Определение № 509 от 05.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1495/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 7529/21.12.2023 г. (с дата на пощенското клеймо – 20.12.2023 г.), подадена от Т. М. А., А. О. А., М. М. В., Р. О. В., Р. С. И. и З. А. М., чрез адвокат Т. Ц., както и по касационна жалба на С. М. А., чрез адвокат С. С., срещу решение № 212 от 28.11.2023 г. по гр. д. № 522/2022 г. на Окръжен съд – Ловеч, с което е: отменено решение № 114 от 04.07.2022 г. по гр. д. № 616/2021 г. на Районен съд - Тетевен в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от С. М. А. с правна квалификация чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 537 ал. 2 ГПК, с който се иска да се признае за установено по отношение на Т. М. А. и съпруга й А. О. А., М. М. В. и съпруга й Р. О. В., че поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица], с площ на имота по кадастралната карта от 445 кв.м, с номер по предходен план: парцел *, пл. № *, кв. 28, при граници по скица № 15-305940-05.04.2019 на СГКК – Л.: имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***, ведно с построените в имота сгради: жилищна сграда - еднофамилна, с идентификатор ****, със застроена площ от 40 кв.м, хангар, депо с идентификатор ****, със застроена площ от 22 кв.м, на един етаж, и селскостопанска сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 15 кв.м, парцел *, пл. № *, кв. 28 по стария план, както е описан в нот. акт № 54, том ІІ, рег. № 1823, дело № 145/2019 г., е останал в наследство от наследодателя на ищеца С. М. А. и двете му сестри ответници Т. М. А. и М. М. В. - М. А. А., починал на 10.03.2018 г., както е отхвърлено и искането да се отмени нотариален акт № 54/2019 г., като вместо това въззивният съд е признал за установено по отношение на Т. М. А., М. М. В., А. О. А., Р. О. В., Р. С. И. и З. А. М., че С. М. А. е собственик на 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], ведно с построените в имота сгради с идентификатори ****, **** и ****, както и е обезсилил решението по отношение произнасянето по чл. 124 ГПК в останалата му част и е прекратил производството по делото; обезсилено решение № 114 от 04.07.2022 г. по гр. д. № 616/2021 г. на Районен съд – Тетевен в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД от С. М. А. срещу Т. М. А. и съпруга й А. О. А., М. М. В. и съпруга й Р. О. В., Р. С. И. и З. А. М., поради произнасяне по непредявен иск, и е прекратено производството по делото в тази му част; отменено е решение № 114 от 04.07.2022 г. по гр. д. № 616/2021 г. на Районен съд – Тетевен в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 76 ЗН от С. М. А. срещу Т. М. А. и съпруга й А. О. А., М. М. В. и съпруга й Р. О. В., Р. С. И. и З. А. М., с който се иска да се прогласи недействителността на нотариален акт № 55, том ІІ, рег. № 1824, нот. дело № 146/2019 г., с който двете ответници Т. М. А. и М. М. В. продават на Р. С. И. поземлен имот с идентификатор по КККР на [населено място] ***, ведно с построените в имота сгради с идентификатори ****, **** и ****, като вместо това въззивният съд е прогласил на основание чл. 76 ЗН за недействителен договора, обективиран в нотариален акт № 55, том II, peг. № 1824, нот. дело № 146/2019 г., до размера на 1/3 ид. ч.; отменено изцяло решение № 114 от 04.07.2022 г. по гр. д. № 616/2021 г. на Районен съд - Тетевен и решение № 163 от 12.10.2022 г., постановено в производството по чл. 247 ГПК, като вместо това въззивният съд е осъдил Т. М. А. и съпруга й А. О. А., М. М. В. и съпруга й Р. О. В. да заплатят за иска по чл. 124, ал. 1 ГПК по сметка на PC - Тетевен сумата от 50 лв. - държавна такса в първоинстанционното производство и 25 лв. – разноски за заплатена държавна такса във въззивното производство; осъдил Т. М. А., М. М. В., Р. С. И. и З. А. М. да заплатят за иска по чл. 76 ЗН по сметка на PC - Тетевен 50 лв. - държавна такса за първоинстанционното производство и 25 лв. – разноски за заплатена държавна такса за въззивното производство, осъдил С. М. А. да заплати на по сметка на PC - Тетевен сумата от 25 лв. - държавна такса по предявения иск за делба, осъдил Т. М. А. и съпруга й А. О. А., М. М. В. и съпруга й Р. О. В. да заплатят на С. М. А. сумата от 1400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, и сумата от 1700 лв. - разноски за експертизи за двете съдебни инстанции по предявения иск по чл. 124 ГПК и по иска по чл. 76 ЗН; потвърдено решение № 114 от 04.07.2022 г. по по гр. д. № 616/2021 г. на Районен съд – Тетевен в останалата му част (с която е отхвърлен иск с правна квалификация чл. 34 ЗС, във вр. с чл. 69 ЗН, предявен от С. М. А. срещу Т. М. А. и М. М. В., с който се иска допускане на съдебна делба между наследниците на М. А. А. - С. М. А., Т. М. А. и М. М. В., на поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построените в него сгради, на три равни дяла или за всеки един от наследниците по 1/3 ид. ч.). Окръжен съд – Ловеч, сезиран с въззивна жалба от С. М. А., е изложил, че с исковата молба е предявен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК – да се признае за установено по отношение на Т. М. А. и М. М. В., че поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ на имота по кадастралната карта от 445 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с номер по предходен план: № 260, от кв. 28, представляващ парцел *, при граници на имота по скица: имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***, ведно с построените в имота сгради: еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 40 кв.м, брой етажи: 2, без подземни етажи и без самостоятелни обекти в сградата; хангар, депо, гараж с идентификатор ****, със застроена площ от 22 кв.м, брой етажи: 1, без самостоятелни обекти в сградата; селскостопанска сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 15 кв.м, брой етажи: 1, без самостоятелни обекти в сградата, които имоти са описани в нот. акт № 54, том II, рег. № 1823, дело № 145/2019 г. по описа на нотариус И. И. - peг. № 305 на НК, с район на действие Районен съд -Тетевен, с вх. peг. № 1307/04.07.2019 г., акт № 158, том V, дело № 971/2019 г., партидна книга: том 49179, стр. 49180 по описа на СВ - Тетевен, е останал в наследство между ищеца С. М. А. и двете му сестри ответници Т. М. А. и М. М. В. от наследодателя на ищеца М. А. А., починал на 10.03.2018 г., бивш жител на [населено място], с равни права върху него. В хода на производството съдът е конституирал като страни в процеса съпрузите на А. и М., а именно Р. В. и А. А., както и Р. И. и З. М.. Въззивният съд е визирал, че с определение № 239 от 27.03.2023 г. и определение № 670 от 24.08.2023 г. е оставил без движение исковата молба. В указания срок С. М. А. с допълнителни молби, съответно с вх. № 2242/18.04.2023 г., с вх. № 2241/13.04.2023 г. и вх. № 5197/14.09.2023 г., е уточнил, че на основание чл. 124, ал. 1 ГПК предявява иск, с който прави искане да бъде признато за установено между него и ответниците Т. М. А. и М. М. В., че той е собственик на процесния имот *** по силата на наследяване от М. А. А., при равни права с ответниците; уточнил е, че не е предявил иск по чл. 26 ЗЗД; моли на основание чл. 76 ЗН да се прогласи за относително недействителна спрямо него сделката, обективирана в нотариален акт № 32, том III, дело № 1125/1996 г. по описа на PC - Тетевен, като ответници по този иск са Т. М. А., М. М. В., Р. С. И. и З. А. М.; прави искане съдът на основание чл. 34 ЗС, във вр. с чл. 69 ЗН да извърши делба на имот с идентификатор ***, ведно с находящите се в него сгради, при квоти, определени от закона; посочва, че ответници по иска за делба са Т. М. А. и М. М. В.; изрично посочва, че имот с идентификатор *** не е предмет на делба; прави искане по чл. 537, ал. 2 ГПК да се отмени нотариален акт № 54, том II, peг. № 1823, нот. дело № 145/2019 г. Въззивният съдебен състав е намерил за установено следното: От приложените към исковата молба писмени доказателства и заключението от съдебно-техническата експертиза пред тази инстанция, с приложените към него скици и извадка от кадастралния регистър на невижимите имоти, както и от показанията на разпитаните свидетели М. М., К. С. и Т. М. се установява, че А. И. С., с идентични имена А. А. С., А. А. С., А. А. С., А. С. С., е [дата на раждане], починал е на 27.07.1990 г., в [населено място]. Негова съпруга е била М. А. С., починала на 09.01.2007 г. Двамата са имали три деца: дъщеря С. А. С., починала на 15.05.2012 г., син М. А. А., починал на 10.03.2018 г. и син Л. А. А., починал на 24.02.2023 г. С. А. С., с идентични имена: С. А. А., С. А. С., С. А. А., е починала на 16.05.2012 г., без съпруг и деца. М. А. А., с идентично име М. А. А., е починал на 10.03.2018 г., а съпругата му А. М. А., с идентични имена А. М. А., А. С. А., е починала на 24.05.2011 г. Двамата имат три деца: С. М. А., с идентично име С. М. А., женен от 01.02.1988 г. за Р. У. Щ.; Т. М. А., с идентично име Т. М. А., Т. М. А., омъжена от 20.02.1983 г. за А. О. А. (А. У. А.); М. М. В., с идентични имена М. М. А., С. М. А., омъжена от 28.10.1986 г. за Р. О. В.. Л. А. А., с идентични имена С. А. А., С. А. А., е починал на 24.02.2023 г., като има две деца - син А. Л. А. и дъщеря А. Л. А.. Приобретателите на процесния имот Р. С. И. и З. А. М. са сключили брак на 20.05.2018 г. Първият кадастрален и регулационен план на [населено място] е одобрен със заповед № 2436/1936 г., като в кв. 42 е образуван парцел *-* и на 03.05.1972 г. А. И. С. е станал негов собственик по давностно владение (нотариален акт № 93, том I, дело № 193/1972 г. по описа на PC – Тетевен), с пространство от около 1164 кв.м, заедно с двуетажна полумасивна жилищна сграда, като впоследствие от него са образувани парцели *-*, *-* и *-* от кв. 42 по регулационния план на [населено място], като същите са били записани в разписния лист на А. А. С.. Със заповед № 1144/1982 г. се одобрява нов кадастрален и регулационен план, като кварталът става 28, а парцелите, съответно: *-* по регулационния план от 1936 г. става *-* по регулационния план от 1982 г. и имот с идентификатор *** по кадастралната карта; *-* по регулационния план от 1936 г. става *-* по регулационния план от 1982 г. и имот с идентификатор *** по кадастралната карта; *-* по регулационния план от 1936 г. става *-* по регулационния план от 1982 г. и имот с идентификатор *** по кадастралната карта. Впоследствие от общинския парцел * се образува нов парцел * от кв. 28 и съгласно нотариален акт № 11/1978 г. същият е записан на О. О. В. и се образува нов парцел * на общината. Действащата кадастрална карта на [населено място] е одобрена със заповед № РД-18-179/30.10.2018 г. на изп. директор на АГКК. На 21.10.1974 г. А. И. С. е дарил на сина си Л. А. А. УПИ *-* в кв. 42, който граничи с улица, общински парцел, С. А. С. и М. А. А., който УПИ е идентичен с УПИ *-* по peгулационния план от 1982 г. и с имот с идентификатор *** в кв. 28 по сега действащата кадастрална карта. С нотариален акт № 192, том I, дело № 481/1974 г. по описа на PC – Тетевен, на 21.10.1974 г. А. И. С. е дарил на дъщеря си С. А. С. (Сала А. А.) ПИ, намиращ се в [населено място], общ. Т., обл. Л., с площ от 320 кв.м, при граници: улица, М. А. А. (М. А. А.), Л. А. А. (С. А. А.) и общински парцел, представляващ УПИ *-* от кв.42 по регулационния план на селото от 1936 г., идентичен с имот с идентификатор *** по сега действащата кадастрална карта, заедно с находящата се в него жилищна сграда на два етажа, долепена до съседната такава. Съобразявайки приложения към делото разписен лист, удостоверение, издадено от [населено място], изслушаната пред втората инстанция съдебно-техническа експертиза с вещо лице М., с приложена към нея комбинирана скица, въззивният състав е приел, че този имот е УПИ *-* от кв. 42, а не *-*, както е записано в нотариалния акт. С нотариален акт № 194, том I, дело № 483/1974 г. по описа на PC – Тетевен, на 21.10.1974 г. А. И. С. (А. С. С.) е дарил на сина си М. А. А. (М. А. А.) поземлен имот, намиращ се в [населено място], с площ от 400 кв.м, представляващ дворно място, заедно с намиращите се в него жилищна сграда (долепена до тая от съседния парцел), при граници: от две страни улици, С. А. С. (Сала А. А.) и Л. А. А. (С. А. А.), представляващ УПИ *-* от кв. 42 по регулационния план на селото от 1936 г., идентичен с УПИ *-* в кв. 28 по регулационния план на селото от 1982 г. и с имот с идентификатор *** по сега действащата кадастрална карта. С нотариален акт № 32, том III, дело № 1125/1996 г. по описа на PC – Тетевен, на 28.11.1996 г. М. А. А. и А. М. А. са продали на дъщерите си Т. М. А. и М. М. В. дворно място в [населено място], заедно в намиращата се в него двуетажна жилищна сграда (долепена до тази от съседния парцел), цялото с площ от 400 кв.м, при граници: улица, С. А. С. (С. А. И. А.), Л. А. А. и О. О. В., представляващо УПИ *-* от кв. 28 по регулационния план от 1982 г. С констативен нотариален акт № 54, том II, peг. № 1823, нот. дело № 145/2019 г., въз основа на покупка и давностно владение на 04.07.2019 г. Т. М. А. и М. М. В. са признати за собственици на ПИ с идентификатор *** по сега действащата кадастрална карта, с площ от 445 кв.м, находящ се в [населено място], с номер по предходен план УПИ *-* от кв. 28, ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор ****, хангар, депо, гараж с идентификатор ****, селскостопанска сграда с идентификатор ****, при граници по скица на ПИ № 15-305940-05.04.2019 г. на СГКК - Л. имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и ***. Съгласно нотариално дело № 145/2019 г. на нотариус И. И., последният с постановление от 04.07.2019 г. е приел, че в нотариален акт № 32 по нот. дело № 1125/1996 г. неправилно е записан продаваният имот като парцел *-* от кв. 28, вместо парцел *-* и поради невъзможност да бъде подписан акт за поправка на този акт, „тъй като от страна на продавачите няма кой да подпише акта, тъй като са покойници“, е признал А. и В. с равни права по покупка и давностно владение на самостоятелно правно основание на описания по-горе недвижим имот, като е приел, че същият е с идентификатор ***, и е издал посочения по-горе нотариален акт. С нотариален акт № 55, том II, peг. № 1824, нот. дело № 146/2019 г., от 04.07.2019 г. Т. М. А. и М. М. В. са продали на Р. С. И. и З. А. М., в режим на СИО, ПИ с идентификатор *** по сега действащата кадастрална карта, с площ от 445 кв.м, находящ се в [населено място], [улица], с номер по предходен план УПИ *-* от кв. 28, ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор ****, хангар, депо, гараж с идентификатор ****, селскостопанска сграда с идентификатор ****, при граници по скица на ПИ № 15-305940-05.04.2019 г. на СГКК - Л. имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и ***. С решение от 24.02.1997 г., постановено по гр. д. № 6/1997 г., оставено в сила с решение № 141/26.06.1997 г. по в. гр. д. № 348/1997 г. на Ловешкия окръжен съд, е признато за установено по отношение на С. М. А., че Т. М. А. и М. М. В. са собственици въз основа на нотариален акт № 32, том ІІІ, нот. дело № 1125/1996 г. на Районен съд - Тетевен на дворно място, находящо се в [населено място], с площ от около 400 кв.м, урегулирано в парцел *-* от кв. 28 по плана на селото, при граници: С. А. А., Л. А. А. и О. О. Р., заедно с построената в това дворно място двуетажна жилищна сграда. Окръжен съд – Ловеч е посочил, че в конкретния казус следва да се установи дали е налице идентичност на имота, описан в нотариален акт № 32, том III, дело № 1125/1996 г. и в нотариален акт № 194, том I, дело № 483/1974 г. По този въпрос е съобразил решение № 323/27.09.2012 г. по гр. д. № 408/2011 г. на ВКС, І г. о. и решение № 672/07.03.2011 г. по гр. д. № 1584/2009 г. на ВКС, І г. о., съгласно които индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички данни и доказателства, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство. За да се установи идентичност между два имота, съществували към различни периоди от време с различна индивидуализация, е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници, като последната характеристика се свързва с пространствените предели на правото на собственост върху определена част от земната повърхност, достигащи дотам, откъдето започват съседните имоти. Като е взел предвид заключението на вещото лице инж. Л. М. по СТЕ, изслушана и приета от второстепенния съд, изготвените скици към него, приложената извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти, удостоверение изх. № 223/21.03.2019 г., Окръжен съд – Ловеч е направил извод, че имот, описан в нот. акт № 194, том I, дело № 483/1974 г. и имот, описан в нот. акт № 32, том III, дело № 1125/1996 г., не са идентични. Налице е идентичност относно тяхната площ от 400 кв.м, но не и по отношение на техните граници – имотът, дарен на М. А. А. (М. А. А.), представлява УПИ *-* от кв. 42 по регулационния план на селото от 1936 г., идентичен с УПИ *-* в кв. 28 по регулационния план на селото от 1982 г. и с имот с идентификатор *** по действащата кадастрална карта, с граници: от две страни улици, С. А. С. (С. А. А.) и Л. А. А. (С. А. А.), а този, придобит от Т. М. А. и М. М. В., при граници: улица, С. А. С. (С. А. И. А.), Л. А. А. и О. О. В., представлява УПИ *-* от кв. 28 по регулационния план от 1982 г. От приложените скици е видно, че три от границите на имота, придобит с посочения по-горе нотариален акт за собственост № 32/1996 г., са идентични с границите на имота, дарен на С. С. с нотариален акт № 192, том I, дело № 481/1974 г. по описа на PC - Тетевен, а именно: улица, М. А. А. (М. А. А.), Л. А. А. (С. А. А.) и общински парцел, който впоследствие е образуван в нов парцел * в кв. 28 и съгласно нотариален акт за собственост № 11/1978 г. е записан на О. О. В.. Налице е несъответствие между имота, описан по регулационен план, и неговото описание по граници в нот. акт № 32/28.11.1996 г. В цитираната по-горе извадка от кадастралния регистър имотът, придобит от Т. А. и М. В. с нот. акт № 32, том III, дело № 1125/1996 г., е вписан като собственост на Т. А., М. В. и С. С.. Освен това от приложените на л. 13 и л. 15 от първоинстанционното производство нотариални актове е видно, че с нотариален акт № 194, том І, дело № 483/1974 г. А. И. С. е дарил на сина си М. А. А. дворно място с намиращата се в него двуетажна жилищна сграда, долепена до тая от съседния имот, цялото с пространство от 400 кв.м, находящо се в парцел *-* в кв. 42, при граници: от две страни улици, С. А. А. (С. А. М.) и С. А. А. (Л. А. А.). Този имот по новия регулационен план на [населено място] от 1982 г. представлява УПИ *-* в кв. 28, с идентификатор ***, а именно процесният имот. С нотариален акт за покупко-продажба № 32, том ІІІ, дело № 1125/1996 г. М. А. и съпругата му А. М. са продали на дъщерите си поземлен имот, находящ се в [населено място], целият от 400 кв.м, урегулиран в парцел *-*, в кв. 28, при граници: улица, С. А. И. (С. М.), Л. А. и О. О.. Този имот по действащия регулационен план от 1982 г. представлява УПИ *-* в кв. 28. В този нотариален акт като писмено доказателство е посочен нотариален акт № 194/1974 г. По делото липсват доказателства, които да установяват по какъв начин М. А. и неговата съпруга са придобили имота и са станали собственици на същия, описан в този нотариален акт. Начинът на индивидуализация на продадения имот не дава възможност за извод, че предмет на разпореждането е процесният имот. При тези факти въззивният съд е приел, че процесният имот УПИ *-*, с идентификатор, *** е собственост на М. А. А. и е придобит от баща му А. И. С. чрез дарение на 21.10.1974 г., като придобиването му е по време на СК от 1969 г. и на основание чл. 13, ал. 2 СК от 1969 г. (отм.) е лична собственост на А. И. С.. М. А. А. е починал на 10.03.2018 г., а неговата съпруга - на 24.05.2011 г. След смъртта му неговият имот УПИ *-*, с идентификатор *** е останал в наследство на неговите деца - ищеца С. М. А. и ответниците по исковата молба Т. М. А. и М. М. В., като всеки от тях има равен дял (чл. 5, ал. 1 ЗН) от поземления имот и сградите в него. С оглед изхода по главния иск по чл. 124 ГПК, въззивният съд е намерил, че следва да бъде уважено акцесорното искане по чл. 537, ал. 2 ГПК, като се отмени нотариален акт № 194, том І, дело № 483/1974 г. на РС – Тетевен до размера на 1/3 ид. ч. от имота. На следващо място, въззивният съд е визирал, че съгласно ТР № 1/19.05.2004 г. актът на разпореждане на сънаследник, изцяло или отчасти с отделна наследствена вещ, е недействително. Приел е, че в случая от изложеното по-горе следва, че е възникнала съсобственост между ищеца и ответниците, чрез наследяване на описания по-горе наследствен имот, като ответниците Т. А. и М. В. са могли да прехвърлят само по 1/3 ид. ч. за всяка една от тях на ответниците Р. С. и З. М. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 55, том ІІ, peг. № 1824, нот. дело № 416/2019 г. Това обстоятелство прави относително недействително извършеното прехвърляне до размера на 1/3 ид. ч. на описания по-горе имот. Съдът е посочил и че отчита, „че производството по гр. д. № 891/2019 г. по описа на PC - Тетевен се е развило между различни страни и на различно правно основание, а именно с ищец С. А. и ответници Р. С. и З. М., с основание чл. 108 от ЗС, решението по същото“. Съобразявайки обстоятелството, че процесният имот по силата на нотариален акт № 55, том ІІ, peг. № 1824, нот. дело № 416/2019 г. е станал собственост на Р. С. и З. М., Окръжен съд – Ловеч е намерил, че искът за делба, така както е предявен, а именно да се извърши такава между ищеца и ответниците, е неоснователен. Посочил е, че тъй като с молба, приложена на л. 165, том първи от въззивното производство, процесуалният представител на ищеца адвокат С. е направила уточнение, че твърденията за нищожност на основание чл. 26 ЗЗД не са наведени в обстоятелствената част на иска и разпоредбата е цитирана като обща по отношение недействителността на сделките, първоинстанционният съд с решението си се е произнесъл по непредявен иск. С решение № 13 от 30.01.2024 г., постановено по същото въззивно дело, Окръжен съд – Ловеч е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на решението си № 212 от 28.11.2023 г., като на л. 596 от делото на гърба (л. 16 от решението) вместо „С оглед изхода на главния иск по чл. 124 съдът приема, че следва да бъде уважено направеното от страна ищеца аксесорно искане по чл. 537 ал. 2 от ГПК, като се отмени нотариален акт № 194, том първи дело № 483/1974 г. по описа на PC - Тетевен до размера на 1/3 идеална част от описания имот“, се впише „С оглед изхода на главния иск по чл. 124 съдът приема, че следва да бъде уважено направеното от страна на ищеца акцесорно искане по чл. 537 ал. 2 от ГПК, като се отмени нотариален акт № 54, том втори, peг. № 1823, нотариално дело № 145 от 2019 г. до размера на 1/3 идеална част от описания имот“. Освен това съдът е допълнил мотивите на решението си № 212 от 28.11.2023 г., както следва: „ С оглед изхода на главния иск по чл. 124 съдът приема, че следва да бъде уважено направеното от страна на ищеца акцесорно искане по чл. 537 ал. 2 от ГПК, като се отмени нотариален акт № 54, том втори, peг. № 1823, нотариално дело № 145 от 2019 г. по описа на нотариус И. И., с район на действие Районен съд - Тетевен, вписан под Номер 305 до размера на 1/3 идеална част от описания в него имот.“. Допълнил е диспозитива на решение № 212 от 28.11.2023 г., както следва: „Отменя нотариален акт № 54, том втори, peг. № 1823, нотариално дело № 145 от 2019 г. на нотариус И. И., с район на действие Районен съд - Тетевен, вписан под Номер 305 до размера на 1/3 идеална част от описания в него имот. ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 76 от ГПК за недействителен договор, обективиран в нотариален акт № 55, том втори, peг. № 1824, нотариално дело № 146/2019 г. по описа на нотариус И. И. № 305 на нотариалната камара до размера на 1/3 идеални части по отношение на Т. М. А., А. О. А., М. М. В. и Р. О. В., относно поземлен имот с идентификатор *** по сега действащата кадастрална карта, с площ от 445 кв. м., находящ се в [населено място], общ. Т., обл. Л., [улица] с номер по предходен план УПИ *-* от квартал 28, ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор ****, хангар, депо гараж с идентификатор ****, селскостопанска сграда с идентификатор **** при граници по скица на ПИ № 15-305940-05.04.2019 г. на СГКК Л. имоти с идентификатор ***, ***, ***, *** и ***“. С първата касационна жалба се атакува въззивното решение № 212 от 28.11.2023 г. по гр. д. № 522/2022 г. на Окръжен съд – Ловеч в частта, с която са уважени исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 76 ЗН, както и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК. Жалбоподателите считат решението на въззивния съд в обжалваната от тях част за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовават на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК. На първо място, формулират въпроса: „след като С. М. А. е предявил иск против последните двама от нас, касаторите по чл. 108 от ЗС - иск за собственост и ревандикация досежно процесните и по настоящия казус 1/3 идеални части от същия недвижим имот и тази негова претенция е била отхвърлена като неоснователна и недоказана, дали е допустимо в друго производство - настоящото, същият да предяви наново иск за собственост за същите 1/3 ид.ч. от същия имот, само че с правно основание чл. 124 от ГПК - установителен такъв, позовавайки същите фактически и правни основания, от които претендира, че черпи правата си, както и дали по този начин не се нарушава разпоредбата на чл. 299, ал. 1 от ГПК“. Въпросът е поставен във връзка с приключилия правен спор по гр. д. № 891/2019 г. на Районен съд – Тетевен. На второ място, жалбоподателите формулират въпроса: „дали изобщо С. М. А. е имал правен интерес от предявяването на установителния си иск за собственост по чл. 124 от ГПК по отношение на 1/3 ид.ч. от процесния недвижим имот срещу последните двама от касаторите, след като предявения от него в предходен процес по ГД № 891/2019 г. на Районен съд - Тетевен пак срещу последните двама от нас осъдителен иск по чл. 108 от ЗС за същите 1/3 ид.ч.от същия имот и при същите фактически твърдения е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан с влязло в законна сила решение, потвърдено от горните две инстанции“. Твърдят, че с предявяване на иска по чл. 124 ГПК е допуснато и нарушение на т. 2 от ТР № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС, тъй като ищецът не е имал правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост по чл. 124 ГПК, след като предявеният от него в друг предходен процес осъдителен иск по чл. 108 ЗС за същия имот, срещу същите му приобретатели е бил отхвърлен със сила на пресъдено нещо. Считат, че въззивното решение е постановено и в противоречие с практиката на ВКС, изразена в определение № 130/02.04.2021 г. по гр. д. № 887/2021 г., І г. о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по гр. д. № 320/2020 г. на Ловешкия окръжен съд. На трето място, в изложението се твърди, че следващият въпрос, който е решен неправилно от въззивния съд, но също има значение за точното прилагане на закона, се изразява в това, дали е допустимо, след като един иск по чл. 108 ЗС е бил отхвърлен с влязло в законна сила решение като неоснователен и недоказан, за същия имот да се предявява иск по чл. 76 ЗС, и неговото уважаване не противоречи ли на разпоредбата на чл. 299, ал. 1 ГПК. Жалбоподателите намират и че атакуваното от тях решение е очевидно неправилно, тъй като противоречи на установеното между страните действително правно положение досежно собствеността на процесния недвижим имот, установено от приключилите и приложени като доказателства съдебни производства. От С. М. А. е депозиран отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който се иска въззивното решение да не бъде допуснато до касационно обжалване по касационната жалба на насрещните страни. От своя страна, С. М. А. обжалва решението на Окръжен съд – Ловеч в частта, с която е отхвърлен искът му за делба. Жалбоподателят счита решението на въззивния съд в посочената част за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че изводите на съда са толкова взаимноизключващи се, че сочат на нищожност на постановения съдебен акт. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. първо и трето ГПК. Твърди, че начинът, по който са структурирани мотивите на решението и диспозитивът му досежно иска по чл. 34 ЗС, налага обсъждане на въпроса за нищожност на въззивното решение, тъй като изводите на съда са толкова взаимноизключващи се, че съдебният акт е абсолютно неразбираем и този му порок не може да бъде преодолян по пътя на тълкуването. Излага, че целта на предявените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 537, ал. 2 ГПК и чл. 76 ЗС всъщност е да се стигне до иск за делба, за да се ликвидират съществуващи отношения на съсобственост досежно процесния имот по възможните за това начини. Безсмислено е уважаването на тези искове и е невъзможно реално да се защитят правата на ищеца, ако не бъде уважен искът за делба. Сочи, че всички изводи на въззивния съд в мотивите на решението му досежно предявените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 76 от ЗН формират единствено възможен извод за допустимост и основателност на предявения иск за делба, затова от изложените съображения на Окръжен съд – Ловеч не става ясно защо искът за делба е неоснователен. Ако не се приеме, че въззивното решение е нищожно, С. А. се позовава на неговата очевидна неправилност. При условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК формулира въпросите: 1. Длъжен ли е въззивният съд да прецени правнорелевантните за спора факти, от които произтича спорното право, и да изложи правни изводи, които да бъдат мотивирани и обосновани с анализ на събраните по делото доказателства, и тези му изводи да съответстват на диспозитива на постановеното решение; 2. Длъжен ли е въззивният съд да постанови ясно решение, така че то да може да се тълкува и изпълни. Сочи противоречие на въззивния акт с приетото в: решение № 27/02.02.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 194/18.06.2013 г., по гр. д. № 1100/2012 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 60301/17.01.2022 г. по гр. д. № 479/2021 г. на ВКС, ІV г. о. Т. М. А., А. О. А., М. М. В., Р. О. В., Р. С. И. и З. А. М., в депозиран отговор, излагат съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване по жалбата на С. А.. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което са процесуално допустими. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване по двете касационни жалби на основание по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК – за проверка за вероятна недопустимост - на решение № 212 от 28.11.2023 г. по гр. д. № 522/2022 г. на Окръжен съд – Ловеч и на решението по чл. 247 и чл. 250 ГПК № 13 от 30.01.2024 г., постановено по същото въззивно дело, в обжалваната част относно уважените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 76 ЗН, и акцесорното искане по чл. 537, ал. 2 ГПК, и отхвърления иск за делба. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,