Определение № 1074 от 12.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4630/2022 г.

ВКСI гражданско отделение12.05.2023 г.

Диспозитив

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 932 от 23.06.2022 г. по в.гр.д.№ 549 от 2022 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 14 състав в обжалваната му част. Делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. Я., С. А. Н. и Е. А. Н. срещу решение № 932 от 23.06.2022 г. по в.гр.д.№ 549 от 2022 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 14 състав в частта му, с която е отменено частично решение № 265566 от 30.08.2021 г. по гр.д.№ 2234 от 2017 г. на Софийския градски съд, I-5 състав, като по същество присъденото в полза на А. С. Я., С. А. Н. и Е. А. Н. /последните две като наследници на починалия в хода на делото първоначален ищец А. О. Н./ обезщетение по чл.49 ЗЗД за неимуществени вреди, претърпени от ищците в резултат на смъртта на тяхната дъщеря Г. А. Н.- Н., настъпила на 29.02.2012 г. в УМБАЛСМ „Н.Пирогов“, е намалено от 300 000 лв. /по 150 лв. за ищцата А. Я. и 150 000 лв. за първоначалния ищец А. Н., колкото е присъдил първоинстанционния съд/ на 260 000 лв. /по 130 000 лв. на всеки от двамата ищци/.

В жалбата се твърди, че решението на Софийския апелативен съд в обжалваната част е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. Твърди се противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС /ППВС № 4 от 23.12.1968 г., т.2 от Тълкувателно решение 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.3 от ППВС № 1 от 13.07.1953 г., ППВС № 7 от 27.12.1965 г., т.13 от ППВС № 1 от 10.11.1985 г., решение № 60289 от 04.07.2022 г. по гр.д.№ 131 от 2021 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 215 от 03.02.2017 г. по т.д.№ 2908 от 2015 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 10 от 08.02.2018 г. по гр.д.№ 1600 от 2017 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 66 от 29.05.2017 г. по гр.д.№ 1464 от 2016 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 104 от 25.07.2014 г. по т.д.№ 2998 от 2013 г. на ВКС, ТК, I т.о./ по следните посочени от касторите и доуточнени от ВКС правни въпроси:

  1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата и да изложи мотиви за всички обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди и да приложи законовия критерий за справедливост с оглед причинените неимуществени вреди на ищците- родители от внезапната смърт на детето им ?
  1. Какви са критериите, при които следва да се изследва понятието „справедливост“ в разпоредбата на чл.52 ЗЗД и при определяне на „справедливото“ обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД следва ли да бъде извършена цялостна оценка на всички релевантни за размера на обезщетението обстоятелства, включително конкретните обществено- икономически условия към момента на настъпване на непозволеното увреждане?

Ответникът УМБАЛСМ „Н.Пирогов“ и третото лице- помагач В. Р. П. не вземат становище по жалбата.

В писмен отговор от 03.11.2022 г. пълномощникът на третото лице- помагач Застрахователна компания „Л. И.“ АД оспорва жалбата.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

Предвид мотивите на съда в обжалваното решение касационното обжалване на това решение следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие с практиката на ВКС, включително посочената от касаторите задължителна практика- ППВС № 4 от 23.12.1968 г./ по втория посочен от касаторите въпрос: Дали при определяне на „справедливото“ обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД следва да бъде извършена цялостна оценка на всички релевантни за размера на обезщетението обстоятелства, включително конкретните обществено- икономически условия към момента на настъпване на непозволеното увреждане?

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Цитирани разпоредби

10