Определение № 60251 от 12.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 493/2021 г.

Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 30.10.2020г. по гр.д.№6194/2019г. на АС София, с което е уважен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и е отхвърлен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. Допуснато е касационно обжалване по въпроса за вероятна недопустимост на решението в частта му досежно прознасянето по насрещен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, предявен след обезсилване на решение поради родова неподсъдност на спора, на основание чл.280, ал.2 ГПК, както и по въпроса с постъпване на делото в компетентния съд при обезсилване на решение поради родова неподсъдност на спора започва ли да тече нов срок за отговор на исковата молба или съдът следва да зачете извършениет до този момен действия при първото разглеждане на делото. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С решение от 16.07.2018г. по гр.д.№3649/2018г. на ВКС, трето г.о., е обезсилено въззивно решение № 4147 от 09.06.2017г. на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д.№ 4483/2015г., потвърденото с него решение от 13.11.2014г., постановено по гр.д.№ 1907/13 г. на Софийски районен съд, с което е обявен за окончателен на основание чл.19, ал.3 ЗЗД, сключен на 25.08.2011г. предварителен договор, по силата на който „Агро Линг“ ЕООД е продал на Н. З. недвижим имот и е върнал делото на Софийски градски съд за ново разглеждане и произнасяне по предявения иск като първа инстанция. Изложени са съображение за това, че данъчната оценка на 1/10 ид. ч. от недвижимия имот е 4229, 60 лв., а на обособената част от сградата с площ по данъчната оценка – 325кв.м. / а по договора и исковата молба -375кв.м./ е 105 110, 10 лв. При така установените факти и прието, че според разпоредбата на чл. 104, ал.4 ГПК искове по граждански и търговски дела с цена над 25 000 лв. са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция. Прието е, че въпросът за родовата подсъдност на иска е свързан със самото съществуване на правото на иск, т. е. с допустимостта на съдебното решение и съдът служебно следи за нея до приключване на производството във въззивната инстанция. Установено е, че в случая е релевирано възражение за родовата подсъдност от ответника в съдебно заседание пред въззивната инстанция, по което произнасяне липсва, поради което ВКС е приел, че въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение се явяват недопустими и ги е обезсилил, като е постановил, че същото следва да се разгледа като първа инстанция от ГС София по предявения иск по чл.19, ал.3 ЗЗД. При новото разглеждане на делото въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е приел че е сезиран и с насрещен иск и като го е уважил е прогласил за нищожен сключения на 25.08.2011г. предварителен договор, с който „Агро Линг“ ЕООД е продал на Н. З. недвижим имот, поради накърняване на добрите нрави, като е отхвърлил предявения от Н. З. първоначален иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяването му за окончателен. При тези данни настоящият състав намира, че за разрешаването на правния спор е от значение постановяването на тълкувателно решение по Тълкувателно дело №1/2020г. ОСГ ТК на ВКС по въпроса: „Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност?“, поради което производството по настоящето дело с оглед разпоредбата на чл.292 ГПК следва да се спре. По изложените съображения, съдът