Определение № 50126 от 24.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3084/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Република България /ПРБ/ с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 72 от 23.05.2022 г. по гр.д.№ 142/ 2022 г., с което е потвърдено решение на Хасковски окръжен съд от 02.02.2022 г. по гр.д.№ 480/ 2021 г. и по този начин ПРБ е осъдена да заплати на В. Т. С. 30 800 лева обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение, за което е оправдана с влязла в сила присъда по НОХД № 544/ 2019 г. по описа на Хасковски районен съд, ведно със законната лихва от 17.02.2020 г., като за разликата до пълния предявен размер от 75 000 лв претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди е отхвърлена. Касационна жалба срещу въззивното решение е подал само ответника, поради което в отхвърлящата исковете част това решение, по чиято валидност няма съмнения, е влязло в сила. Касаторът ПРБ обжалва решението в осъдителната му част и като основание за допускането му до касационен контрол повдига правния въпрос „Кои са критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението?“. Касаторът поддържа, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (ВКС). Ответната страна В. Т. С. оспорва жалбата с доводи по същество (за правилност на обжалваното решение), без да взема отношение по наличието на предпоставки за достъп до касационен контрол. Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. За да уважи предявените искове до размер 30 800 лв, въззивният съд приел за установено, че против ищцата било водено досъдебно производство № 174/ 2017 г. по описа на ОД МВР - Хасково, прокурорска преписка № 1012/ 2017 г., по което й било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.311 ал.1 вр. чл. 26 ал. 1 НК. С влязла в сила присъда по НОХД № 544/ 2019 г. по описа на Хасковски районен съд ищцата била призната за невиновна в извършването на престъплението и била оправдана. Ищцата била неосъждана, работела като нотариус с район на действие Хасковски районен съд от 1998 г., била с висше юридическо образование, преди това работила и като адвокат. Наказателното производство срещу нея продължило около 1 година и 9 месеца, като й била взета мярка за неотклонение „подписка“. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че исковете са доказани по основание и че по този въпрос страните не спорят. Спорът бил само за размера на дължимото обезщетение. За да определи този размер съдът приел, че преди образуване на наказателното производство ищцата била прям, открит, сърдечен и интересен човек, контактна, с чувство за хумор, колегиална. Тя преживяла воденото срещу нея наказателно производство много тежко, още повече че то било широко разгласено по медии и социални мрежи, по форуми в интернет. Засегната била и от негативни коментари на колеги юристи. Положението се влошило на съдебната фаза на процеса, при което във всяко заседание ищцата била разтреперана, напрегната и притеснена. Наказателното производство предизвикало значителен отлив от клиенти, а се налагало и кантората на ищцата да бъде затворена поради това, че предвид психическото й състояние била в невъзможност да работи. От друга страна съдът приел, че по делото нямало доказателства за здравословни проблеми у ищцата, които да са в причинна връзка с воденото наказателно производство. Като отчел продължителността на наказателно производство, обвинението за престъпление, което не е тежко, но във връзка с професионалното качество на ищцата, обстоятелството, че евентуална осъдителна присъда би сложила край на професионалната й кариера, както и невъзможността за упражняване на други юридически професии, мярката за неотклонение с нисък интензитет, личните и професионалните притеснения, продължителността на натрупания професионален опит, непълното възстановяване от преживяното, медийно отразяване на случая, липсата на здравословни проблеми, съдът намерил, че сумата от 30 000 лева е адекватен паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди от цялото наказателно производство. При тези мотиви на инстанцията по същество, поставеният като основание за допускане на касационното обжалване правен въпрос е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. При определяне на размера на обезщетението съдът е съобразил указанията, дадени с Постановление на Пленума на Върховния съд № 4 от 1968 г. Взел е предвид конкретните установени по делото обстоятелства, които намерил за релевантни при определяне на справедливия размер на обезщетението и същите са подложени на преценка в мотивите към съдебния акт. Дали преценката му е правилна, в производството по чл.288 ГПК не може да се проверява, но даденото разрешение по поставения правен въпрос е в съответствие със задължителната практика на ВКС. По тези съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и