Определение № 212 от 01.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1855/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК вр. чл. 280 ГПК. С решение № 20 от 03.01.2018 г. в. по гр. д. № 382/2017 г. на Благоевградския окръжен съд е потвърдено решение № 103 от 16.01.2017 г. по гр. д. № 1068/2015 г. на Районния съд [населено място], с което са уважени предявените от В. И. П. срещу Общината С. установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ относно 1/9 ид. ч. от реална част от недвижим имот с площ от 720 кв. м., включена по кадастралната карта на [населено място] в поземлен имот с идентификатор 65334.301.6307, и ревандикационен иск по чл. 108 ЗС вр. чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ относно 1/9 ид. ч. от реална част от недвижим имот с площ от 550 кв. м., включена в поземлен имот с идентификатор 65334.300.3256 и за предаване владението върху реалната част, и е констатирана непълнота на кадастралната карта с неотразяването на двата имота, предмет на исковете, като самостоятелни обекти на правото на собственост. Със същото решение окръжният съд е потвърдил определение № 365 от 10.02.2017 г. по гр. д. № 1068/2015 г. на Районния съд [населено място], с което е оставено без уважение искане на ишеца за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Касационна жалба вх. № 685 от 21.02.2018 г. /пощ. клеймо от 19.02.2018 г./ срещу въззивното решение в частта по исковете, е подадена от Общината С., представлявана за нуждите на процеса от юрисконсулт И. П., с която се иска отмяната му като неправилно и на трите основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В отделно представеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се навеждат тези по чл. 280, ал. 1, т. 1, пр. 2, т. 2, пр. 1, т. 3 ГПК, както и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като то е постановено при явна необоснованост поради нарушение на правилата на формалната логика и неправилно интерпретиране на събраните доказателства; недопустимо е позоваването на частна техническа експертиза и скица към нея, неподписана от съда, в производството по административното дело. От В. И. П., като ответник по жалбата, чрез адв. М. А., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на наведените основания за допускане на касационното обжалване. Жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК от страна по делото, с правен интерес от обжалването и срещу въззивно решение, постановено по искове за собственост, за които ограничението за цена на иска по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не важи. Преди произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., взе предвид, че в заседание на 4 юни 2018 г. по к. д. № 10/2018 г. К. съд на РБ е допуснал за разглеждане по същество искането на състав на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК /Обн. ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г.; посл. изм. и доп. ДВ, бр. 102 от 22.12.2017 г., в сила от 22.12.2017 г./ в частта: „...както и при очевидна неправилност.“. При така изложените обстоятелства настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК, според която съдът спира производството, когато К. съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон. Производството по настоящото дело следва да се спре до произнасяне от Конституционния съд по искането за обявяване противоконституционност на приложимата към спорното правоотношение правна норма, на която касаторът се позовава, за да обоснове искането си за допускане на касационното обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.