Определение № 1303 от 17.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1902/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД (в несъстоятелност) срещу решение № 257 от 20.04.2023г. по в.т.д. № 92/2023г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 123 от 19.11.2022г. по т.д. № 96/2022г. на Окръжен съд – Благоевград. С първоинстанционното решение са уважени предявените от „Електрохолд Продажби“ ЕАД срещу касатора искове по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за установяване дължимост на сумата от 21 285. 04 лева цена с ДДС за предоставени мрежови услуги за достъп до разпределителната мрежа за брой дни в месеца за времето от 01.03.2020г. до 31.12.2021г. с място на потребление обект „Оранжерия“ в [населено място], местност „Амушева лъка“, клиентски номер 110000110047, при предоставена мощност 1300 квт, със законната лихва за забава от датата на исковата молба, както и 1 823. 22 лева изтекли лихви от 11.04.2020г. до 17.01.2022г.

Касаторът намира въззивното решение неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Неправилен е изводът на въззивния съд, че не се е установило от представените доказателства касаторът да е поискал прекратяване на договорните отношения с доставчика на електрическа енергия по реда на действалите общи условия, нито да е поискал прехвърляне на откритата партида на трето лице. С представените по делото декларации-съгласие се установява, че дружеството е предприело всички нужни действия. Поискано е било прехвърляне на партидата. Представено е било и писмо от „Подгорие 13“ ООД. Тези доказателства неправилно са били игнорирани. Въззивният съд изобщо не е обсъдил възражението на дружеството, че по отношение на него е било открито производство по несъстоятелност и със същото решение е била прекратена търговската му дейност и дружеството е било обявено в несъстоятелност. Дружеството е било в невъзможност да изпълнява задълженията си по процесния договор, а именно от 01.03.2020г. до 31.12.2021г. Игнорирайки изложените факти, апелативният съд е достигнал до превратния извод за недоказаност на твърденията на дружеството, че обвързващите страните договорни отношения са били прекратени.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото процесуалноправни и материалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната и незадължителната практика на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора въпроси са:

1. Следва ли въззивният съд, като съд по същество на спора, да направи своите фактически и правни изводи, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, като съобрази твърденията в исковата молба, направените възражения в отговора и оплакванията, инвокирани във въззивната жалба?

Касаторът счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по тълк. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и с решение № 7 от 08.02.2012г. по гр.д. № 510/2011г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 57 от 19.05.2017г. по гр.д. № 3457/2016г. на ВКС, ГК, І г.о. и др.

2. При прекратяване дейността на дружеството при обявяване на несъстоятелност, прекратяват ли се договорните правоотношения по силата на закона поради невъзможност на несъстоятелния длъжник да изпълнява поетите задължения?

Касаторът се позовава на решение № 190 от 02.07.2012г. по гр.д. № 1451/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. Счита въпросът и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

От насрещната страна по жалбата „Електрохолд Продажби“ ЕАД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

В. С., синдик на несъстоятелното дружество, не е дала становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да постанови решението си и потвърди дължимост на сумата от 21 285. 04 лева на „Електрохолд Продажби“ ЕАД, цена с ДДС за поддръжка на електроразпределителната мрежа в готовност за осигуряване заявена от касатора – клиент мощност, въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност № 14300122 от 01.01.2007г. с допълнително споразумение от 08.02.2007г. към него, сключени между касатора и „ЧЕЗ Електро България“ АД, на когото ищецът е правоприемник. Към договора са били приложими Общи условия. Съгласно договора е бил присъединен обект „Оранжерия“ в [населено място], местност „Амушева лъка“, клиентски номер 110000110047. С решение № 860 от 20.02.2019г. по т.д. н. № 252/2016г. на Окръжен съд - Благоевград по отношение на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД е било отрито производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, като на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ със същото решение дружеството е било обявено в несъстоятелност и дейността на предприятието му е била прекратена. Решението е било обявено в търговския регистър на 21.02.2019г. Въпреки откритото производство по несъстоятелност в процесния период от 01.03.2020г. до 31.12.2021г. обектът „Оранжерия“ е останал присъединен към електроразпределителната мрежа и е имало достъп до мрежата, макар да не е била консумирана електрическа енергия. За предоставените услуги на стойност 21 285. 04 лева с ДДС от доставчика са били издадени 22 броя данъчни фактури, осчетоводени и включени в дневниците за продажби с внасяне на начисления ДДС.

Вземанията за сумите по фактурите, със законните лихви за забава, са били предявени в производството по несъстоятелност по реда на чл. 688, ал. 3 от ТЗ, включени в списък на синдика на неприетите вземания, обявен в търговския регистър на 09.02.2022г., като подаденото от ищеца – кредитор възражение по чл. 690 от ТЗ е било оставена без уважение съгласно определение от 11.04.2022г. на съда по несъстоятелността, обявено в търговския регистър на 14.04.2022г. Исковете по делото са били предявени в рамките на преклузивния срок по чл. 694, ал. 6 от ТЗ и, според въззвния съд, са допустими.

По същество, също според въззвния съд, исковете са и основателни. Въз основа на договор между страните е бил осигурен достъп на мощност 1300 квт на абоната до мрежата. Ищцовото дружество е краен снабдител на електрическа енергия по смисъла на чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ и продава електрическа енергия при публично известни общи условия. На основание договорната обвързаност между страните при продавача е била открита партида на купувача, даден е бил клиентски номер и собственият му стопански обект е бил присъединен/свързан към електроразпределителната мрежа. Претендираната сума е дължима и съгласно чл. 28, ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия в редакцията, действала към процесния период.

На направеното във въззивната жалба на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД възражение, че между страните не е бил сключен договор, по силата на който да се дължи плащане на услугите, от въззивния съд е било отговорено, че то е неоснователно. Такъв договор е бил сключен през 2007г. За неоснователно е било прието и възражението, че договорът е бил прекратен с изтичането на уговорен в него срок. Договорът от 2007г. между страните не е бил уговорен като срочен. Отречено е било и че от касатора – ответник са били предприети действия по прекратяване на договора след извършена продажба на недвижим имот, както също е било поддържано във въззивната жалба. Действително е била извършена продажба на имот на дружеството „Подгорие 2013“ ЕООД, както и е била подадена декларация – съгласие вх. № [ЕГН] от 31.07.2015г., съдържаща искане партидата за ток относно клиентски номер 1100001110047, водеща се на името на касатора, да бъде прехвърлена на „Подгорие 2013“ ЕООД, но това е било преди продажбата на имота. Не са били спазени изискванията на чл. 47 и чл. 48 от Общите условия - желание за прекратяване на договора и уговаряне на дата и час, на която да присъстват и двете страни за отчитане на използваната електроенергия и прекъсване на електроснабдяването. Същевременно не се е установявало представената по делото молба от купувача на имота „Подгорие 2013“ ЕООД да е достигала до ищцовото дружество.

В първоинстанционното производство от касатора е било направено възражение, че считано от 20.02.2019г. дейността на дружеството е била прекратена, поради което договорът за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност се е прекратил по силата на закона по смисъла на чл. 89 от ЗЗД, доколкото „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД е било в невъзможност да изпълнява задълженията си по договора. Във въззивната жалба на касатора не са били изложени съображения във връзка с откритото по отношение на дружеството производство по несъстоятелност. Не са били правени и оплаквания във връзка с изводите на първоинстанционния съд по тези обстоятелства. По това възражение в решението на въззивния съд не е имало произнасяне.

При тези установени обстоятелства първият поставен от касатора процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, в контекста на заявеното в касационната жалба, че не са били съобразени представени от дружеството доказателства и обсъдено значението на обявяването му в несъстоятелност и преустановяване дейността на предприятието му, са въпроси от значение за изхода на делото (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ).

Не е налице обаче поддържаното във връзка с въпроса допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Въззивният съд не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд, обективирана в посочените от касатора съдебни решения, както и от задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения (т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по тълк. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС).

Съгласно тази практика въззивната инстанция изготвя свои собствени мотиви, което задължение произтича от характеристиката на дейността й като решаваща, включително при действащия ГПК, уреждащ второинстанционното производство като ограничено (непълно) въззивно обжалване; въззивният съд е длъжен, когато потвърждава първоинстанционното решение, независимо дали чрез препращане към неговите мотиви, да мотивира решението си, като се произнесе по направените във въззивната жалба оплаквания, както и съответно на жалбата се произнесе по правния спор, като посочи исканията и възраженията на страните, направи преценка на доказателствата, изложи фактическите си констатации, както и правните си изводи, съответно на чл. 272, вр. чл. 236, ал. 2 и чл. 273 от ГПК.

В случая, противно на оплакванията в касационната жалба, въззивният съд е обсъдил представените от дружеството негови декларации – съгласие за прехвърляне на партида и молбата от „Подгорие 13“ ООД. Но декларациите са били приети за недостатъчни за установяване прекратяването на договора между страните при предпоставките на чл. 47 и чл. 48 от приложимите Общи условия, а за писмото на „Подгорие 13“ ООД е било прието, че не се е установило да е достигнало до електроснабдителното дружество. Правилността на тези изводи на въззивния съд не може да бъде обсъждана във фазата по селектиране на касационната жалба. Относимо е, че във връзка с доказателствата на страната от въззивния съд е имало произнасяне. Същевременно възражението на касатора за значението на откритото по отношение на него производство по несъстоятелност с обявяването му в несъстоятелност и прекратяване на дейността на предприятието му не е било поддържано пред въззивния съд. Не е имало оплаквания във връзка с това възражение във въззивната жалба. Така този съд не е дължал произнасяне по такова възражение. Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата (чл. 269 от ГПК).

При изложеното вторият поставен от касатора материалноправен въпрос не може да бъде приет като въпрос от значение за изхода на делото. Това е защото въззивният съд не се е произнасял и не е дължал отговор на въпроса дали при прекратяване дейността на дружество, обявено в несъстоятелност, договорните му правоотношения се прекратяват поради невъзможност поетите задължения да бъдат изпълнени (чл. 89 от ЗЗД).

Във връзка с въпроса не е удовлетворен и допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, нито по чл. 280, ал. 1 т. 3 от ГПК, на които се позовава касаторът.

Посоченото от него решение по гр.д. № 1451/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. не съдържа отговор на такъв въпрос. Второто посочено основание – по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, не е обосновано чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, чрез позоваване на практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството или обществените условия, а при липсата на съдебна практика - чрез обосноваване на необходимостта от тълкуването на конкретна правна разпоредба, когато съдържащата се в нея правна уредба е непълна, неясна или противоречива (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ). Напротив, съществува казуална практика на Върховния касационен съд, от която може да се изведе отговор на въпроса на касатора, и на тази практика, за която не се установява основание да бъде променяна, въззивното решение не противоречи.

В решение № 375 от 11.02.2019г. по т.д. № 527/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. е изяснено, че прекратяването на договор по право на основание чл. 89 от ЗЗД е обусловено от наличието на невиновна невъзможност за изпълнение, за която длъжникът не отговаря. Последният се освобождава от отговорност в случай на неизпълнение, ако то се дължи на случайно събитие или непреодолима сила. Общото при тези две причини за невъзможност за изпълнение е, че липсва виновно неизпълнение на длъжника, т.е. липсва неполагане от длъжника на дължимата грижа. В тази връзка за случай на открито производство по несъстоятелност по отношение на банка, когато с решението за откриване на производство по несъстоятелност банката се обявява в несъстоятелност и се прекратява дейността на предприятието й (чл. 13 ЗБН), в същото решение на ВКС е прието, че производството по несъстоятелност на банка няма за последица прекратяване на сключените преди това договори. Съставът се е позовал и на разпоредбата на чл. 58 от ЗБН.

От даденото в решението по т.д. № 527/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. разрешение, споделяно и от настоящия съдебен състав, аналогично следва, че при откриване на производство по несъстоятелност на дружество поради неплатежоспособност в хипотезата на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, когато дружество се обявява в несъстоятелност и дейността на предприятието му се прекратява, както е в случая на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, не е налице невиновна невъзможност на дружеството за изпълнение на вече сключен договор по чл. 89 от ЗЗД и договорът не се прекратява по право. Аргумент е и аналогичната на чл. 58 от ЗБН разпоредба на чл. 658, ал. 1, т. 6 от ТЗ.

С оглед изложеното липсва основание за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд – София.

С подадения отговор на касационната жалба „Електрохолд Продажби“ ЕАД е поискало присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, такива разноски в касационното производство следва да бъдат присъдени - 120 лева.

На основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ от „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД (в несъстоятелност) е дължима държавна такса по подадената касационна жалба в размера по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) – 30 лева, която сума да се събере от масата на несъстоятелността.

Воден от горното съдът