Решение № 179 от 26.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7263/2013 г.

Решение № 179 от 26.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7263/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение от 8.07.2013 г., постановено по гр. д. № 7925/2012 г. от IV-д състав на Софийски градски съд. Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор. Касационното обжалване е допуснато с определение № 173/5.02.2014 г. на състава на ВКС. Материалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е относно началото на срока по чл. 345, ал. 1 КТ, в смисъл, дали този срок започва да тече от датата на уведомлението на съда за възстановяването на работа на работника в случаите, в които работникът или служителят е узнал за решението в един предходен момент. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното: В случаите, когато от доказателствата по делото е установено по несъмнен начин, че работникът е узнал за решението, то независимо дали е получил в последващ момент нарочното уведомление на съда за възстановяването му на работа, срокът по чл. 345, ал. 1 КТ, съобразно правилото на чл. 8 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, тече от момента на узнаването. В този смисъл е налице задължителна съдебна практика, обективирана в решение № 440/10.06.2010 г., постановено по гр. д. № 537/2009 г. от ВКС, IV гр. отд., цитирано от касатора, както и в решение № 361/21.12.2012 г., по гр. д. № 105/2012 г., III гр. отд. на ВКС също постановено по реда на чл. 290 ГПК и предвид дадените тълкувания с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, представляващи задължителна съдебна практика. Това разрешение на правния въпрос се споделя и от настоящия състав на ВКС. По касационната жалба, състава на ВКС приема следното: При иск с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ, следва да са налице кумулативно дадените в закона предпоставки - работникът да е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност с влязло в сила решение, да се е явил в предприятието за да започне работа в срока по чл. 345, ал. 1 КТ, както и да не е бил допуснат от работодателя да изпълнява работата, на която е възстановен. Решението, с което ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност е влязло в сила на 25.07.2005 г., като препис от решението и изпълнителен лист за присъдените суми с това решение, ищцата е получила на 27.09.2005 г., а е подала молба за удостоверение за възстановяване на работа по смисъла на чл. 345 КТ на 6.02.2008 г. и го е получила на 11.02.2008 г. С обжалваното решение, въззивния съд е приел, че от последната дата тече и четиринадесетдневният срок по чл. 345, ал. 1 КТ, независимо от узнаването за решението значително по-рано, оттам е направил и изводи за основателност на предявения иск с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ. Този извод на съда е неправилен, оттам е направен и неправилен извод относно основателността на предявения иск. С оглед отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, независимо дали е получил в последващ момент нарочното уведомление на съда за възстановяването му на работа, срокът по чл. 345, ал. 1 КТ, съобразно правилото на чл. 8 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, тече от момента на узнаването за съдебното решение от страна на работника или служителя. В случая, срокът за явяване на работа на служителя е започнал да тече на 27.09.2005 г. и е изтекъл на 13.10.2005 г. /вторник - работен ден/. Като не се е явил на работа в законовия срок, работникът не може да претендира обезщетение за недопускане до работа на основание чл. 225, ал. 3 КТ основателно, тъй като липсва едно от кумулативно дадените предпоставки за основателността на този иск. Като е приел обратното, въззивния съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени, като доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия по делото, следва да се постанови ново съдебно решение, с което се отхвърли предявения иск с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ. В полза на касатора в производството следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно за иска с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ за първата инстанция /от общо заплатено 800 лева адв. възнаграждение/, изцяло за въззивното производство, тъй като пред въззивен съд е обжалвано решението на първата инстанция само в частта, с която е уважен иска с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ в размер на 429 лева, както за касационното производство, в размер на 80 лева или общо 509 лева. Решението в частта, с която съдът се е произнесъл по отношение на предявените субективно съединени искове против Л. А. С. е влязло в сила, тъй като липсва жалба от последния, а ответниците по иска с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ не са необходими другари. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия,