Определение № 50454 от 27.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1513/2022 г.
ВКСI търговско отделение27.06.2023 г.докладчик Васил Христакиев
Диспозитив
Оставя без уважение искането на жалбоподателя „Резон“ ООД за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Не допуска касационно обжалване на решение № 121/23.02.2022 г. по т. д. № 988/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд. Осъжда „Резон“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на Г. Р. Х., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 2200 лв. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове:
Мотиви
Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Резон“ ООД. Ищецът Г. Х. оспорва жалбата. По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Първоинстанционният съд е уважил предявения установителен иск по чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, като е признал за установено нарушение на авторското право на ищеца върху кръстословица, публикувана за първи път на 28.10.2004 г., извършено от ответника чрез използване – възпроизвеждане и разпространение – на произведението без съгласието на автора с публикуването му в бр. 172
от 09.09.2010 г. на вестник „София днес“. По жалба на ответника въззивният съд е потвърдил решението. Като е споделил мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК, е изложил и допълнителни съображения, с които е отхвърлил като неоснователно оплакването за недопустимост на иска поради злоупотреба с право. Отхвърлил е и довода за липса на творчество при създаването на кръстословицата по съображения за недоказаност при възложена върху ответника доказателствена тежест и при положение, че само по себе си използването на технически средства (компютър и компютърна програма) не изключва творческия елемент в процеса на създаването на кръстословицата. Намерил е за неоснователни и доводите за липса на авторство, като е приел, че при първоначалното публикуване на кръстословицата, изпратена от ищеца на ответника, което не се оспорва от ответника, ищецът е бил надлежно обозначен като неин автор. Намерил е за недоказано и възражението за отстъпено безсрочно право на използване. Допускане на касационното обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите:
1) съдът задължен ли е да се произнесе мотивирано по въпросите за даване лично на обяснения от страната във връзка с обстоятелствата по делото, отново в първото открито съдебно заседание, така както е задължен да направи това, за да приеме представените писмени доказателства;
2) задължително ли е първоинстанционният съд, след като се е произнесъл по редовността и допустимостта на предявените искове и допуснати доказателства и доказателствени искания, като в това число е било поискано и ищецът да се яви лично и да отговори на поставени въпроси, а в случай на неявяване да бъде предупреден, че ще се приложат разпоредбите на чл. 176 ГПК, то съдът необосновано да откаже да задължи ищеца да даде отговор на поставените въпроси;
3) длъжен ли е въззивният съд да даде правилна квалификация на спора тогава, когато на страната не са били указани точно подлежащите на доказване факти или съдът не се е произнесъл с отделно определение по въпросите, поставени от ответника за личното явяване на ищеца и за даване на обяснения във връзка с обстоятелствата по делото;
4) за опровергаване на презумпцията за авторство по чл. 6 ЗАПСП приложими ли са общите разпоредби на ГПК и по-конкретно чл. 154 ГПК, че освен с обозначението ©, претендиращият защита по ЗАПСП „автор“ е бил длъжен да докаже авторството си;
5) може ли компютърно генерираното съдържание да бъде обект на авторско право и ако да – на кое лице ще принадлежи правото на авторство;
6) налице ли е „резултат на творческа дейност“ за физическото лице, което използва специализираната компютърна програма за автоматизирано създаване на кръстословици без наличие на творчески принос от негова страна при създаването им,
за които се поддържа, че „точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона“.
По последните два въпроса се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, във връзка с което е направено и искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС.
Първите два въпроса не са обсъждани от въззивния съд, поради което не отговарят на общия критерий за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същите са поставени във връзка с доводите на жалбоподателя за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в необосновано недопускане на обяснения на ищеца и съответно невъзможност да се приложи разпоредбата на чл. 176, ал. 2 ГПК относно фактите, за които ищецът би отказал да даде обяснения. Следва да се отбележи също, че във въззивната жалба не са направени доказателствени искания към въззивния съд във връзка с посоченото процесуално нарушение.
Третият въпрос е отражение на тезата на жалбоподателя, че при неправилни указания за подлежащите на доказване факти за въззивния съд се поражда задължение за определяне на правната квалификация на иска. Следва да се отбележи, че неправилното определяне на правопораждащите факти и неправилното разпределение на доказателствената тежест не винаги се дължат неправилна квалификация на иска от страна първоинстанционния съд, те съставляват самостоятелно процесуално нарушение, което може да бъде допуснато и при правилно определяне на правното основание на исковата претенция. Нормите, регламентиращи дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото, изясняването на твърденията на страните за фактите и отстраняването на противоречията в тях са императивни. При липсата на надлежен доклад не настъпват преклузиите на закона и за въззивното производство – чл. 266, ал. 3 ГПК. Ако направеният от първоинстанционният съд доклад е непълен или неточен, включително и когато този съд не е изпълнил задълженията си по чл. 145, ал. 1 и ал. 2 ГПК и въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия, по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания – т. 2 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящата хипотеза във въззивната жалба няма оплаквания във връзка с доклада, касаещи правната квалификация и разпределението на тежестта на доказване, а са направени оплаквания за недопустимост, за допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционния съд, поради което и по този въпрос не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Четвъртият въпрос е от значение за изхода на спора, но по отношение на същия не е обосновано наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. На поставения въпрос е даден отговор в решение № 256 от 27.04.2017 г. по т. д. № 3378/2015 г. на ВКС, I т. о., с което е прието, че изписването на името на автора върху оригинала, копие или опаковката на произведението, представлява изрично посочен от закона идентифициращ знак, с наличието на който се свърза предположението за авторство. Оборването на презумпцията е в тежест на страната, оспорваща авторството. Ако оспорването се основава на твърдение, че с името, посочено върху произведението, има няколко лица, предположението за авторство се счита оборено, само ако се докаже от оспорващата страна, че някой от другите лица, имащи същото име, е автор на произведението. Наличието на практика на ВКС по въпроса, при липсата на конкретни аргументи за обосноваване на необходимост от изоставянето или осъвременяването ѝ, изключва възможността за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Последните два въпроса относно възможността произведение, при генерирането на което е използвана компютърна програма, да се счита за резултат от творческа дейност и защитим обект на авторско право, не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото не се явяват единствено обуславящи извода на въззивния съд за основателност на иска и в частност за това, че процесната кръстословица съставлява обект на авторското право. Извода си относно характера на процесната кръстословица като произведение – годен обект на авторско право с оглед наличието, респ. липсата на творчески елемент при създаването ѝ, съдът е основал върху процесуалния въпрос относно разпределението на доказателствената тежест и липсата на доказателства, подчертавайки, че използването на техническо средство само по себе си не изключва творческия елемент. Евентуалната неправилност на приетите за установени факти и обстоятелства по спора, както и на формираните правни изводи на база на тълкуване на доказателствата, са основания за необоснованост на въззивния акт и подлежат на проверка съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК, но след допускане на касационното обжалване, основано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос. Ето защо, въпросите не могат да бъдат преценявани като значими за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На следващо място, не е налице и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по отношение на последните два въпроса. Нормата на чл. 3 от ЗАПСП не съдържа изчерпателно изброяване на всички обекти на авторско право, а водещ критерий при определянето на дадено произведение като такъв обект е създаването му в резултат на творческа дейност, което обстоятелство подлежи на преценка за всеки отделен случай. Следователно не съществува неяснота или празнота в закона, която да бъде преодоляна по тълкувателен път, каквото е съдържанието на основанието за допускане на касационно обжалване по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото съгласно разясненията в т. 4 на Тълкувателно решение № 1/19.02.10 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед горното следва да бъде оставено без уважение искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Основната предпоставка за допустимост на преюдициалното запитване е то да бъде отправено от компетентна юрисдикция по смисъла на чл. 267 от ДФЕС, между които безспорно са националните съдилища на държавите – членки. Наред с това преюдициалното запитване следва да бъде отправено в рамките на висящо производство по съществуващ, действителен спор между страните, като прекратяването на главното производство би съставлявало пречка за постановяване на преюдициално заключение от Съда на ЕС. На следващо място поставените преюдициални въпроси следва да имат връзка с предмета на делото, като преюдициалното заключение от Съда на ЕС трябва да е необходимо на националния съд да формира своето вътрешно убеждение при решаването на делото, висящо пред него. Също така допустимостта на преюдициалното запитване е обусловена от възможността правото на ЕС да се приложи към обстоятелствата по конкретния спор, без значение дали то намира пряко приложение или се прилага по силата на препращане в националното право към правото на Съюза. Освен по материя, приложимостта на правото на ЕС е обусловена и от неговото действие по време, като то не намира приложение към фактите, настъпили преди присъединяването на запитващата държава – членка към ЕС или преди влизането в сила на съответния акт от правото на ЕС. Едва при кумулативното наличие на тези предпоставки за допустимост, се поражда задължението за националните съдилища, чиито решения не подлежат на обжалване, да отправят преюдициално запитване до Съда на ЕС. Отделно от изложеното, следва да се посочи още, че произнасянето по искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз е обусловено от допускане на касационната жалба до разглеждане по същество, предвид необходимостта от тълкуване на конкретна, приложима към разглеждания правен спор разпоредба от Общностното право. Следователно, доколкото в случая по изложените по-горе съображения изчерпателно установените от процесуалния закон предпоставки за достъп до касация и разглеждане на касационната жалба по същество не са налице, то отсъства и основание да уважаване на искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС.
По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ищеца направените за касационното производство разноски в размер на 2200 лв.