Определение № 485 от 18.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 947/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на фирма-Р.-П. против решение № 360/11.07.2011 г. по т.д. № 472/2011 г. на Пловдивски АС, с което се потвърждава решение № 96/14.03.2011 г. по т.д. № 663/2010 г. на Пазарджишки ОС в частта, с която касаторът е осъден да заплати на фирмо АД-П. сумата 13 871.59 лв. мораторни лихви за забавено плащане по процесните 6 фактури, като е присъдено адв.възнаграждение за защита от юрисконсулт. Ответното АД е подало отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че приетото от П., че НЗОК е равнопоставен гражданско-правен субект и за него важи принципа в чл.81,ал.2 ЗЗД, /че когато длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, това не го освобождава от отговорност/, противоречало на Р № 2/22.07.2007 г. по к.д. № 12/2006 г. на КС. Твърди се още, че неприлагането на чл.81,ал.1 ЗЗД било в противоречие с Р 68/4.02.2000 по гр.д. 1127/99 на ВКС. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: В приложното поле по чл.280,ал.1 ГПК не се включват решенията на КС и актовете на Върховният административен съд. По чл.280, ал.1, т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение по реда на отменения ГПК, в което същият въпрос е разрешен по различен начин-т.3 ТР 1/2009 ОСГТК. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос. Въпросът, доколко в конкретния случай е налице обективна невъзможност за изпълнение по смисъла на чл.81,ал.1 ЗЗД, не е правен, а фактически въпрос. Освен това, липсва идентитет между двете решения, тъй като представеното Р по гр.д. 1127/99 на ВКС касае неизпълнение на задължение за доставяне на родово определени вещи, а обжалваното решение е за забавено плащане на парично задължение. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.