Определение № 81 от 04.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 704/2018 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. А. С., чрез назначения му особен представител адв. М. срещу решение № 239 от 02.11.2018 г. по гр. д. № 198/2017 г. на Апелативен съд – Велико Търново. Ответникът по жалба С. М. А., чрез назначения й особен представител адв. М. е подала писмен отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК, в който е изложила съображения за липсата на основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново не е подала писмен отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 от ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното: Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което Апелативен съд – Велико Търново е потвърдил решение №59/24.02.2017 г. по гр. д. №468/2016 г. на Окръжен съд - Велико Търново в ЧАСТИТЕ, в които е прието за установено, че ответникът С. А. С. е баща на детето А. С. А., родено на 02.08.2013 г. в [населено място] от майка С. М. А.; определени са имената на детето като А. С. С. и е предоставено упражняването на родителските права върху детето на майката; определен е режим на лични отношения на бащата с детето; бащата е осъден да заплаща на малолетното си дете, чрез неговата майка, месечна издръжка в размер на 90 лв., считано от датата на влизане на решението в сила до настъпване на законни причини за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на просрочие до изплащането, както и сумата 1080 лв. - издръжка за минало време за една година преди предявяването на иска. В изложението по чл. 284 ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът сочи наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, и ал. 2, предл. 3 от ГПК за селекция на касационната жалба. Липсва обаче поставен правен въпрос по чл. 280, ал.1 от ГПК – т.е. въпрос, с характеристиките на общо основание по смисъла на цитираната норма, разяснени с Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГКТК. За да формира общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК страната е задължена да постави правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и е обусловил конкретните му решаващи изводи по предмета на делото. Липсата на общо основание е достатъчен аргумент за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания. Вместо да се обоснове общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК в случая се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение (за нарушение на материалния закон, за неизясненост на фактическата страна по делото и необоснованост на фактическите изводи, поради допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на поискани съдебни експертизи, заключенията по които се явявали от особено значение в производствата по установяване или оспорване на произход, съгласно даденото правно разрешение в Решение № 103/12.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1371/2016 г., IV г. о.). Тези доводи са основания по чл. 281, т. 3 от ГПК при разглеждане на касационната жалба по същество, но не са неотносими в стадия по селектирането й. К. съд не е задължен и не може да изведе правният въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Отсъствието на формулиран конкретен правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и мотивирал съображения, обуславящи изхода на делото, има за последица недопускане на касационното обжалване само на това основание – доколкото не удовлетворява общото основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК, без да се разглежда соченото допълнително такова (така разясненията в т. 1 от цитирания по-горе тълкувателен акт). С оглед на тези мотиви настоящият състав на ВКС приема, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационен контрол. Поддържа се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК като основание за допускане на касационното обжалване и това, че въззивното решение е „очевидно неправилно“. Така заявено основанието не може да обоснове предпоставки за достъп до касация, тъй като в изложението не е мотивирано наличието му. Изразеното становище от касатора, че въззивният съд не е допуснал относими и необходими доказателствени средства за установяване на произхода на детето от бащата, чрез назначаване на съдебни експертизи (ДНК и кръвно - групова) и изслушване на заключенията им, е от значение в производството по разглеждане на касационната жалба по същество, което обаче изисква да е преодолян стадия по селекцията й. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите на съдебното решение и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. Очевидната неправилност също така изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. В случая касаторката не е обосновала наличието на основание по чл. 280, ал. 2, пред. 3 от ГПК. Поради това следва да се приеме, че и по същото основание не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Предвид изложените съображения ВКС в настоящия си състав приема, че не е обосновано приложно поле на основания чл. 280, ал. 1 и ал. 2, предл. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение