Определение № 212 от 27.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 872/2021 г.

Производството е по чл. 284 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Екселпринт”ЕООД против определение № 260175/25.01.2021 г. по ч.гр.д.№ 2913/2020 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 260352/26.08.2020 г. по гр.д.№ 19641/ 2019 г. на Пловдивски районен съд. С потвърденото определение е прекратено производството по предявен от жалбоподателя против „ Комуникационни технологии „ЕООД отрицателен установителен иск по чл.424 ГПК, тъй като не са отстранени нередовности на исковата молба, съответно указани от съда. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, с доводи за процесуално нарушение - непредоставен му допълнителен срок за отстраняване нередовности на исковата молба, след предприемане процедурата по връчване исковата молба на ответника, доколкото последната е индиция, че съдът предходно е счел за отстранена нередовността. Акцентира на несъобразяването от съда, че във водените срещу него заповедни производства със заявител ответното дружество, не е бил представен договорът за наем от 31.07.2008 г., на който същото основава претенциите си. Липсата на такъв договор страната визира като новооткрито за нея обстоятелство, по смисъла на чл.424 ГПК. Непредявяването на установителен иск от кредитора, при оспорване с възражение по чл.414 ГПК една от издадените заповеди за изпълнение, жалбоподателят също визира като „новооткрито обстоятелство„, както и самото завеждане на първото заповедно производство и начина на връчване на първата заповед за изпълнение, което оспорва като нередовно. Счита въззивното определение и немотивирано. Оспорва и становището на съда, че между двете заповедни производства липсва каквато и да било връзка на обусловеност. Ответната страна – „ Комуникационни технологии „ЕООД – не е депозирала становище по частната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е депозирана от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл. 275 ал.1 ГПК и срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: Ищецът „Екселпринт„ ЕООД е предявил против „ Комуникационни технологии„ЕООД отрицателен установителен иск, за недължимост на сума от 24 000 лева – сбор от дължима наемна цена по договор за наем на машини от 31.07.2008 г., за периода м. април 2014 г. – м. март 2019 г., за което вземане кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист и провел принудително изпълнение срещу ищеца. Позовава се на обстоятелството, че към заявлението не е представен договора за наем, сочен като основание за претенцията. Заповедта е била връчена с прилагане презумпцията на чл.50 ал.2 ГПК, липсата на предпоставки за която страната е оспорвала с подадено възражение по реда на чл.423 ГПК ,оставено без уважение. Позовава се и на последващо подадено от ответното дружество заявление, за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК – за стойността на наетите машини, поради прекратяване на договора, без да са върнати на наемодателя и доколкото в сочения, но отново непредставен договор за наем от 31.07.2008 г. е уговорена клауза с тази опция при прекратяване на договора - връщане на вещите или заплащане на цената им. Срещу така издадената втора заповед за изпълнение – за сума от 24 800 лева –кредиторът не е предявил установителен иск, в указания му от съда срок, предвид депозираното от ищеца възражение по чл.414 ГПК. Изложени са обстоятелства във връзка с нередовност на връчването на призовките за доброволно изпълнение – чрез самия взискател, доколкото и двете дружества имат едни и същи адреси на управление. Интереса си от предявяване на иска ищецът обвързва с наличие на „ новооткрити обстоятелства „, а именно – изявлението на ответника в подаденото второ по ред заявление за издаване на заповед за изпълнение / за цената на наетите вещи /, че наемният договор е прекратен. С факта на прекратяване на договорната връзка, според ищеца, отпадат всякакви облигационни задължения между страните. Независимо, че прекратяването не е посочено от заявителя с конкретна дата, самият ищец твърди, че такова е настъпило преди м. април 2014 г. / началния момент на исковия период по първата заповед за изпълнение - за дължими наемни вноски /. Като новооткрито обстоятелство страната сочи и отмяната на чл.4 от Наредба № 6/20.02. 2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, в сила от 01.03.2008 г., с решение на Върховен административен съд от 22.10.2019 г.. – последващо на издадените заповеди за изпълнение. Така ищецът счита, че последните са били издадени по незаконосъобразен образец и на това основание не могат да породят правни последици. По същество ищецът акцентира на обстоятелството, че подадените заявления не са били придружени с надлежни твърдения и необходимите доказателства, установяващи всички релевантни за претенциите на ответното дружество обстоятелства. С разпореждане от 13.03.2020 г. съдът е указал на ищеца, че сочените от него обстоятелства не отговарят на характеристиката на „ новооткрити „ по смисъла на чл.424 ал.1 ГПК, поради което му е предоставил срок да заяви надлежни такива. В подадената уточнителна молба ищецът поддържа вече заявеното, като за новооткрити обстоятелства сочи и обезсилването на втората заповед за изпълнение, поради непредявен от кредитора установителен иск, самият факт на непредявяването му, а постановените във връзка с обезсилването на втората заповед за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист разпореждания и определения на Пловдивски районен и Пловдивски окръжен съд сочи като писмени доказателства, обективиращи осъществили се в миналото факти, от съществено значение за спора. Първоинстанционният съд е счел за неотстранена указаната нередовност на исковата молба и прекратил производството и оттук невъзможна преценката за допустимостта на иска по чл.424 ГПК, с оглед правния интерес на ищеца. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, като е приел, че доколкото заповедта за изпълнение на паричното задължение, чието съществуване с настоящия установителен иск се оспорва, е стабилизирана – след оставено без уважение възражение на ищеца – длъжник, подадено по реда на чл.423 ГПК, същият не би могъл да я оспорва поради обстоятелства, които е могъл и е бил длъжен да релевира чрез процесуалните способи преди влизането й в сила. Именно такива обстоятелства, обаче, съдът намира, че ищецът навежда с исковата молба, респ. че не навежда доводи за новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за дълга, за чието съществуване да е бил в неизвестност. Съдът е приел, че между двете заповедни производства – с различен предмет, независимо от общото основание - договора за наем от 31.07.2008 г. – не съществува връзка на обусловеност, но и факта на прекратяване на договор, заявен във второто заповедно производство не може да представлява новооткрито обстоятелство за страна по същия, която не оспорва, а дори се позовава на това прекратяване, при това с дата, предхождаща началния момент на исковия период. Позовавайки се на т.16 от ТР № 4/ 2014 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която допустимостта на специалния установителен иск по чл.424 ГПК предпоставя надлежно излагане на твърдения за съществуване на факти, чието установяване би предпоставило извод за недължимост на вземането, въззивният съд е счел, че така предявеният иск е недопустим. В изложението по чл.280 ГПК, жалбоподателят формулира следните въпроси: 1/ Следва ли въззивният съд в мотивите си да даде отговор на въведените в жалбата доводи за неправилност на първоинстанционния акт и да обсъди доказателствата, събрани по надлежния ред ?; 2/ Следва ли да бъде даван нов срок за отстраняване нередовности на исковата молба, след като е разпоредено извършване на процедура по чл.131 ГПК ? ;3/ Позоваването на ищеца по иск по чл.424 ГПК, който за първи път узнава за влязлата в сила заповед за изпълнение от призовка за доброволно изпълнение, на това, че липсва договор между него и ответника - заявител в производството по чл.410 ГПК, новооткрито обстоятелство ли е ?; 4/ Фингираното връчване и влизането в сила, поради това връчване, на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, води ли до установяване, че твърдените в едностранното заповедно производство обстоятелства са новооткрити за ищеца по иск, с правно основание чл.424 ГПК? Допълнителните селективни критерии са посочени общо в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – поради противоречие с ППВС № 1/1953 г.,ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решения по гр.д.№ 2885/2016 г. и гр.д.№ 3871/2016 г. на ІV г.о. – и чл.280 ал.1 т.3 ГПК, единствено с цитирането на разпоредбата. Немотивирано се сочи очевидна неправилност на въззивното определение, по чл.280 ал.2 пр. трето ГПК. Първият от въпросите не кореспондира на действителното съдържание на мотивите на въззивното определение, в което са обсъдени всички наведени от ищеца във въззивната му частна жалба доводи за неправилност на първоинстанционното определение, концентрирани до факта на липсващи в заповедните производства доказателства, за сключен между страните договор за наем, в евентуалност - факта на прекратяването му, заявен от кредитора с подаденото второ заявление, за събиране на вземане от стойността на наетите, но невърнати вещи. Въззивният съд е посочил, че оспорването изобщо на облигационна връзка с ответника ищецът е следвало да си осигури чрез процесуалните способи за защита срещу заповедта за изпълнение - с възражение по чл.414 ГПК, а при твърдените от него обстоятелства по нередовност на връчването на ПДИ - чрез възражението по чл.423 ГПК, оставено без уважение. Посочил е, че факта на прекратяването на облигационната връзка не би могъл да е новооткрито обстоятелство за ищеца,позоваващ се на самото прекратяване, доколкото същото предполага и предходно сключване на договора между тези страни. По същество съдът е съобразил,че искът по чл.424 ГПК не е такъв за преодоляване на пропуски в защитата на страната, а за съобразяване на факти, съществували към момента на произнасянето на заповедния съд, за които страната, но не поради собственото си бездействие, не е била в известност или на новооткрити писмени доказателства за иначе известни й, но останали недоказани, отново не по нейна вина, факти от съществено значение за спора. Факти и доказателства от такова естество, въззивният съд не е счел, че ищецът навежда, съответно представя, което изключва и необходимостта от коментар на самите доказателства. Вторият от въпросите е правно несъстоятелен, тъй като не кореспондира с процесуално задължение на съда за многократно оставяне на исковата молба без движение за отстраняване на нередовността й, ако веднъж такава възможност е предоставена, още по-малко с оглед предприета процедура по връчване на исковата молба на ответника. Цитираната съдебна практика е негодна да обоснове допълнителния селективен критерий по така поставения въпрос, дори да се счете, че същият удовлетворява общия такъв, доколкото се отнася единствено до до задълженията на въззивната инстанция / първи въпрос / Третият въпрос, на който въззивният съд е дал отрицателен отговор, формално удовлетворява общия селективен критерий. Не се обосновава допълнителен такъв единствено с цитирането на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, съобразно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, според които във всяка от хипотезите му е необходимо посочването на непълната, неясна или противоречива правна норма, чието тълкуване предпоставя отговор на въпроса. Както вече се посочи, цитираната съдебна практика е относима само към процесуалните задължения на въззивна инстанция. Четвъртият въпрос е нелогично формулиран.От начина на връчване на ПДИ се цели установяване квалификация на едно обстоятелство, като новооткрито по смисъла на чл.424 ГПК. Както вече се посочи, нередовността на връчването на заповедта за изпълнение е предявима чрез възражение по чл.423 ГПК. Съществува или не договор със заявителя и прекратен ли е същият, съответно кога и на какво основание, когато сам се позовава на това прекратяване, ищецът обективно знае по време и до приключване на заповедното производство, като страна в облигационната връзка. Дори да се приеме за удовлетворяващ общия селективен критерий, по аналогични на предходно изложените по трети въпрос съображения, не се явява удовлетворен допълнителния селективен критерий. Жалбоподателят не е мотивирал очевидна неправилност на въззивното определение. Съобразно утвърдената практика на ВКС, очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение.Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен от действително вложения. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, когато приложението й е обосновано от възприетата в решението фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или нарушение на процесуално правило, когато от отказа или нарушението е предпоставен решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационното обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, установимо от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност. Никоя от преждеизложените форми на очевидна неправилност не е обективно установима от мотивите на въззивното определение, а горепосоченият коментар, във връзка с формулираните въпроси, потвърждава по начало правилността му. Относими към иск по чл.424 ГПК са само факти и обстоятелства, съответно доказателства за такива факти и обстоятелства, относно възникването и съществуването на спорното правоотношение, респ. по основанието на присъденото вземане, изискуемостта и размера му. Не са такива фактите, свързани с провеждането на самото заповедно производство и връчването на призовката за доброволно изпълнение, нито произнасянията на заповедния и съда, упражняващ инстанционен контрол, са писмени доказателства по смисъла на чл.424 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение