Определение № 50001 от 09.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1710/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х.-П. Ф., чрез адв. Д. П. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу Решение № 98/24.01.2022 г., постановено по в. гр. д. № 4034/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, Втори състав, поправено с Решение № 1013/20.07.2023 г., с което след отмяна на Решение № 4955/13.08.2020 г., постановено по гр. д. № 16830/2019 г. по описа на СГС, 21 състав, са отхвърлени предявените от Х.-П. Ф. срещу „Скай Ларк Консулт” ООД и „Сиско Сет Електроник” ООД обективно съединените под евентуалност и пасивно субективно съединени под евентуалност искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, и по чл. 59 ЗЗД - по ответници, както следва: 1) „Скай Ларк Консулт” ООД – по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 87, ал. 1 ЗЗД (главния иск) за връщане на сумата от 21323,56 евро с ДДС, представляваща заплатено възнаграждение за изработка на машина за инжектиране на пластмаса и 12500 евро - заплатено възнаграждение за производство и закупуване на суровина за изработване на разпределителни кутии за кухня, дадени при отпаднало с обратна сила правно основание поради разваляне на договора за изработка; по чл. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД (обективно съединения под евентуалност иск) - за връщане на сумата от 21323,56 евро с ДДС, представляваща заплатено възнаграждение за изработка на машина за инжектиране на пластмаса и 12500 евро - заплатено възнаграждение за производство и закупуване на суровина за изработване на разпределителни кутии за кухня, дадени при начална липса на правно основание и 2) срещу „Сиско Сет Електроник” ООД – по чл. 59 ЗЗД (субсидиарния кондикционен иск срещу евентуалния ответник) за връщане на по-горе описаните суми от 21323,56 евро с ДДС и от 12500 евро, получени при липса на годен юридически факт. Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като то е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила (съдът не е обсъдил всички установени правнорелевантни факти, както и събраните по делото доказателства), което е довело до необоснованост на въззивното решение (макар да е установено, че цялата дължима сума за изработката на процесната машина да е била заплатена от възложителя на изпълнителя, апелативният съд е достигнал до фактическия извод, че е останало неизпълнено парично задължение по процесния договор за изработка, вследствие на което обосновал незаконосъобразното правно съждение, че ищецът не е изправен кредитор, поради което в неговия патримониум не е породено потестативното право с едностранно волеизявление да развали договора и не притежава предявеното кондикционно притезание за връщане на даденото при отпаднало с обратна сила правно основание) и неправилно прилагане на материалния закон. Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и със самостоятелното селективно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – то е очевидно неправилно, като поставя следните процесуалноправни въпроси: 1. „Следва ли въззивният съд да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства и твърдения на страните от значение за изхода на делото, и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства и твърдения?” (по този въпрос твърди противоречие с Решение № 206/31.07.2015 г. по гр. д. № 6832/2014 г. на ВКС, ГК 4 ГО; Решение № 65/30.07.2014 г. по т. д. № 1656/2013 г., 2 ТО и Решение № 22/29.06.2017 г. по гр. д. № 2113/2016 г. на ВКС, ГК, I ГО); 2. „Следва ли съдът при предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, във вр. с чл. 87 ЗЗД да изследва изправността на ответната страна по облигационното отношение или при положение, че е констатирал неизправността на ищеца, това е достатъчно условие да се отхвърли иска му?”; 3. „Има ли право неизправна страна по облигационно отношение да претендира изпълнение на насрещно задължение, когато задължението ѝ е изцяло погасено?” (по втория и третия въпроси твърди противоречие с Решение № 383/29.01.2016 г. по гр. д. № 2225/2015 г., ГК, IV г. о. на ВКС и Решение № 151/09.12.2014 г. по т. д. № 1970/2013 г., ТК, I т. о. на ВКС); 4. „ Отказът на едната страна да изпълни задължението си чрез доброволно заплащане на дължима сума, последвано от принудителното събиране на тази сума от другата страна, дава ли право на първата страна да иска реално изпълнение на насрещните задължения на втората страна, респ. да развали договора по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД? “ и 5. „Когато съдът приема по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 87 ЗЗД, че ищецът е неизправна в облигационното отношение страна и отхвърля иска, длъжен ли е да посочи кой е релевантният момент, към който счита тази неизправност за обективно съществуваща?” (твърди, че четвъртият и петият въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото). Ответниците са подали в законоустановения срок писмени отговори на касационната жалба, в която развиват правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установяват наведените в исковата молба фактически твърдения: с цел сключване на договор за изработка на машина - инструмент (матрица) за инжектиране на пластмаса, която да бъде използвана за производство на разпределителни кутии за кухня, ищецът и „Сиско Сет Електроник” ООД постигнали споразумение относно цената на инструмента – 21323,56 евро, като 4000 броя разпределителни кутии следвало да се изработят за цена от 25000 евро. Впоследствие ищецът се съгласил да преведе и частично е заплатил на първото дружество - „Скай Ларк Консулт” ООД, по три броя фактури възнаграждение за изработка на инструмента. Към този момента той все още считал за страна по договора второто дружество „Сиско Сет Електроник” ООД - водел само с него кореспонденция. По-късно той получил от изработващия „Скай Ларк Консулт” ООД покана да преведе сума в размер на 6397,20 евро, представляваща второ плащане на уговореното възнаграждение за изработка на матрицата. Бил уведомен, че това дружество ще пристъпи към изпълнение и закупуване на суровините, като възнаграждението следвало да постъпва по сметка именно на това дружество. Като приел това предложение, ищецът платил поисканата сума, заедно с половината от сумата от 12500 евро за производство и закупуване на суровина за производство на кутиите. Апелативният съд е счел, че доказателство за пораждане на твърдяното облигационно правоотношение по договор за изработка представлява както извънсъдебното признание на ищеца, извършено в нотариалната покана до „Скай Ларк Консулт” ООД, така и от съдържанието на проведената между страните многобройна електронна кореспонденция. Допълнителна индиция, че между ищеца и „Скай Ларк Консулт” ООД е било постигнато споразумение относно цената и предмета на изделието, е изведена от предприетите действия по изработване на матрицата от търговското дружество (то е издал и съответните фактури), от една страна, и извършените частични плащания ищеца в размер на 8529,16 евро с ДДС, 6397,20 евро с ДДС и 12500 евро с ДДС, от друга. При така приетите за установени правнорелевантни факти въззивният съд е достигнал до правното съждение, че тези две страни са обвързани от действителен двустранен, възмезден и неформален договор за изработка. Междувременно между „Скай Ларк Консулт” ООД, като изпълнител, и „Сиско Сет Електроник” ООД, като възложител, е бил сключен Рамков договор от 25.04.2018 г., по силата на който изпълнителят е следвало да извърши организация и изпълнение на проект за производство на продукт „Разпределителна кабелна кутия за кухня” - със свои средства, в собствена база, със собствен квалифициран персонал да организира производството на крайния продукт. Изпълнителят се е задължил да поръча и достави съответните машини и инструменти за производство, а ако възложителят е наредил изработката на съответната машина или инструмент, изпълнителят е длъжен да встъпи в правата и задълженията на възложителя по съответния договор или заявка. Именно в изпълнение на тези правни задължения е сключен и договор между „Сиско Сет Електроник” ООД като възложител и „Интехна” АД като изпълнител, с който изпълнителят е поел задължението да конструира и изработи шприцформа 1+1 гнезда „Основа и Капак кутия разклонителна” РС - за сумата от 17770 евро без ДДС, като авансово са заплатени 16682,45 лв. с ДДС. Със Споразумителен протокол между „Сиско Сет Електроник” ООД, „Интехна” АД и „Скай Ларк Консулт” ООД последното търговско дружество е поело правно задължение да заплати на „Интехна” АД сумата от 17770 евро без ДДС, след което „Скай Ларк Консулт” ООД придобива правото на собственост върху инструмента. От фактура, издадена на 27.09.2018 г. за сумата от 41706,12 лв. с ДДС с основание - за проектиране и изработка на шприц-формата, както и извлечение от сметка, се установявало, че уговореното възнаграждение е било заплатено. Въз основа на тези факти апелативният съд е заключил, че след първоначално проведените преговори с проучвателна цел (както се твърди и в самата искова молба) със „Сиско Сет Електроник” ООД, по приетото