Определение № 26 от 01.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 47/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, клон на чуждестранен търговец /КЧТ/ против определение на Пловдивски апелативен съд № 252 от 18.10.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 545/2021 г., с което е потвърдено разпореждане на Пазарджишки окръжен съд от 18.05.2021 г. по гр.д.№ 110/ 2021 г. и по този начин е върната касационната жалба, подадена от частния жалбоподател против постановеното от окръжния съд по същото дело решение № 260121/ 29.03.2021 г. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неправилно счел делото, по което е постановил решение по същество, за търговско. Предметът на това дело бил за защита на права по договор за потребителски кредит, а по такива спорове се образували граждански дела. Самото производство пред инстанциите по същество било проведено по реда на общия исков процес, а не по правилата за разрешаване на търговски спорове. Затова касаторът счита, че прагът за достъп до касационно обжалване е 5 000 лв, съгласно чл.280 ал.1 т.3 пр.1 ГПК, като по гражданско дело, а не 20 000 лв, както приел въззивният съд в обжалваното определение. Затова моли това определение да бъде отменено, а като основание за допускането му до касационно обжалване повдига процесуалноправния въпрос /уточнен при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС/ какво по смисъла на ГПК е дело, образувано за изпълнение на задължения по договор за потребителски кредит между търговец и физическо лице и какъв е прагът за достъп до касационен контрол по такива дела. Поддържа, че този въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Прави искане за спиране на производството по делото пред ВКС до постановяване на решения по тълкувателни дела № 2/ 2018 г. и № 3/ 2019 г., ОСГТК, ВКС. Ответната страна А. М. Я. оспорва жалбата. Поддържа, че няма основания за допускане на обжалваното определение до касационен контрол, тъй като касаторът е формулирал въпроса си по чл.280 ал.1 ГПК неточно и не е обосновал защо същият има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Излага и съображения за правилност на обжалвания акт като поддържа, че банковите сделки са абсолютни търговски сделки и делата, които се образуват по спорове за изпълнение на такива сделки, са търговски по своя характер. Възразява срещу искането за спиране на производството като поддържа, че въпросите, по които са образувани сочените от касатора тълкувателни дела, не касаят правоотношения по договор за потребителски кредит. Частната жалба е допустима, но за произнасяне по искането за допускане на касационно обжалване е налице временна пречка. С обжалваното определение апелативния съд е потвърдил преграждащ акт /разпореждане за връщане на касационна жалба/, който е постановен за първи път от окръжния съд като въззивна инстанция. Произнасянето на апелативния съд е при условията на чл.274 ал.2 изр.1 пр.2 ГПК. По въпроса дали постановеният в тази хипотеза акт на апелативния съд подлежи на касационно обжалване, е налице противоречива практика на отделни състави на Върховния касационен съд. За преодоляването на това противоречие е образувано Тълкувателно дело № 2/ 2018 г., ОСГТК, ВКС. Съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 8/ 07.05.2014 г. по тълк.д.№ 8/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, в този случай касационните производства по дела, по които е разрешен от въззивния съд същия въпрос, трябва да бъдат спрени. Искането на касатора в тази насока е основателно и следва да бъде уважено. По изложените съображения Върховният касационен съд