Определение № 2165 от 15.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1003/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. А. Б., приподписана от адв. Д. А., срещу въззивното решение № 15/05.01.2026г., постановено по в.гр.д. №2724/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2065 от 08.04.2024г. по гр.д. № 12854/2022г. на СГС, ГО, 2 състав. С него са отхвърлени предявените от С. А. Б. срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД за сумата от 187 459,38 лева, представляваща дадено при отпаднало основание / влязло в сила на 27.06.2020г. съдебно решение по чл. 422 ГПК, с което исковете са частично отхвърлени/, както и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 219 250,54 лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода от 10.06.2011г. до 06.12.2022г. Касационната жалбоподателка поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Твърди, че има противоречие в мотивите на акта относно датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. Сочи, че съдът е изложил теоретични разсъждения относно силата на пресъдено нещо на решението по иска по чл. 422 ГПК, но изводите не били съобразени с конкретните факти. Касаторката излага, че заявеното възражение за прихващане от страна на банката е останало неуточнено и неконкретизирано, а размерът на вземането – недоказан. Неясно било в каква връзка е коментирана солидарната задълженост по отношение на предявения иск за връщане на получена без основание сума от извършена публична продан на имот, собственост само на кредитополучателя. По подробно изложените доводи се претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна и уважаване на исковите претенции. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, като се поставят следните въпроси: 1. „Силата на пресъдено нещо /СПН/ на решение №1007 от 18.05.2020г. по т.д. № 26/2020г. на САС, ТО, 15-ти състав преклудира ли правото на банката да релевира възражение за прихващане със сумата от 150 956,20 евро, представляваща начислена от нея възнаградителна лихва за вноски с падеж 10.05.2011г. – 10.06.2023г., както и сума в размер на 7 930,16 евро, представляваща такса за управление на кредита за същия период при съобразяване диспозитива на решението и датата му на влизане в сила?“, по който се сочи разрешаването му в противоречие с т. 2 на Тълкувателно решение №3/2017г. по т.д. №3/2017г. на ОСГТК на ВКС и практиката на ВКС, обективирана в решение №50143/04.07.2023г. по т.д. № 1707/2020г. на 2 т.о., решение № 50160/13.02.2023г. по т.д. № 1391/2021г. на 2 т.о., решение №50068/05.07.2024г. по т.д. № 618/2022г. на 2 т.о.; 2. „Кога изявлението на ищеца /банката/ за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита е достигнало до знанието на кредитополучателя и в тази връзка от коя дата кредитът се счита за предсрочно изискуем? С подаването на заявлението по чл. 417 ГПК? С предявяване на искова молба по чл. 422 ГПК? С отговора на исковата молба по гр.д. №12854/2022г. на СГС“; 3. „Приемайки, че изявлението на банката за обявяването на кредита за предсрочно изискуем в заявлението по чл. 417 ГПК за недостигнало до знанието на длъжника в производството по чл. 422 ГПК прави ли това заявление „правно нищо“ в последващи съдебни производства между страните и в правния мир изобщо още повече в хипотезата на успешно проведена публична продан на ипотекиран в полза на банката недвижим имот?“, като по последните два въпроса касаторът сочи, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по касационната жалба – „Юробанк България“ АД я оспорва по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 11.05.2026г. чрез процесуалния си представител – адв. П. П.. Претендира да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение по подробно изложените съображения. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че по силата на договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит от други банки № HL 44228 от 13.11.2008г., сключен между „Юробанк И Еф Джи България” АД, /с предишно наименование „Българска пощенска банка” АД/, и С. А. като кредитополучател, банката й е предоставила кредит в размер на 181 500 евро, а като обезпечение С. А. е учредила договорна ипотека върху следния собствен недвижим имот: УПИ № VII - 581, кв. 10 по плана на [населено място], местност „Вилна зона Малинова долина – Терена“, с площ от 720 кв. м, заедно с построената в същия подробно описана жилищна сграда, завършена в „груб строеж”, със застроена площ от 133,60 кв.м. и РЗП от 323,60 кв.м. Посочил е, че е уговорено задълженията по договора да се погасяват ежемесечно на вноски, включващи главница и лихва, всяка в размер на 1548,08 евро, дължими на 10-то число на месеца, следващ датата на усвояване на кредита. Изтъкнал е, че по договора солидарно отговорни за погасяване на задълженията са Р. Е. П. / съпруг на кредитополучателката/ и Роза Т. И., двамата встъпили в дълг с описаните договори. Въззивният съд е приел, че поради неплащане на вноски, на 09.05.2011г. „Юробанк И Еф Джи България” АД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т.2 ГПК, по което е било образувано ч.гр.д. № 766/2011г. на РС - [населено място], като по същото са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 10.06.2011г. и изпълнителен лист от 07.11.2011г. срещу тримата съдлъжници за следните суми: 180 705,00 евро – главница, ведно със законната лихва върху нея от 10.06.2011г. до окончателното заплащане; 28 064,34 евро - договорни лихви за периода 10.07.2010г. - 03.05.2011г.; 791,19 евро - такси за периода 10.01.2009г. - 03.05.2011г.; 1 979,78 лева – застрахователни такси за периода 10.01.2009 г. - 03.05.2011 г.; 8 236,89 лв. - държавна такса и 5277,24 лв. адвокатско възнаграждение по заповедното производство. За събиране на тези вземания ЧСИ И. М. - К. е образувала изп.д. № 298/2011г., като е изнесла на публична продан ипотекирания в полза на банката недвижим имот – собственост на С. Б.. След продажбата на имота, на 13.09.2012г. ЧСИ К. е разпределила в полза на банката сумата от 316 075,11 лв. за вземането по изпълнителния лист и 90 лева - за разноски с привилегия, направени от банката, като сумата е преведена на 06.06.2013г. САС е приел, че на 27.06.2020г. е влязло в сила решение № 1007 от 18.05.2020г. на САС, ТО, 15 състав, постановено по в.т.д.№ 26/2020г., в което е изрично посочено, че не е налице обявена предсрочна изискуемост на кредита преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Предвид горното по иска по чл. 422 ГПК съдът е признал, че С. Б. и другите съдлъжници /Р. Е. П. и Роза Т. И./, дължат на банката само вноските с настъпил падеж до 24.02.2020г. или следните суми: 32 132,33 евро - падежирала главница, плюс законната лихва върху нея от 10.06.2011г. до окончателното плащане; сумата от 28 064,34 евро - непогасена падежирала договорна лихва до 09.05.2011 г. /датата на подаване на заявлението в съда/; 791,19 евро - договорни такси до 09.05.2011г.; и 1 979,78 лева - застрахователни такси, дължими за периода 28.01.2010г. - 01.02.2011г. В останалата част исковете по чл. 422 ГПК са отхвърлени. С решението С. Б. е осъдена да заплати на банката сумата от 8 764 лв. - разноски по делото. Въззивният съд е посочил, че на 15.01.2021г. С. Б. е поканила банката в седемдневен срок да й върне сумата от 187 459,38 лева, представляващи разликата между получените 316165,11 лева от публичната продан на ипотекирания имот и 128 705,73 лева – размера на признатото задължение съгласно решението на САС. Софийски апелативен съд е кредитирал изслушаното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, като е приел, че към дата на предсрочна изискуемост - 22.03.2023г. (датата на отговора на ИМ), дължимите суми по процесния кредит са: главница в размер общо на 144 889,09 евро / 283 378,42 лева/, от които падежирали са 1 113,82 евро /2 178,44 лв./ за периода 10.03.2020г. - 10.05.2020г. и 17 241,26 евро / 33 720,97 лв./ за периода 10.06.2020 г. - 10.03.2023 г., като сумата 126 534,01 евро е предсрочно изискуема главница; възнаградителна лихва в размер на 94 625,89 евро / 185 072,16 лева/, от която 59 138,34 евро / 115 665,53 лв./ - остатък от лихвата за периода 10.05.2011 г. - 18.05.2020 г. и 35 487,56 евро / 69 407,63 лв./ - лихва за периода 18.05.2020г. - 22.03.2023г.; наказателна лихва за периода 10.04.2020г. - 22.03.2023 г. в размер на 5 067,77 евро /9 911,70 лева/; такса за управление за периода 10.06.2020г. - 10.03.2023г. в размер на 1 846,62 евро /3 611,67лева/; такса за просрочие - 25,05 евро / 48,99 лева. Изводът на експерта е, че общо са падежирали задължения в размер на 246 454,42 евро или 482 022,94 лева, поради което при прихващане няма разлика над дължимата в полза на банката сума до реално преведената й от ЧСИ, тъй като дължима сума към банката е в по - голям размер, т.е. остава дължим остатък по кредита в полза на банката в размер на 117 842,99 лева / 60 252,16 евро/. Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд е посочил, че с оглед влязлото в сила съдебно решение по чл. 422 ГПК са преклудирани със СПН всички възражения на касаторката досежно правопораждащите факти, включително евентуалното наличие на неравноправни клаузи по ЗЗП по процесния договор за кредит. САС е изтъкнал, че когато между страните е отречено съществуването на предявените вземания на банката като неизискуеми към момента на приключване на съдебното дирене, няма пречка същите вземания да бъдат предмет на нов иск при твърдение за нов факт - настъпване на изискуемостта след края на съдебното дирене по предходното дело. САС е изложил, че съгласно чл. 422, ал. 4 ГПК в тези случаи не се издава обратен изпълнителен лист по правилата на чл. 245, ал. 3 ГПК, с оглед обективните предели на СПН, които във връзка с предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК се отнасят само до наличието на предпоставките по т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК и правото на кредитора да пристъпи към изпълнение, но не и относно съществуването на задълженията на длъжника по договора за кредит. Въззивният съд е приел, че вече е настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора за кредит с връчване на препис от отговора към исковата молба на страната на 13.07.2023г. По подробно изложените доводи е счел, че няма пречка да се релевира възражение за прихващане за вземанията на банката по договора за кредит с позоваване на нов факт - настъпила предсрочна изискуемост. САС е изтъкнал, че съгласно задължителната практика по т. 2 от ТР № 3/2017г. от 27 март 2019 г. по тълкувателно дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането, дължима по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Счел е, че до този момент са дължими всички договорни и наказателни лихви, както и дължимите такси за обслужване на кредита и точно по този начин е направило изчисленията си вещото лице. Въззивният съд е приел за неоснователно възражението за изтекла погасителна давност, като е посочил, че правото на иск за вземане при неоснователно обогатяване се погасява с общата петгодишна давност (чл. 110 ЗЗД), като в случаите на чл. 55, ал. 1 предл. 3 ЗЗД тя започва да тече от отпадането на основанието, т.е. влизане в сила на решението, с което установителният иск по чл.422 ГПК е бил частично отхвърлен - 27.06.2020г., а искът е предявен на 06.12.2022г. САС е приел за неоснователни доводите на ответника, че давността е започнала да тече от публичната продан на имота на 13.09.2012г., когато ЧСИ К. е разпределила в полза на банката сумата от 316 075,11 лв., респ. считано от 06.06.2013г., когато сумата е постъпила в банката. САС е изложил подробни мотиви и относно солидарността на длъжниците по договора за кредит, включително бившия съпруг на касаторката. С така изложените мотиви, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения: Не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Първият поставен от касаторката въпрос е фактологичен и не може да обуслови допускането на касационно обжалване. Вторият въпрос по изложението е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд за отхвърляне на исковете предвид уваженото възражение за прихващане на ответната банка и възприетото относно дължимите суми с оглед констатациите относно настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Същият удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, като следва да бъде обобщен и преформулиран като въпрос относно предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост по договор за банков кредит. По същия е налице задължителна практика на ВКС по т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК, Тълкувателно решение № 3/27.03.2019г. по т.д. № 3/2017г. на ОСГТК, както и практика, обективирана в решение № 50165/11.07.2023г. по т.д. 829/2021г. на 1 т.о. на ВКС и мн. др., поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка съответствието му с дадените разрешения. При извод за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, не следва да се обсъжда соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност. Останалите въпроси съставляват оплаквания за допуснати нарушения от страна на въззивния съд, т.е. основания по чл. 281, т. 3 ГПК, и по тях съдът ще се произнесе с решението по чл. 290 ГПК. С оглед горното въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следния обобщен и уточнен въпрос: „Относно предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост по договор за банков кредит“. С оглед обжалваемия интерес по спора, възлизащ на сумата 406 709,20 лв. / 187 459,38 лв. – главница и 219 250,54 лв. – лихва/, дължимата държавна такса е 4 158,95 евро / с левова равностойност 8134,20 лв./, която касаторката следва да внесе по сметката на ВКС. След представяне на документ за внесена държавна такса, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. Воден от горното, Върховният касационен съд, Първо търговско отделение