предложение относно цената за насрещно отправеното запитване за изработването на матрицата, в отношенията между двете лица като страна по договора в качеството му на изпълнител е встъпило „Скай Ларк Консулт” ООД, което е поело задължението да изработи, респ. да осигури изработването от трето лице на инструмента (матрицата), както и на 4000 бройки кутии, като същевременно и заедно с това същото дружество е встъпило и в правата на преговарящия - за получаване на плащането. Приел е, че встъпването като страна в чужда облигация, което е напълно възможно при съвременните мащаби и специфики на търговския оборот, се извършва посредством класическите способи: чрез цедиране на правата, които е имало лицето, чието място заема новият субект, и чрез встъпване в неговите задължения. Тези сделки били осъществени и техният правен ефект бил настъпил - „Скай Ларк Консулт” ООД е поело договорно задължение да изработи матрицата и кутиите за кухня, към какъвто стопански резултат се е стремял ищецът, като същевременно дружеството е придобило качеството на кредитор относно вземането за възнаграждението за изработката - по отношение на поръчващия. При така изяснените правнорелевантни факти апелативният съд е достигнал до правния извод, че необосновано и в противоречие със събраните доказателства по делото в първоинстанционното решение е прието, че Х.-П. Ф. не е встъпил в договорни отношения със „Скай Ларк Консулт” ООД. Напротив, счел е, че между тези две страни е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен между тях договор за изработка. Ответното дружеството е уведомило ищеца за цената на пресформата за пластмасови изделия - на стойност от 21323,56 евро с ДДС, в отговор на което възложителят се е съгласил, а впоследствие е извършил частични плащания – към това търговско дружество, като това обстоятелство представлява и доказателство за възникване на облигационна обвързаност между тези правни субекти. Въз основа на така приетите за установени факти апелативният съд е достигнал до правното съждение, че тези суми не са дадени при начална липса на основание. Напротив, ищецът бил заплатил процесните суми именно на „Скай Ларк Консулт” ООД в изпълнение на свое парично задължение. В този смисъл, неслучайно Х.-П. Ф. е изпратил нотариална покана за изпълнение, евентуално - за разваляне на договора, до „Скай Ларк Консулт” ООД. След като е счел, че страните са били обвързани от договорно правоотношение, като са престирали по него, въззивният съд е разгледал иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, като е изяснил, че от значение за основателността на този кондикционен иск (за връщане на даденото на отпаднало правно основание), представлява обстоятелството дали в полза на ищеца е породено потестативното право с едностранно волеизявление да развали договора за изработка. Изяснил е материалните предпоставки, при проявлението на които възниква това преобразуващо субективно право: виновно неизпълнение на задължението от длъжника, за което той отговаря; изправност на кредитора – той трябва да е изпълнил насрещното си договорно задължение или да е бил готов да изпълни, съответно да е предложил изпълнение, респ. да е оказал необходимото съдействие за осъществяване на дължимата престация. При анализиране на всички събрани по делото доказателства апелативният съд е достигнал до правното съждение, че в настоящия казус ищецът не е установил, че в неговия патримониум е породено такова потестативно субективно право, поради което той не би могъл да го упражни чрез изпратената до ответника нотариална покана. За да обоснове този правен извод, въззивният съд отново е съобразил обстоятелството, че страните по това договорно правоотношение са постигнали съгласие за изработката на 4000 броя разклонителни кутии, като от кореспонденцията между тях се изяснявало, че ищецът се е задължил да заплати 25000 евро, за да бъде закупен материалът за започване на изработката. Доказано било, че на 21.06.2018 г. „Скай Ларк Консулт” ООД е издало на Х.-П. Ф. фактура за 25000 евро, в която като основание е удостоверено „авансово плащане за закупуване на материали”. С писмо от 22.06.2018 г. ищецът е демонстрирал промяна в намерението си и вместо доставка на 4000 броя разклонителни кутии за сумата от 25000 евро е поискал доставка на 2000 бр. за сумата от 12500 евро. Съдът е взел предвид правнорелевантното обстоятелство, че, за да бъдат изработени кутиите, първо е следвало да се създаде матрица за шприцоване - на стойност 17770 евро без ДДС, за което ищецът бил уведомен. С писмо от 04.04.2018 г. Ф. Вестнер предложил поръчката на инструментите да бъде направена чрез дружеството, което да начисли стойността на инструмента и 50% от сумата да се плати при поръчката, а 50% след одобрение на мострите, което обстоятелство се установява от съдържанието на писмото от 14.08.2018 г. От писма от 22.08.2018 г., от 11.09.2018 г. и от 10.11.2018 г. ищецът е отказал плащането на последната фактура, издадена от „Скай Ларк Консулт” ООД - за изработване на инструмента. По този начин ищецът бил нарушил постигнатото между страните по процесния договор за изработка съгласие - като е отказал да плати цялата цена на инструмента, той е изпаднал във виновно неизпълнение (арг. чл. 81, ар. 2 ЗЗД). Тъй като по главния кондикционен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД (за връщане на даденото при отпаднало с обратна сила правно основание) ищецът е следвало по несъмнен начин да докаже, че е бил изправна страна (неизправната страна не притежава потестативно право за разваляне на двустранен договор), при приетото за установено, че ищецът не е изправен кредитор, въззивният съд е счел, че този иск е неоснователен. Приел е за неоснователен и предявения под евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД (за връщане на заплатените суми при начална липса на основание), защото е установил, че между страните е било породено и съществува облигационно правоотношение, възникнало от действителен договор за изработка. Съобразявайки приетото за установено обстоятелство, че претендираните от ищеца суми са заплатени на първия ответник, а не от „Сиско Сет Електроник” ООД, въззивният съд е отхвърлил предявения срещу този ответник под евентуалност субсидиарен кондикционен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. Първият процесуален въпрос е от значение за установяване на действителните правнорелевантните факти по делото и изграждането на правилни фактически изводи при формиране на вътрешното убеждение на съда (арг. чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 12 ГПК) – чрез съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателствени средства и при съобразяване с наведените правни и фактически доводи във въззивната жалба и нейния писмен отговор. Именно вследствие на тази мисловна логическа дейност въззивният съд трябва да подведе приетите от него за установени по делото факти под диспозицията на приложимата материалноправна норма, за да разреши правилно правния спор, предмет на исковото производство. Апелативният съд е извършил самостоятелна преценка на всички относими по делото доказателства, като се е произнесъл по релевираните във въззивната жалба правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, респ. по всички наведени от страните правни и фактически твърдения - както предписват процесуалните правила, уредени в ГПК, и установената казуална съдебна практика на ВКС (както посечените от касатора решения, така и служебно известните на настоящия съдебен състав Решение № 113/28.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1062/2010 г., IV г. о.; Решение № 163/03.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 123/2020 г., III г. о. и Решение № 43/27.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 200/2020 г., II т. о.). Той е приел, че поетите правни задължения за изработването на матрицата и на разпределителните кутии са включени в единния предмет на породеното по договора за изработка облигационно правоотношение („… за да бъдат изработени кутиите, е следвало първо да се изработи матрица за шприцоване на стойност от 17770 евро, за което ищецът е бил уведомен”), поради което е достигнал до правния извод, че с отказа на ищеца да заплати уговореното възнаграждение по последната фактура, издадена от „Скай Ларк Консулт” ООД - за изработване на инструмента, той е нарушил постигнатото между страните съгласие, поради което е неизправен кредитор. Въз основа на тези обстоятелства е обосновал правното съждение, че неизправната страна не притежава потестативно право за разваляне на двустранния договор, поради което е отхвърлил главния кондикционен иск – за връщане на даденото при отпаднал с обратна сила годен юридически факт. Следователно, апелативният съд е разгледал правния спор в неговата цялост – въз основа на приетите за установени от събраните писмени доказателствени средства правнозначими обстоятелства и при обсъждане на всички правни доводи на страните относно приложимото обективно материално право, поради което въззивното решение не е постановено в противоречие с формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, вкл. тази, която е посочена в изложението на касатора по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Дали при осъщественото от него тълкуване на постигнатото между страните съгласие, обективирано в сключения договор за изработка, вкл. и по отношение на обема на поетите правни задължения от изпълнителя по процесния договор за изработка, въззивният съд е допуснал твърдяната в касационната жалба правна грешка, представляваща необоснованост на въззивното решение, касационният съд може да се произнесе само при разглеждане на релевираните касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване и по втория и третия материалноправни въпроса, тъй като те не са от значене за изхода на правния спор, предмет на делото (не са включени в предмета на спора и не са обусловили волята на съда) – съобразно задължителните тълкувателни разяснения, дадени по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК. Тъй като въззивният съд е счел, че само за изправния кредитор се поражда субективното потестативно право с едностранно волеизявление да се освободи от облигационната обвързаност, породена от двустранен договор, при приетото за установено, че ищецът не е изправна страна, съдът не е имал повод да разглежда обстоятелствата, свързани с добросъвестността на ответника – изпълнител по договора за изработка. От друга страна, апелативният съд имплицитно е формирал правно съждение за изправност на изпълнителя, тъй като е счел, че последната част от уговореното възнаграждение за изработване на пресформата за пластмасовите изделия (инструмента) е следвало да бъде заплатена след одобрение на мострите на поръчаните разпределителни кутии, „което се е случило, видно от писмото от 14.08.2018 г.”. Следователно, апелативният съд не е достигнал до правния извод, че и ответникът е бил неизправна страна, за да се породи потестативното право на неизправния кредитор-възложителя с едностранно волеизявление да развали процесния двустранен договор (породената облигационна обвързаност между тези две странни не е отпаднала). Касационно обжалване на въззивното решение не трябва да се допуска и на уреденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание (по поставените четвърти и пети материалноправни въпроси), тъй като те предпоставят необоснованост на въззивното решение при формиране на вътрешното убеждение на съда - вследствие на нарушаване на правилата на логическото мислене при основаване на фактическия извод, че ищецът не е изпълнил изцяло своето насрещно парично задължение за заплащане на уговореното възнаграждение за изработване на процесния инструмент. Както бе изяснено, това касационно основание по чл. 281, т. 3, предл. 3 ГПК не може да бъде разглеждано в селективното производство по чл. 280 ГПК – при допускане на въззивното решение до касационно обжалване. От друга страна, правните институти, уреждащи забраната за неоснователното обогатяване и за пораждане на потестативното право с едностранно волеизявление изправната страна да развали двустранен договор поради виновно неизпълнение на договорно задължение, са разяснявани както от правната доктрина, така и в съдебната практика, вкл. и задължителната (ППВС № 1/28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. – относно кондиционните искове), поради което произнасянето по тези въпроси от настоящия състав на ВКС не би допринесло за промяна на създадената съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването на тези правни норми, респ. за развитие на правото - разпоредбите, които уреждат тези класически правни институти, са ясни и непротиворечиви. Обжалваното решение не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния и процесуалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд, само в случай че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол въз основа на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. По изложените съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба „Скай Ларк Консулт” ООД е поискал на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да му бъдат присъдени сторените по настоящото дело съдебни разноски, но не е доказал тяхното извършване (в Договора за правна защита и съдействие е уговорено, че адвокатското възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред ВКС ще бъде заплатено по банков път, но такива доказателства не са представени). Ответникът „Сиско Сет Електроник” ООД е поискал да му бъдат присъдени сторените в настоящото съдебно производство съдебни разноски, но той не е доказал тяхното извършване. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд