Определение № 542 от 19.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2772/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Ц. Г. К. ЕГН: [ЕГН] и Б. И. К. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №1700 от 08.07.2019 г., постановено от САС,ГК-8 с-в по в.гр.д. №5654/2018 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение№ 4043 от 18.06.2018 г. на СГС, І ГО,23 с-в по гр.д. № 4709/2017 г., В ЧАСТТА,с която е отхвърлен предявеният от двамата ищци против Гаранционен фонд –гр.София иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2 б.А“ (отм.) за заплащане на разликите в присъдените обезщетения от по 140 000 лева до пълнопредявените- от по 200 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания от смъртта на сина им К. Б. К., причинени при ПТП, настъпило на 14.08.2015г.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1 ГПК. От страна на ответника по касационната жалба ГФ-гр.София не е изпратен писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователни така предявените субективносъединени искове в обжалваната отхвърлителна част, съставът на въззивния съд се е позовал на следното: При ПТП на 14.08.2015 г., предизвикано от виновно нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на л.а. „Рено 19“ Н. С. Ч., чиято гражданската отговорност на водач на МПС не е била застрахована, е причинена смъртта на К. Б. К.-на 19 г.-син на двамата ищци. Вината на дееца и неговото деяние в причинно-следствена връзка със смъртта на Г. са установени със сила на пресъдено нещо от влязлата в сила, като необжалвана, част от първоинстанционното решение, с която исковете са били частично уважени. При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди, съдът е взел в предвид ,че загиналият е бил единствено дете, близките отношения с неговите родители, с които е живял, както преживяната от майката протхрахирана депресивна реакция и проведено медикаментозно лечение. Отчетени са и обичайните душевни страдания, които са преживели родителите от внезапната загуба на загиналия, както и възможността за остатъчни трайни промени в личността. Взето е в предвид и обстоятелството, че ищците са осиновили друго 13 годишно дете, за което се грижат, което е преценено като обстоятелство,компенсиращо негативните преживявания от смъртта на сина им. Изложени са и съображения за това, че уредените в закона лимити на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, дължими от застрахователя, не отменят заместващия характер на този вид обезщетения. С оглед изложеното е определено общо обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 140 000 лева за всеки ищец, до който размер и исковете са счетени за основателни. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи противоречие на обжалваното въззивно решение с ППВС №4/68, както и практика на ВКС/ посочени решения постановени по реда на чл.290 ГПК по въпроса за критериите при определяне по справедливост на размера на обезщетение за неимуществени вреди и как се прилагат тези критерии от съда. Настоящият състав на ВКС,Второ т.о. счита, че липсва такова противоречие, доколкото въззивният съд е взел в предвид и е обсъдил в мотивите всички конкретни обстоятелства от значение за формиране размера на настъпилите за ищците неимуществени вреди, каквото е изискването в задължителната практика на ВКС- т.11 ППВС №4/68. Дали от тях следва точно този размер на обезщетенията в конкретния случай е въпрос по обосноваността на въззивното решение, което не е предмет на преценка по критериите по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК в тази фаза на касационното обжалване. Посочените решения на ВКС по чл.290 ГПК и определените в тях размери на обезщетенията на близките на загинали при ПТП се отнасят за конкретните обстоятелства по съответните спорове и се явяват специфични за всеки един случай поотделно. С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване. Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което