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК единствен въпрос, не обуславя допускане на касационно обжалване, тъй като отговорът на същия няма никакво значение за изхода на спора. В конкретния случай въззивният съд е приел, че работодателят може да променя изискванията за образование и професионална квалификация на длъжностите с щатното разписание и/или с длъжностната характеристика, когато изискванията не са определени в нормативен акт, както и че с оглед спецификата на конкретната работа и нуждите на предприятието, той може да въведе и по-високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност, което е въпрос на целесъобразност, който не подлежи на съдебен контрол, освен при направен довод за злоупотреба с права от страна на работодателя, в който смисъл е и трайната и непротиворечива практика на ВКС – решение № 71 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 284/2012 г., решение № 321 от 31.10.2011 г. по гр. д. № 13/2011 г. на IV г.о. на ВКС. Даденото от въззивния съд разрешение, че в случая е налице основанието на чл.328, ал.1, т.6 КТ, тъй като новите по-високи изисквания за професионална квалификация са въведени от работодателя с длъжностната характеристика след сключване на трудовия договор, към който момент работникът или служителят е отговарял на първоначалните изисквания за заемане на длъжността, е в съответствие с даденото в т. 2 от ТР № 4/01.02.2021 г. по т.д. № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, разяснение. Мотивиран от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. При този изход на спора на насрещната страна по касационната жалба следва да се присъдят своевременно поисканите и сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, които съгласно чл.78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП и чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ са в размер на 50.00 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,