Определение № 222 от 20.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1085/2021 г.

Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК. С решение № 3 от 12.01.2021 г. по гр. д. № 221/2020 г. на Кърджалийския окръжен съд, е потвърдено решение № 78/24.07.2020 г. по гр. д. № 87/2019 г. на Районен съд - Ардино, с което са отхвърлени предявените от Г. А. Ш. отрицателни установителни искове за признаване за установено, че ответниците Ю. Ф. М. и Ш. С. М. не са собственици на част от общински път и обръщало на [община], попадащи в ПИ с идентификатор № ***, с площ около 584 кв. м., ситуирана в контур очертани от граници започваща от най-северната гранична точка на гореописания имот с имот № *** и продължаваща на югоизток по североизточната и източната граница на двата имота с дължина на отсечката от 14,70 кв. м., от която точка продължава навътре в ПИ с идентификатор № *** и се стига до източната граница на калканния зид на сграда с идентификатор № **** и сграда с идентификатор № **** с дължина на отсечката от 7,6 м., и се продължава на север по източната стена на сграда с идентификатор № **** с дължина на отсечката от 3 м. до ъгъла на северната стена на същата сграда, и от този ъгъл се продължава по цялото протежение на северозападната стена с дължина на отсечката от 13 м., и от края на тази отсечка успоредно на 3 м. разстояние от югозападните стени на двете сгради се стига до югоизточната граница на ПИ с идентификатор № *** и с ПИ с идентификатор ***, с дължина на отсечката от 19 м., и от тази точка изцяло по южната и югозападна граница на ПИ с идентификатор № *** с ПИ с идентификатор ***, по западната граница на ПИ с идентификатор № *** с ПИ с идентификатор *** и по цялата северозападна граница на ПИ с идентификатор № *** с ПИ с идентификатор *** и за отмяна в тази част на констативен нотариален акт № 25/2008 г. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена в срока по чл.283 ГПК от адвокат В. Р. като пълномощник на ищеца. Изложени са съображения относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответниците по касация са подали писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното: Производството пред районния съд е образувано по предявени от Г. А. Ш. срещу Ю. Ф. М. и Ш. С. М. искове за признаване за установено, че ответниците не притежават право на собственост върху процесната част. В исковата и в уточняваща молба от 22.10.2019 г. ищецът е изложил твърдения, че баща му А. Ш. е собственик на имот № * по картата на възстановената собственост, идентичен с имот с идентификатор № *** по кадастралната карта, съседен на собствения на ответниците имот № ***. Посочил е също така, че ползва фактически притежавания от неговия баща имот, когато го посещава, както и обстоятелството, че е собственик на жилищна сграда в местността „Ю.“ /„Й.“/, в която се намират описаните по-горе имоти. Ответниците му препятстват достъпа до процесната реална част /възможността му да преминава и да паркира автомобил/, която представлява общински път. Снабдили са се с нотариален акт № 25, т.1, н. д. № 314/2008 г., издаден по реда на чл.483 ГПК /отм./ въз основа на обстоятелствена проверка. Ответниците са възразили, че исковете са недопустими, евентуално са посочили, че същите са неоснователни. Въвели са възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност. Посочили са, че в кадастралната карта общинският път е нанесен като имот с идентификатор ***, както и че не преминава през собствения им имот. По делото е установено, че с нотариален акт № 25, т.3, н. д. № 314/2008 г. за право на собственост върху недвижим имот, признато по обстоятелствена проверка, Ю. Ф. М. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в урбанизираната територия на [населено място], [община]: неурегулирано дворно място с площ от 1017 кв. м., заедно с построените в него жилищна сграда и гараж, при граници: наследници на А. А., Н. А. и Я. Ш.. По кадастралната карта имотът е с идентификатор № ***. Съобразно заключението на съдебно-техническата експертиза на място съществува път с идентификатор ***, обслужващ махала „Й.“. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, въззивният съд се е позовал на разрешението, дадено в ТР № 8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, като е приел, че претендираното от ищеца право е правото да преминава, паркира и обръща с автомобил върху реална част от ПИ с идентификатор № ***, което представлява позоваване от негова страна на фактическо състояние. Исковете са приети за процесуално допустими и са разгледани по същество. Направен е извод, че ответниците са доказали въведеното придобивно основание – давност, поради което исковете са отхвърлени. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към жалбата касаторът е поставил следните въпроси, с които се обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, формулирани от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1. при отрицателен установителен иск за част от имот, съставляваща асфалтиран път /ненанесен в кадастралната карта/, която е отразена като част от поземлен имот, следва ли съдът да съобрази фактическото му използване; 2. може ли да се придобие по давност имот, без да е установено от кой момент държателят се е превърнал във владелец; 3. длъжен ли е възивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях; 4. може ли съдът да разгледа незаявен факт; 5. снабдяването с нотариален акт по обстоятелствена проверка води ли до извод за добросъвестно владение; 6. допустимо ли е решението да съдържа противоречиви изводи, че правото на собственост е било придобито от ответниците с изтичане на изискуемия се десетгодишен давностен срок, а от друга страна, че със снабдяването им с констативен нотариален акт са станали добросъвестни владелци, които се ползват от петгодишния давностен срок; 7. длъжен ли е съдът да обсъди заключението на експертизата в съвкупност с останалите доказателства по делото; 8. подписаната от ответниците извънсъдебна спогодба с предишния собственик на имота представлява ли признание на неговите права; 9. може ли достоверността на свидетелските показания относно описанието на имот да се преценява с оглед записванията в документите за собственост. Към изложението е представена съдебна практика, с която се сочи противоречие. Настоящият състав счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение предвид съмнение за вероятната му недопустимост. Касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК с цел преценка допустимостта на предявения от ищеца, който не е процесуално легитимиран и съответно не може да упражни право на иск по отношение на чуждо материално право, отрицателен установителен иск и на постановените по този иск съдебни актове. С оглед допускането на касационното обжалване, касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.