Определение № 5462 от 27.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4792/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по допустима касационна жалба от „Иренор“ ООД, ЕИК 105547768, подадена от пълномощник адв. Ц. И., срещу въззивно решение № 120/22.07.2024 г. по в.гр. д. № 142/2024 г. на Окръжен съд-Видин, с което, в резултата на частична отмяна и частично потвърждаване на обжалваното в цялост от страните първоинстанционно решение № 819/29.12.2023 г. по гр.д. № 410/2022 г. на РС - Видин, е отхвърлен изцяло предявеният от касатора срещу И. С. М., иск с правно основание чл.50 ЗЗД за сумата 10 000 лв. обезщетение за претърпени вреди от унищожени овощни дръвчета от стадо овце и кози, собственост на ответника, със законната лихва от 08.03.2022 г. до окончателното плащане, с обусловената от това отговорност на ищеца към ответника за разноски по чл.78, ал.3 ГПК. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост, иска се отмяната му и уважаване на иска изцяло, претендират се разноски. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличие на основания за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК се поставят въпросите: 1/ За задължението на въззивния съд, произтичащи от разпоредбите на чл.269-271 ГПК особено в хипотезата в която се произнася, че първонистанционното решение е неправилно, а иска е неоснователен, да изложи свои решаващи мотиви относно преценката на доказателствата по спорния предмет, формиране на собствени фактически и правни изводи, като обсъди всички доказателства? За задължението на въззивния съд да обсъди наведените с въззивната жалба оплаквания във връзка с доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, особено в хипотезата когато отменя първоинстанционното решение и отхвърля иска като неоснователен ? –противоречие с т.19 на ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, решение № 51/01.07.2021 г. по гр. д. № 1857/ 2020г., ВКС 1 г.о. и цитираната в него практика - решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС, 4 г.о. и решение № 107 от 25. 06. 2019 г. по гр. д. № 2737/2018 г. на ВКС, 3 г.о.; 2/ 3а задължението на съда да изложи собствени аргументи защо приема заключението на част от експертите и защо не приема заключението на другите експерти - при противоречие между експерти, както и да съпостави заключенията на експертите с другите доказателства по делото – противоречие с решение № 142/20.06.2017 г. по гр. д. № 3673/2016г. ВКС 4 гр.о., както и цитираната в него практика на ВКС; 3/ Как в хипотезата на предявен иск по чл.50 ЗЗД за причинени вреди от животни съдът следва да изследва въпроса за причинно - следствената връзка между вреда и деликт - с оглед на така наречената теория за адекватната причина? - противоречие по този въпрос с т.2 на ППВС № 7/159 и решение по гр. дело 1144/2017 на ВКС 3 г.о. ВКС. По този въпрос се сочи и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради липсата на практика при изследване на причинната връзка за вреди, причинени от животни. Ответната страна по касационната жалба И. С. М., чрез пълномощник адв. Е. С., с писмен отговор оспорва жалбата и сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, установи следното: Предмет на делото е иск от „Иренор“ ООД срещу И. С. М., с правно основание чл. 50 ЗЗД, с искане за осъждане ответника за заплати на ищеца обезщетение за претърпени вреди в размер на 10 000 лв.частичен иск от 40 000 лв., заради унищожени овощни дръвчета от стадо овце и кози, собственост на ответника, ведно със законната лихва от предявяване на иска в съда - 08.03.2022 г. до окончателното плащане. С първоинстанционното решение искът е уважен до размера от 4 324,37 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда - 08.03.2022г. до окончателното плащане и са присъдени съответни разноски, като за разликата до предявения размер от 10000 лв. искът е отхвърлен. Сезиран с въззивни жалби от двете насрещни страни, с които горното решение е обжалвано изцяло, въззивният съд е отменил същото в частта, в която искът е бил частично уважен и го е отхвърлил и в тази част, като е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му отхвърлителна част на иска. Въззивното решение е постановено при формиране на мнозинство от двама от членовете му, като председателят на съдебния състав е подписал същото с особено мнение, приложено с решението-чл.21, ал.6 ГПК, с което е заел различна позиция по спора. Доколкото становището на мнозинството от членовете на съдебния състав формира взетото решение – чл.21, ал.5 ГПК, то преценката за наличие на предпоставките за допускане на касационното обжалване се прави именно с оглед изложените от мнозинството на състава мотиви, а не тези по особеното мнение. За да отхвърли иска, въззивният съд е преценявал дали са налице всички елементи от фактическия състав за отговорност по чл. 50, изр. второ ЗЗД. Прието е за безспорно установено, че ищецът е собственик на имот * в землището на [населено място] с ЕКАТТЕ * с площ от около 132 дка, част от който имот се използва за оранжерия, а в друга част на имота е засадена овощна градина с фиданки. От приетите в процеса са заключения на вещи лица зоолози е установено, че към датата 06.12.2021 г. наличните животни при ответника са 280 броя овце и 25 броя кози, от които 248 бр. овце са млечни, а 22 бр. от козите са майки, като животновъдния обект на ответника функционира от 2007 г. и се намира в [населено място], на 2 км. от овощната градина на ищеца. От агротехническата експертиза на в.лице Бр.И., и след извършен оглед на място на 26.09.2022 г., е установено, че на около 25 дка от имота си ищецът е засадил 1 680 броя овощни дръвчета- засадени месец април 2021 г., като през месец октомври същата година е било извършено пресаждане на изсъхналите дръвчета. Въз основа на показанията на изслушани по делото свидетели -К.Т. и Зл.И. /последния е пастира на стадото/, е прието, че на 06.12.2021 г. стадото на ответника около 100 бр. животни, състоящо се от овце и кози, е било в района около оранжериите на ищеца, където непосредствено се намират овощните насаждения. От извършения от първоинстанционния съд оглед, от приетите експертизи и изслушаните свидетелски показания е установено, че на място процесната овощна градина не е оградена и липсват всякакви обозначения за наличие на такава, от което е направен извод, че насажденията на ищеца са изложени на външни въздействия – природни сили, диви животни, също и човешка намеса, като за последното съдът се е позовал на изнесените данни от експертите-ветеринарни лекари С.М. и Вл.Б. според които върху дръвчетата имало следи и от пила за дърво. От заключението на агротехническа експертиза на в.лице агроном Бр.И. е установено още, че към датата на огледа - 26.09.2022 г., са унищожени 1006 бр. дръвчета в овощната градина. За същото това заключение въззивният съд е посочил, че не го кредитира в частта, в която вещото лице е изразило предположение за вероятно унищожаване на фиданките от селскостопански животни, поради необоснованост на това предположение, също и поради непосочване на времето на причиняване на тези щети. При преценката дали е налице причинна връзка между преминаването на стадото на ответника и наличните унищожени фиданки /1006 бр./ съдът е отчел, че липсват доказателства към процесната дата 06.12.2021 г. засадените фиданки са се прихванали и били в добро състояние и без увреждания, че овощната градина не се охранява, не е оградена и защитена от диви животни или друга намеса, че свидетелите на ищеца изразяват лични впечатления за състоянието на овощната градина след 06.12.2021 г. но не и преди това, че същите изразяват предположения, че може би животните на ответника са унищожили част от фиданките, но не посочват да са установили техния брой, също показанията им се разминават за размера на щетите-варират от 1/ 3 до 1/ 2 от овощната градина, което съдът е приел да разколебава достоверността им. Същевременно съдът е кредитирал заключенията на вещите лица зоолози Е.Б. и М.Ц., че констатираните увреждания по дръвчетата в овощната градина на ищеца са от диви зайци и гризачи, а не са причинени от животните на ответника-овце и кози, мотивирано с категоричността, непротиворечивостта на техните заключения и научна обоснованост. Реферирано е към обосновката на в.лице Е.Б., че малките животни- див заек и гризачи, са реална заплаха за овощните градини, доколкото основна храна за тях през зимния период са младите клони, разсад, кората на овощните дръвчета, че само за няколко седмици могат да унищожат цяла овощна градина, характерно за дивия заек е през зимата да гризе кората на дърветата, да ги наранява, от което те обикновено умират. В тази връзка в мотивите на обжалвания акт е съобразено и установеното при извършените огледи в рамките на процеса както от тези вещи лица на посочени дати, също и от съдебния състав заедно с вещите лица на 26.01.2023 г., че са констатирани нови /пресни/ наранявания увреждания по дръвчетата, които са от диви животни, а изпражненията в овощната градина са от диви зайци и сърни. В обобщение съдът е направил решаващ извод, че по делото ищецът не е доказал на 06.12.2021 г. животните на ответника да са причинили вреди, както и вида и техния размер, че от събраните по делото доказателства не се установява наличие и причинна връзка-че констатираната от вещите лица вреда унищожени фиданки е причинена от животните на ответника. При тези мотиви на въззивния съд не се установява наличие на сочените от касатора основания за допускане на касационното обжалване. Въпроси № № 1 и 2 нямат характеристиките на общо основание за допускане на обжалването, а обобщават оплакванията на касатора за необоснованост на изводите въззивния съд при преценка на събраните по делото доказателства и допуснати процесуални нарушения. Съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, поради което въпроси, изведени от такива оплаквания не подлежат на обсъждане във фазата по селектиране на жалбите, и по тях не е налице общото основание за селекция по чл.280, ал.1 ГПК. Въпрос № 3 е обуславящ решаващия извод на въззивния съд за липса на причинна връзка, но по него не е налице противоречие с т.2 на ППВС № 7/1959 г., тъй като в съответствие с него въззивният е изследвал дали по делото са установени всички елементи от фактическия състав на обезвреда по чл.50, ал.2 ЗЗД, вкл. и дали е установена причинно-следствена връзка между вредата на насажденията на ищеца и животните, собственост на ответника. Решение № 9/02.02.2018 г. по гр. дело 1144/2017 на ВКС, ІІІ г.о., е неотносима практика, защото предполага по настоящето дело въззивният съд да е приел, че вредата по овощните насаждения на ищеца е причинена освен от животните на ответника, също и от въздействие на друг/-ги фактори, което не е налице - в случая въззивният съд е формирал извод, че вредата не е причинена от животните на ответника. С посоченото решение по чл.290 ГПК по гр. дело 1144/2017 на ВКС, ІІІ г.о. са дадени разяснения по въпроса дължи ли се обезщетение по смисъла на чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД за вреди, предпоставени от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова. Прието е, че от значение за ангажиране на отговорността за непозволено увреждане са не само действията или бездействията, които превръщат една потенциална възможност в действителност (т.е. поведението, което пряко трансформира вероятността в обективен факт), но и тези действия или бездействия, които създават тази реална възможност (т.нар. condition sine qua non). Когато деянието не е единствената причина за резултата (т.е. когато вредата е предпоставена от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова) отговорността за деликт не се изключва, но това подлежи на съобразяване при определянето на обема на отговорността. В настоящия спор приетите за установени факти са различни, което изключва относимостта на това решение на ВКС като практика, с която може да се прави преценка за противоречие. По този въпрос № 3 касаторът не е обосновал специфичното основание за селекция по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Когато се твърди това основание за допускане касационно обжалване, касаторът трябва да обоснове, кумулативно с посочването на относим правен въпрос, и наличието на неправилна или несъобразена с промените в законодателството съдебна практика, да изложи доводи в какво се изразява нейната неправилност или защо трябва да бъде изменена в поддържана от него насока. При липса на съдебна практика по поставения въпрос касаторът трябва да изложи в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване иска. Направеното общо позоваване на законовата норма на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е достатъчно като обосновка на допълнителното основание за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК според изложеното в т. 4 от ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. При извършената от касационния състав служебна проверка не се констатират пороци в кръга на тези по чл.280, ал.2 ГПК. Обжалваното въззивно решението е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено в грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано. С оглед изхода на спора, касаторът няма право на възмездяване за разноски в касационното производство. Не е искано присъждане на разноски от страна на ответника в настоящето производство, поради което не се дължи присъждане на разноски на страните по чл.78 ГПК. С оглед на изложеното Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК