Определение № 337 от 08.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1876/2021 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество "Бул Инс" АД срещу решение №260131 от 07.05.2021г. по в.т.д. №299/2020г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 3 състав, в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение №130 от 06.11.2019г. по т.д.№79/2019г. на Хасковски окръжен съд, ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено на основание чл.432 от КЗ да заплати на Б. Г. А., действащ лично и със съгласието на своята майка Г. Б. А. сумата 40 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на А. Г. А., при застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 20.05.2014г., в [населено място], по вина на застрахования при ответното дружество водач на лек автомобил марка „Рено 5“, с рег. [рег.номер на МПС] – П. С. С., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2016г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, тъй като е в нарушение на правото на обезщетяване на реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек и противоречи на принципа на справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД. Касаторът твърди, че решението е постановено в противоречие с разрешенията в ТР №1 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, като въззивният съд неправилно е приел, че ищецът попада в кръга лица, легитимирани да претендират застрахователно обезщетение в конкретния случай, мотивирайки наличието на особено близка връзка между ищеца и неговата сестра с положението на очакване от страна на брата за изхода от лечението на сестра му. Счита, че от събраните доказателства не се установява визираното в ТР №1 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС изключение, а именно поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между ищеца и починалата му сестра да е станала толкова силна, че да е заместила връзката с възходящите му майка и баща, от които той е отглеждан. Също прави оплакване, че съдът не е отговорил изрично на всички направени с въззивната жалба оплаквания. Оспорва като занижен и размера на приетото от съда съпричиняване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касационният жалбоподател поставя следните правни въпроси: 1. Може ли въззивният съд да обоснове особена близка връзка между брат и сестра от наличието на данни за продължителна почти три месеца кома, по време на която ищецът е бил в постоянно очакване или на събуждането, или на смъртта на своята сестра? 2. Може ли особената близост между брат и сестра да бъде създадена след настъпването на ПТП при условие, че за наличието на такава близост се изисква взаимност в отношенията брат - сестра? 3.Постоянното очакване от страна на брата за събуждането или смъртта на сестрата, водещо до негативни изживявания, нормално ли е за съответната родствена връзка или е изключително по своя характер? Поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Също така касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителните разяснения в ППВС №4/23.12.1968г. и в ТР №1 от 21.06.2018г. на ВКС по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК, както и с решение №92/17.11.2020г. по т.д. №1275/2019г. на ВКС, ТК, II т.о. в което се приема, че за да е налице особено близка връзка между роднини, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по – голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Ответникът по касация Б. Г. А., действащ лично и със съгласието на своята майка Г. Б. А., поддържа, че не са налице основанията за достъп до касация по поставените от ЗД "Бул Инс“ АД въпроси, както и че касационната жалба е неоснователна. Подробни съображения излага в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е активно материалноправно легитимиран да получи обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта на неговата сестра А. Г. А., вследствие на ПТП, настъпило на 20.05.2014г., в [населено място], по вина на водача на лек автомобил марка „Рено 5“, с рег. [рег.номер на МПС], П. С. С.. Приел е за безспорно установени наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“, сключена с ответника ЗД "Бул Инс“ АД за автомобила „Рено 5“,вината на водача за настъпване на ПТП, механизмът на причиняване на ПТП и причинната връзка между него и настъпилата смърт на А. А.. Позовал се е на разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК, като е намерил за установени предпоставките, очертани в мотивите на тълкувателното решение, свързани със съществуването на особено близка привързаност между ищеца и неговата сестра, поради която смъртта на А. А. е причинила на ищеца морални страдания с интензитет, надхвърлящ обичайния. Съобразявайки характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания след смъртта на неговата сестра, въззивният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 50 000 лева, като е намалил този размер с 20%, тъй като е приел за доказано възражението на касатора за съпричиняване от страна на пострадалата, изразяващо се в това, че тя е пътувала без поставен предпазен колан. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Трите въпроса, формулирани в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК не отговарят на общия критерий по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросите не съставляват материалноправни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, доколкото са свързани с преценка на правно значимите факти и събраните по делото доказателства за тях, следователно отговорът им е фактологично обусловен. Всички въпроси са израз на несъгласието на касатора с извода на въззивния съд, че тревогата и притеснението, които ищецът /тогава малолетен/ е изпитвал в периода, през който сестра му е била в кома, както и несбъднатата надежда тя да се възстанови, са допринесли за по- мъчителна реакция на нейната смърт. Следва да се отбележи, че преценката на въззивния съд за особено близка връзка между ищеца и неговата сестра и за претърпени от него морални болки и страдания, надвишаващи обичайните, не се базира единствено на обстоятелството, че пострадалата е била в кома преди да почине, а на съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства за съществувалите между двамата отношения преди произшествието и за промените в поведението и характера на Б. А. след нейната смърт. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правният въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. В настоящия случай в касационната жалба, инкорпорираща изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, се въвеждат доводи, че от събраните по делото доказателства не се установява визираното в Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тълк. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС изключение, при което поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между ищеца и неговата починала сестра да е станала толкова силна, че да е заместила връзката с родителите. Така също се твърди, че не са съобразени задължителните указания по приложението на чл.52 от ЗЗД, дадени с ППВС №4/23.12.1968г. Тези доводи не съставляват въпроси по приложение на закона, а съставляват оплаквания за необоснованост на въззивното решение, съответно биха съставлявали основание за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281, т.3 от ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол на решението. Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съставлява самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол на атакувания акт, без да се разглеждат сочените от касатора допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Дори да се приеме, че тъй като цитираната в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК практика касае критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън очертания в ППВС №4/1961г. и ППВС №5/1969г. кръг, както и критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, то касаторът поставя като обуславящи за изхода на спора тези въпроси, в случая не са налице допълнителните предпоставки за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Съгласно задължителната практика, обективирана в Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тълк. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №4/25.05.1961г. и ППВС №5/24.11.1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на посоченото Тълкувателно решение е прието, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС №4/25.05.1961г. и ППВС №5/24.11.1969г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е особено близка житейска връзка по смисъла на посоченото Тълкувателно решение, са различни за всеки конкретен случай и не могат да бъдат обобщени в решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК, а следва да се преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на събраните по него доказателства. В настоящия случай въззивният съд в съответствие с константната практика е обсъдил обстойно всички събрани по делото доказателства, включително свидетелските показания относно съществувалите между ищеца и неговата по – голяма сестра отношения на обич и привързаност, както и относно полаганите от сестрата грижи и активното й, ежедневно участие и подкрепа в заниманията на по – малкото дете, като въз основа на тях е направил извод, че по делото е доказано съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между двамата. Установил е, че вследствие смъртта на своята сестра ищецът е претърпял страдания с интензитет, надхвърлящ обичайния, като е изтъкнал настъпилата промяна в характера и отношенията му с околните. Отчел е и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на пострадалата А., които са причинили допълнителни страдания на семейството и в частност на по – малкия й брат. Съдът е изтъкнал, че тъй като момичето е изпаднало в кома и това състояние е продължило в периода от 20.05.2014г. до 17.08.2014г., осемгодишният й брат в продължение на няколко месеца е бил в постоянно очакване на нейното събуждане или смърт. При тези фактически констатации, изводът на въззивния съд за наличие на материалноправна легитимация на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата сестра, не е в отклонение от задължителната практика на ВКС. Проверката на преценката на въззивния съд, че събраните по делото доказателства обосновават извод за съществувала между ищеца и починалата особена близка емоционална връзка, по своята същност предствалява проверка на обосноваността на обжалваното решение, която не може да бъде извършена в производството по чл.288 от ГПК. Материалноправният въпрос относно приложението на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, също е относим към предмета на конкретното дело, но не се доказва наличието на релевираната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. В цитираното от касатора ППВС №4/23.12.1968г. са дадени разяснения, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са моментът на настъпване на смъртта, възрастта и общественото положение на пострадалия, както и действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност /цитираното от касатора решение №93/23.06.2011г. по т.д. №566/2010г. на ВКС, II т.о., както и и служебно известните на настоящия състав решение №158/28.12.2011г. по т.д. №157/2011г. на ВКС, I т.о. решение №101/18.04.2018г. по т.д. №1858/2017г. на ВКС, II т.о., решение №334/13.11.2018г. по т.д. №2690/2017г. на ВКС, II т.о. и други/. В случая, при определяне на размера на справедливото обезщетение въззивният съд е взел предвид възприетите от съдебната практика критерии, изложил е фактите по спора, анализирал ги е поотделно и в тяхната съвкупност, изяснил е конкретното им значение за определяне на размера на обезщетението, съобразил е и установеното съпричиняване, изразяващо се в това, че А. А. е пътувала в автомобила без поставен обезопасителен колан. С оглед изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивски апелативен съд. При този изход на спора ЗД „Бул Инс“ АД следва да бъде осъдено да заплати, на основание чл.38 от ЗАдв, на адв. Р. И. М. сумата 1297,50 лева адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд